Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 592         Година 15.03.2013      Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х-ти състав, на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар М.В.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 48 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр.чл.129, ал.7 от ДОПК.

Жалбоподателят „Бони Комерс” АД гр.*** с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р.А.Р. е оспорил Акт за прихващане и възстановяване № 1213424/13.09.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № 445/15.12.2012г. на началник отдел „Обжалване” в Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, изпълняващ правомощията на директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че оспорваният АПВ е нищожен, неправилен и постановен в нарушение на процесуалния закон и са прави искане за неговата  отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила обжалвания акт, като правилен и законосъобразен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С работна карта № 1206819/27.08.2012г. за селекция на задължено лице, във връзка с деклариран ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС е взето становище да се извърши проверка по прихващане или възстановяване на „Бони Комерс” АД.

С резолюция за извършване на проверка № 1213424/28.08.2012г. издадена от главен инспектор по приходите Дирекция „Контрол” на ТД на НАП гр.Бургас е възложено да се извърши проверка на „Бони Комерс” АД по прихващане или възстановяване на сумите по работна карта № 1206819/27.08.2012г..

До дружеството е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице изх.№ ИТ-00-12045/04.09.2012г., с което на основание чл.56, ал.1 от ДОПК са поискани писмени обяснения, които са представена със становище вх.№ ИТ-00-12315/12.09.2012г..

С Акт за прихващане и възстановяване № 1213424/13.09.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е прихваната сумата от 460,64 лева. В мотивите на акта е посочено, че след извършената проверка е установено, че с период м.07.2012г. приключва процедурата възникнала м.05.2012г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 460,64 лева. Към 13.09.2012г. дружеството има изискуеми данъчни задължения, съгласно приложена справка и тази сума е прихваната. Актът е връчен на 03.10.2012г. и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-14181/10.10.2012г.

С решение № 445/15.12.2012г. на началник отдел „Обжалване” в Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, изпълняващ правомощията на директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП е потвърден издадения АПВ. В мотивите на решението е прието, че към датата на издаване на АПВ няма постановено спиране на изпълнението на РА № 02251000060/16.11.2010г. и РА № 02251000062/29.11.2010г.. Представените заверени копия на промяна № 1 към банкова гаранция № 50/PG/456 относно РА № 02251000062/29.11.2010г. и промяна № 2 към банкова гаранция № 50/PG/438 относно РА № 02251000060/16.11.2010г., не удостоверяват, че е налице спиране на изпълнението на посочените РА. Изпълнението на РА е спряно от съда към фиксирана дата, като след нея същите подлежат на принудително изпълнение, предвид липсата на изричен съдебен акт който да постановява обратното. Налице е образувано изпълнително дело № 1287/2012г. само по отношение на установените с РА № 02251000062/29.11.2010г. и с РА № 1100051/08.08.2011г. задължения, като към датата на издаване на АПВ има действащ съдебен акт за спиране на изпълнението на втория РА до 05.12.2012г.. Сумата за възстановяване 460,64 лева е насочена за погасяване на задължение по РА № 02251000062/29.11.2010г., представляващо главница ДДС, съгласно изискванията на чл.169, ал.5 от ДОПК. В случая е налице данъчно вземане, което подлежи на прихващане, тъй като към датата на постановяване на АПВ са налице установени и неизплатени данъчни задължения определени с РА № 02251000062/29.11.2010г., който не са внесени в 14-дневния срок за доброволно плащане, съгласно чл.127, ал.1 от ДОПК. На основание чл.127, ал.2 от ДОПК след изтичане на срока по ал.1, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК. Към момента на издаване на АПВ не е постановено по надлежния ред спиране на изпълнението на РА № 02251000062/29.11.2010г., както и не е издадено от компетентния орган, разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията, поради което те са дължими и подлежат на принудително събиране съгласно чл.209, ал.2,т.1 от ДОПК.

Решението е получено на 15.12.2012г. и е обжалвано в срок с жалба вх.№ 04-Б-Ж-341/02.01.2013г.. В жалбата се сочи, че всички издадени против дружеството ревизионни актове са със спряно изпълнение, като за задълженията по всеки един от тях има издадени безусловни и неотменими банкови гаранции. Всички РА не са влезли в сила, като РА № 1000060/16.11.2010г. е изцяло отменен от съда. Не са налице предпоставките за прихващане, тъй като липсват изискуеми и незаплатени публични задължения, събирани от органите на НАП.    

