О    П    Р    Е    Д    Е   Л     Е     Н     И     Е

 

Номер   595            03.04.2017 година            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,                                    ІІІ състав

на 22.03.2017 година, в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Секретар: И.Л.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВ а. х. дело номер 490 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

Образувано е по жалба на Ч.Г.Г. с ЕГН ********** ***, срещу протокол от 03.04.2016г., съставен от Т.Т., гл. специалист в Дирекция УКОРС при Община Бургас, отразяващ действията по разпореждане и изпълнение на принудителна административна мярка – преместване на пар­ки­ра­но пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на ос­но­вание чл.171 т.5 б.”б” ЗДвП, по отношение на управлявания от жалбоподателя ав­томобил “Дачия”, модел  “Логан”, с рег. № ***, собственост на Интерлийз Ауто ЕАД и паркиран според органа “върху пешеходната пътека в к-с Зорница, срещу бл. 19 зоната на действащ пътен знак №Б27, което е пречка за преминаването на другите участници в движението – пешеходци“.

Недоволен от така изготвения протокол, жалбоподателят счита същия за нищожен, поради което настоява за прогласяването му за такъв, с аргументи, подробно изложени в жалбата.

На първо място изразява становище за липса на допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение при извършеното паркиране на описаното място, като обяснява, че съгласно опрефелението за „пешеходна пътека“ в дефиницията на §6, т.54 от ДР на ЗДВП следва освен маркировката, да бъде наличен и сигнализиращ пътен знак. В конкретния случай според жалбоподателя такъв знак липсва, поради което пътната маркировка в зоната на паркираното от него МПС не следва да бъде считана за пешеходна пътека.

На следващо място се обяснява, че липсват в оспорения протокол, отразяващ ПАМ, доказателства за наличие на някоя от предпоставките на чл.171, т.5 ЗДвП, а именно конкретни пешеходци, чието преминаване е затруднено. Поради изложеното счита, че материалният закон е приложен неправилно от некомпетентно длъжностно лице.

В допълнение Г. отбелязва, че в участъка на паркираното МПС липсвала пътна табела, указваща за принудителното преместване, което в комбинация според Г. с липсата на опасност за останалите участници в движението и липста на пречка за преминаването им оборва хипотезата на необходимост от принудително преместване на автомобила.

Възразява против кредитирането на снимковия материал, изготвен по твърдение на органа на мястото на спорното произшествие. Твърди, че с оглед незаконосъобразния характер на маркировката не се касае за паркирано върху пешеходна пътека МПС, а за такова паркирано върху платното за движение, като липсват доказателства, че се касае за паркиране в зоната на кръстовище. Цитира мотиви от решението Девеер с-щу Холандия, според което смисъла на чл.6 от ЕКПЧ е обвиняемият трябва да участва в производството от най-ранния възможен момент, както и делото Фоти с-щу Гърция  за това, че наличието на обвинение не винаги се обективира в нарочен формален акт, а е възможно да приема формата на други мерки, обективиращи такова твърдение и засягащи по идентичен начин положението на заподозрения. В заключение жалбоподателят счита, че с реализирането на ПАМ и съставяне на протокол за това в негово отсъствие е било ограничено правото му да участва в административното производство.

По-натам жалбоподателят се позовава на отговор на община Бургас изх.№ 94-01-42431(3)/28.12.2016г. , в което е заявена липста на информация за пътната маркировка и пътните знаци за спорния участък. Наред с това се прави признание, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, който не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, но счита, че не е било конкретизирано коя от хипотезите на чл.171, т.5 от ЗДвП органът счита за налична.

На последно място се позовава пространно на разпоредби от следните подзаконови нормативни актове – Наредба №1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата; Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка; Наредба №18 от 23.07.2001г. За сигнализация на пътищата с пътни знаци, за да обоснове извода си за незаконния характер на пътната маркировка върху която е паркирал управляваното от него МПС, преди реализиране на ПАМ, отразена в оспорения протокол.

С допълнително уточнение с вх.№ 2552/15.03.2017г. се позовава на разпоредбата на чл.146, т.5 АПК – несъответствие на оспорения акт с целта на закона, като е изложил доводи, че органът е упражнил правомощията си по реализиране на ПАМ при превратно упражняване на властта учредена му от закона, което е аргументирано с липса в протокола по ПАМ на правната норма по действащото законодателство, послужила като основание за издаването на протокола от 03.04.2016г.

