Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 716            /20.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 485/2017 година

 

Производството e по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Т. З. с ЕГН **********,***,  против решение № 24/06.01.2017 година по н.а.х.д. № 6702/2016 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-001926/25.07.2016 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на З., за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, са наложени административно наказание „глоба” в размер на 400 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. 

Касаторът оспорва решението с възражения за съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Иска отмяна на решението на РС и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата. Счита, че авторството на деянието не е установено.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Д.З. е наказан за това, че на 27.07.2015 година, в 20:00 часа, на първокласен път Е-773, км 491, като неправоспособен водач, в посока от квартал Ветрен към КПП-1, до бензиностанция „Ромпетрол“, при максимална разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявал автомобил „Фолксваген Туарег“ с регистрационен № *** със скорост 146 км/ч – превишение от 56 км/ч, в нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно е отразено кое МПС, къде и с каква скорост се е движило, при какво ограничение на максимално допустимата скорост. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспореното НП, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на Д.З.,  във връзка с извършеното нарушение.

В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да обсъди.

Не са допуснати и процесуални нарушения в съдебното производство по обжалването на НП.

Не е налице твърдяната материална незаконосъобразност на решението на РС.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от З., е заснет при движение със скорост над разрешената от стационарно разположено автоматизирано техническо средство.

Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин. Съответно - в декларация, попълнена по реда на чл. 188 от ЗДвП (лист 19 от а.н.д. №6702/2016 година), Г.Н.Г., в качеството си на пълномощник на фирма „Верея карс“ ООД, чиято собственост е управлявания автомобил, посочил Д.Й.З. като водач на МПС.

В тази връзка, са неоснователни направените от касатора възражения, че от решението не става ясно как и дали е спазен срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В настоящия случай, с оглед процедурата по установяване на нарушителя, предвид това, че собствеността на МПС е на юридическо лице, то същия е открит с подадената декларация по реда на чл.188 ал.2 от ЗДвП.

Самият З. пък, с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, е посочил друго лице, управлявало автомобила на датата на нарушението – О.А., гражданин на Израел. В подкрепа на това твърдение е представил договор за заем за послужване и копие на свидетелство за управление на МПС на Аркади (лист 27 и 28 от а.н.д. №6702/2016 година).

В мотивите на процесното решение, РС посочва, че възражението в тази насока, е неоснователно. Правилно е установил, че представения от касатора договор е сключен на 23.07.2016 година, а нарушението е извършено една година преди това – 27.07.2015 година. Освен това, пред първоинстанционния съд е представена справка за пътуване на лице – чужд гражданин, свързана с посоченото от З. лице (лист 33 от а.н.д. №6702/2016 година). Същата е извършена от Б.Ж., служител в сектор „Пътна полиция“ – Бургас. Видно от нея, посочения от касатора - О.А. към момента на извършване на административното нарушение не се е намирал на територията на Република България.

Съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, Д.З. е посочен от пълномощника на собственика на автомобила (Г.Г.), като водач и законосъобразно е бил наказан.

Твърденията на касатора, че не разбира за какво е наказан, понеже има разминаване на посочените в АУАН и НП правни норми, а именно в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, а в постановлението е посочена и чл.21 ал.2, и чл.21 ал.1 от ЗДвП, са неоснователни. Много ясно в НП административнонаказващият орган е посочил, че в случая лицето виновно е нарушило чл.21 ал.2 от ЗДвП. Наличието на чл.21 ал.1 от ЗДвП, следва да се разбира, че е във връзка със нарушената разпоредба, тъй като именно в ал.1 е посочена обичайната максимално допустима скорост.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/06.01.2017 година по н.а.х.д. № 6702/2016 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: