Р Е Ш Е Н И Е

 

829

 

27.04.2018 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас - ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 490 по описа за 2018 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 2189 от 20.02.2018 г. по описа на Административен съд Бургас от И.Б.К., ЕГН:  **********,***, чрез адвокат Р.П. ***, против ОД на МВР гр. Бургас. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0769-002114/04.08.2016г., издадено от Росица Паязова – началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, отменено с решение № 1524/19.10.2016 г. по НАХД № 4766/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 04.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски.

Към исковата молба са приложени копия на Договор за правна защита и съдействие сер. В № 0000029324 от 24.08.2016 г. и Решение № 1524/19.10.2016 г. по НАХД № 4766/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 04.11.2016 год. Приложен е и договор за правна защита и съдействие Сер.В № 0000059212 от 22.01.2018 год. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева.

В съдебно заседание и ищецът И.Б.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р.П. с пълномощно, находящо се на лист 4 от делото. Процесуалният представител поддържа исковата, оспорва отговора на ОДМВР гр. Бургас и излага становище по същество. Моли за присъждане на разноски и прилага списък с разноски.

Ответникът ОДМВР - Бургас, чрез процесуален представител - гл. юк. А.И. оспорва исковата молба като неоснователна. Претендира разноските за производството - юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата молба за частично основателна. Сочи, че действително по НАХД съдът е отменил наказателното постановление на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, като по делото е приложено пълномощно, съдържащо разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Това е претендираната имуществена вреда, която съгласно Тълкувателно решение № 1/2017  г. по Тълкувателно дело от 2016 г., се дължи при наличието на незаконосъобразен акт, издаден от съответен административен орган. Приема за безспорно, че са настъпили вреди в сферата на ищеца, които са имуществени, като между тези вреди и незаконосъобразния акт е налице пряка причинно-следствена връзка. Сочи, че размера на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е завишен с оглед фактическата и правна сложно на административно-наказателното дело, поради което моли да се уважи иска в разумен размер и граници, като се съобрази Наредба  №1.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0769-002114/04.08.2016г., издадено от Росица Паязова – началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, на ищеца И.Б.К., за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178 Д от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 4766/2016 г. С решение № 1524/19.10.2016 г. по НАХД № 4766/2016 г. по описа на Районен съд Бургас НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ е било отменено. Решението на Районния съд е влязло в сила на 04.11.2016 год. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Р.П., който е изготвил жалбата срещу НП и се е явил при разглеждането на делото пред съда. Още преди даване ход на делото пред районния съд, адв. Р.П. е представил договор за правна защита и съдействие сер. В № 0000029324 от 24.08.2016 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 200 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от началник група към ОДМВР сектор “Пътна полиция” гр. Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.

Областна дирекции на МВР - Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, към което е сектор “Пътна полиция” гр. Бургас, съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал.1 от ПУДМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП, с което е наложена глоба в размер на 200 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна, в отговора си на исковата молба, е направила възражение, че направеното в договора за правна помощ записване не доказва реално плащане. Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление.

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300 лв. е в минималният размер за подобни дела, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 300 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.02.2018 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . 

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие Сер.В № 0000059212 от 22.01.2018 год. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева (л.4). Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.

Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, ул. „Хр.Ботев“ № 46, ЕИК: ***, да заплати на И.Б.К., ЕГН:  **********,***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева (триста лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, ул. „Хр.Ботев“ № 46, ЕИК:***, да заплати на И.Б.К., ЕГН:  **********,***, съдебни разноски в общ размер на 310 лева (триста и десет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: