Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   647                от 12.04.2017 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Веселин Енчев

 

при секретаря И.Л. и прокурор Р.Дапчева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 489 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.П.П., ЕГН **********; с адрес *** и съдебен адрес *** против Решение № 169/30.01.2017 г., постановено по НАХД № 4118/2016 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-3909/14.05.2016 г., издадено от Зам.-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3, изречение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 12 във връзка с чл. 188 във връзка с чл. 178е от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С.К., БАК, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея, представя снимков материал на мястото на нарушението

Ответникът по касация  - Община Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на С.П.П. против Наказателно постановление № НП-3909/14.05.2016 г., издадено от Зам.-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3, изречение второ от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 12 във връзка с чл. 188 във връзка с чл. 178е от ЗДВП на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева. При извършената служебна проверка в рамките на предвидените от закона правомощия, районният съд не е констатирал наличие на процесуални нарушения в производството, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя до степен, че да налагат отмяна на наказателното постановление, а отделно от това актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му. Първата инстанция е приела, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която се възприема и от касационния състав на съда.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. В акта са обективирани констатациите от съставения на място протокол от служители на Дирекция "УКОРС" при Община Бургас от 08.05.2016 г., т.е. актът е съставен въз основа на официален документ, поради което съгласно нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, не е необходимо да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на  чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места, пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по чл. 178 е от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за водач, който паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци и на тротоари в населените места, извън разрешените за това места.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като на посочената дата и място в гр.Бургас, лек автомобил марка "Фолксваген" с рег.№ ***, е установен от контролните длъжностни лица, паркиран върху тротоара на до х-л „Парк“ в, парк „Езеро“. Касаторът е направил възражение, че същият не е паркирал лично автомобилът на това място, като твърди, че това е сторено от неговата съпруга. Като доказателство в тази насока сочи факта, че за установяване на неговата самоличност в момента на извършване на нарушението е повикана полиция, защото не е носил в себе си никакви документи. Съдът намира, че този факт не може да се приеме като доказателство – напротив, ако е шофирала съпругата на касатора, то не е било необходимо установяването на самоличността на П..

Правилно районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл.63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169/30.01.2017 г., постановено по НАХД № 4118/2016 г. на Районен съд – Бургас.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                 2.