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че акта за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с процесуалните и  материалноправните разпоредби на закона.

Неоснователни на направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АПВ, тъй като от него не би могло да се установи за кои точно задължения на дружеството е прихваната сумата. В случая действително от АПВ не биха могли да се установят посочени обстоятелства, но това не е съществено процесуално нарушение доколкото посредством потвърждаващото решение на Директора на Д „ОУИ”  се установява, че с АПВ са прихваната задължения на дружеството по РА № 02251000062/29.11.2010г.. Също така дори и да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване на АПВ, следва да се има в предвид, че те не са предвидени като основание за съд да отмени АПВ и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне, тъй като с оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК административния съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе налице ли са основанията за извършване на прихващане или възстановяване.

Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Реда по който се извършва е предвиден в чл.129 от ДОПК, като в ал.2 е посочено, че след постъпване на искането по ал.1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. Разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

В случая АПВ е издаден при спазване процедурата предвидена в чл.129 от ДОПК в срока по чл.129, ал.3 от ДОПК, след като на дружеството е възложено извършването на проверка.

При извършената на дружеството проверка е установено и не е спорно, че с период м.07.2012г. приключва процедурата възникнала м.05.2012г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 460,64 лева.

Съгласно чл.127, ал.1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, като в ал.2 е предвидено, че след изтичането на срока по ал.1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК.

Съгласно чл.153, ал.1 от ДОПК и чл.157, ал.1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред, съответно пред съда не спира неговото изпълнение. В разпоредбите на чл.153, ал.2-ал.7 и чл.157, ал.2-ал.4 от ДОПК са предвидени реда и условията за спиране на изпълнението на ревизионния акт от административния орган, съответно съда.

При извършената от съда служебна проверка в деловодната система на Административен съд гр.Бургас се установи, че ревизионен акт № 02251000062/29.11.2010г. е обжалван по съдебен ред и с решение № 1616/29.09.2012г. постановено по адм.д.№ 531/2012г. е отхвърлена жалбата на „Бони Комерс” АД. Това съдебно решение е обжалвано и по касационната жалба е образувано адм.дело № 14043/2012г. по описа на Върховен административен съд, като към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, по делото е проведено открито съдебно заседание на 05.03.2013г. и по него няма постановен съдебен акт.  

С определение № 7030/19.05.2011г. постановено по адм.д.№ 6272/2011г., по описа на Върховен административен съд е спряно изпълнението на РА № 02251000062/29.11.2010г. до 31.12.2011г.. По делото липсват доказателства да е проведена процедура за последващо спиране изпълнението на РА № 02251000062/29.11.2010г., поради което следва да се приеме, че след посочената в определението на ВАС дата 31.12.2011г., изпълнението на ревизионният акт не е спряно и той подлежи на принудително изпълнение.

Представените от ответника промени в срока на банковите гаранции и служебна бележка от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като за да бъде спряно изпълнението на един ревизионен акт не е достатъчно да е представена съответната банкова гаранция, а е необходимо и да е налице нарочен за това акт, издаден от решаващия орган по реда на чл.153 от ДОПК или от съда по реда на чл.157 от ДОПК. 

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че към момента на издаване на оспорения АПВ - 13.09.2012г., изпълнението на ревизионен акт № 02251000062/29.11.2010г.  не е спряно, той подлежи на принудително изпълнение и правилно със сумите подлежащи на възстановяване на жалбоподателя е извършено прихващане по реда на чл.129 от ДОПК, като в последствие прихваната сума в размер на 460,64 лева е разпределена от публичния изпълнител с разпореждане изх.№ 1287-000038/30.11.2012г.. Ето защо жалбата не „Бони Комерс” АД е неоснователна и съгласно чл.160, ал.1 от ДОПК, следва да бъде отхвърлена. 

При този изход на спора, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бони Комерс” АД гр.*** с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р.А.Р. против Акт за прихващане и възстановяване № 1213424 от 13.09.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас.

ОСЪЖДА „Бони Комерс” АД гр.*** с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Р.А.Р. да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите, разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: