Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 641        Година 13.05.2011     Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ–състав, на четиринадесети април две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА   

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                               2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно административен характер дело номер 489 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Н.М.К. ***,  П.Т.П. ***,  Е.  Т.П., Н.Ш.С. и Н.М.Ж. *** чрез процесуалния си представител адв.М. против решение № 1862/14.12.2010г. постановено по гр.д.№ 1716/2010г. по описа на БРС. В жалбата се прави искане за постановяване на съдебно решение с което да се отмени на обжалваното решение и да се реши спора по същество, като на жалбоподателите бъде признато правото на възстановяване на процесния имот с идентификатор 81178.5.146 по КК и КР на местност „Аклади”, гр.Черноморец или право на обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Ответникът по жалбата – Общинска служба Земеделие Созопол, редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да се потвърди постановеното от първоинстанционния съд решение.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Административен съд Бургас, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 С обжалваното решение Бургаски районен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторите, в качеството им на наследници на Ж. С.Ж., против решение № 2632 от 14.10.2004 г. по преписка № 2632/25.02.1992г. на ОСЗГ – гр.Созопол, в частта, в която им е отказано възстановяване на признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,362 дка VІІІ-ма категория, находяща се в землището на с. Черноморец в местността “Аклади” по плана на местността от 1939 г., заявен с пореден № 8 от заявлението. В своето решение съдът е приел, за  неоснователно наведеното в жалбата оплакване, че с обжалваното решение на жалбоподателите не е признато правото на обезщетение за имота по реда на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като по административната преписка липсва постановен акт, с който на  жалбоподателите да е отказано правото на обезщетение, като до приключване на производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ по обжалване на постановения отказ за възстановяване на правото им на възстановяване на имота в стари реални граници с влязъл в сила съдебен акт, от административния орган не би могло да има произнасяне по този въпрос.

           Производство по жалба на основание на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ се развива по реда на АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното разпореждане с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение на страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че след като представените по делото решения № 2632/22.02.1993г. и № 2600/29.06.1999г. на ПК гр.Созопол не съдържат подписи на членовете на комисията, обжалваното решение не е постановено при незачитане на стабилитета на предходните произнасяния на административния орган. Формирането на волята от колективния орган се осъществява посредством подписването от членовете на комисията на издадените решения, в които решения тази воля е обективирана. Липсата на подписи на членовете на комисията в представените по делото решения се приравнява на липса на валидно формирана воля на органа, в смисъла съдържащ се в тези решения.

В случая е налице влязло в сила решение от 10.05.2004г. на БОС по в.гр.д.№ 1358/2003г. по описа на БОС, с което е установено спрямо касаторите, че „Хелио Тур С” АД е собственик на недвижим имот от 1,362 дка, представляващ част от къмпинг „Черноморец”, възстановен с решение № 2600/29.06.1999г. на ПК гр.Созопол, като нива с площ от 1,362 дка, осма категория, м.”Аклади” , землището на с.Черноморец, имот № 005146. Това решение обвързва касаторите със сила на присъдено нещо и е задължително освен за тях, но и всички съдилище и учреждения в Републиката, съгласно чл.220, ал.1 от ГПК (отм.), съответно чл.297 от ГПК. Ето защо по отношение на имота са налице пречки за реституция по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и по отношение на него следва да бъде извършено обезщетение по този ред. Това обезщетение може да се извърши едва след като бъде постановено и влезе в сила решението на Общинската служба по земеделие, с което се отказва правото на възстановяване на собствеността върху имота във възстановими или съществуващи на терена стари реални граници, тъй като ако решението за обезщетение бъде издадено преди влизане в сила на това решение, то ще е незаконосъобразно, като преждевременно издадено.

Изложените в касационната жалба твърдения относно статута на имота и направените възражения относно правото на собственост върху него от страна на  Хелио Тур С” АД, не следва да се обсъждат, тъй като това би означавало в настоящото административно производство да се пререши вече решения по общия исков ред спор за собственост между страните, което е недопустимо, още повече, че в настоящото производство не участва „Хелио Тур С” АД.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1862/14.12.2010г. постановено по гр.д.№ 1716/2010г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.                       

                       

 

         2.