Ответникът специалист в отдел “Общофункционален Контрол” при Дирекция “Управление при Кризи Обществен Ред и Сигурност” при Община Бургас гл. специалист Т.Н.Т. не се явява лично и не се представлява от юрисконсулт на администрацията, чиито функции осъществява. Не взема становище по съществото на спора

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

На 03.04.2016 година на оспорващия  от мл. Специалист Т.Т. – дл. лице при Дирекция УКОРС на Община Бургас е постановена ПАМ по реда на чл. 171, т.5 от ЗДвП, а именно „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, обект на която е паркирания от жалбоподателя автомобил “Дачия”, модел  “Логан”, с рег. № ***, собственост на Интерлийз Ауто ЕАД, който според органа е бил паркиран “върху пешеходната пътека в к-с Зорница, срещу бл. 19.

За обстоятелствата по разпоредената и незабавно изпълнена ПАМ е бил съставен протокол от 03.04.2016г. от органа гл. специалист Топузов, подписан от него и двама свидетели – дл. лица на ОП „Транспорт“ при Община Бургас.

Според изложеното  в жалбата и от уточнението на оспорващия, отразено в протокол от о.с.з. на 22.03.2017г., съдът приема, че жалбата е подадена именно срещу този протокол.

Според настоящия съдебен състав, този документ не представлява административен акт, с който е наложена ПАМ на Г., а представлява официален свидетелстващ документ за обстоятелствата при които е била разпоредена и изпълнена самата принудителна административна мярка. 

            Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. Подадена е от страна, по отношение на която е разпоредена и изпълнена Принудителна административна мярка с правно основание чл.171, т.5 от ЗДвП. Същата обаче, не се оспорва като нищожна или незаконосъобразна към настоящия момент. Жалбоподателят, след като изрично е помолен от съдебния състав в о.с.з. нз 22.03.2017г., прави уточнение, че атакува като незаконосъобразен самия протокол, съставен на 03.04.2016г. от ответния орган, по повод разпоредената мярка. Обясненията на жалбоподателя по повод изисканото от съдебния състав уточнение за правния интерес от оспорване на протокола са, че прогласяването му за нищожен ще му позволи да атакува самата ПАМ, както и постановените спрямо него АУАН и НП, свързани с допуснатото нарушение. Изрично е уточнено, че не се оспорва самата ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК.  Що се отнася са оставащите извън тази хипотеза ПАМ, съдът приема, че с оглед на необходимостта от бързина при постановяването и изпълнението им, те се постановяват устно, като се изпълняват незабавно. В случая оспорващият не е обжалвал разпореждането на гл. специалист Топузов, с което, както е посочено в самия оспорен протокол е разпоредена самата ПАМ, а е предпочел да атакува самия протокол, който не представлява административен акт, тъй като не създава права, задължения и не влияе върху правната сфера на който и да било и в частност на жалбоподателя Г..

Наличието на такъв протокол не е пречка за атакуване на самата ПАМ, както и на съставеното против него НП №4248/30.05.2016г., което Г. е и сторил, видно от приложеното назателно а.х. дело №2371/2016г. по описа на БРС.

 

Предвид горепосоченото и на основание чл. 159, т. 1 от АПК , Административен съд – Бургас, трети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

 

 Отменя свое протоколно определение от 22.03.2017г., с което е приключил съдебното дирене по адм. д. №490 по описа на Административен съд Бургас за 2017г.

 

Оставя без разглеждане жалбата на Ч.Г.Г. с ЕГН ********** ***, против протокол от 03.04.2016г., съставен от Т.Т., гл. специалист в Дирекция УКОРС при Община Бургас, отразяващ действията по разпореждане и изпълнение на принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на основание чл.171 т.5 ЗДвП, по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил “Дачия”, модел  “Логан”, с рег. № ***, собственост на Интерлийз Ауто ЕАД и паркиран според органа “върху пешеходната пътека в к-с Зорница, срещу бл. 19 зоната на действащ пътен знак №Б27, което е пречка за преминаването на другите участници в движението – пешеходци“

 

Прекратява  съдебното производство по адм. дело № 490  по описа за 2017 година на Административен съд –Бургас.

 

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: