Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 855            Година 20.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Румен ЙОСИФОВ

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 485 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас срещу решение № 17 от 06.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 2844 по описа за 2013г. на Районен съд гр. Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Не споделя мотивите на районния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Хелио-тур-с” АД, гр.София, ул.”Витоша” №103 с ЕИК 102004621, редовно уведомен, с постъпило по делото становище оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за основателност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,  имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 02-0203623/25.03.2013г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „Хелио-тур-с” АД за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че описаното в акта и наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение, тъй като в случая е налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице, но не и неизпълнение към държавата или общината. Посочено е, че отговорността на  дружеството е обоснована чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл.415 от КТ, което е абсолютно недопустимо, предвид забраната на чл.46, ал.3 от ЗНА. Съдът е намерил, че неизпълнението на задължението от страна на работодателя да изплати трудовото възнаграждение на работници или служители не може да осъществи състав на административно нарушение, тъй като представлява трудов спор, за решаването на който законодателят е предвидил особен ред, регламентиран в Глава осемнадесета на КТ, чл.357 и сл. от КТ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Настоящата съдебен състав не  споделя изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на оспореното наказателно постановление, като счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, на посоченото основание.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1,  т.1 от Кодекса на труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на Инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. От своя страна санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ, предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева, за този който не изпълни задължително предписание на контролен орган, за спазване на трудовото законодателство.

По същество от ответника по касация не се оспорва и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че не е изпълнил даденото му от Дирекция „Инспекция на труда” Бургас задължително предписание, обективирано в т.25 от протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство № 3023 от 26.11.2012г., а именно да заплати в срок до 21.12.2012г. полагащото се на Н.Й.А. трудово възнаграждение за месец септември 2012г. Ето защо, правилно с процесното наказателно постановление дружеството е било санкционирано на основание чл.415, ал.1 от КТ. Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност, както е направил първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в първоинстанционното съдебно решение мотиви, че деянието, описано в АУАН и наказателното постановление не осъществява състав на административно нарушение. В случая дружеството е наказано за неизпълнение на дадени му предписания от контролните органи, а не конкретно за неизплащане на трудовото възнаграждение на лицето, тоест какви са отношенията между дружеството и неговия работник е въпрос неотносим към предмета на спора.

Въпреки изложеното, следва да се има в предвид и че спорът между страните по трудовото правоотношение за изплащане на трудово възнаграждение за положен труд независимо, че се решава по реда на ГПК, не изключва възможността да бъде ангажирана едновременно с това и административнонаказателната отговорност на работодателя в случай, че той не го е изплатил на работника. Това задължение на работодателя е установено с разпоредбата на чл.128 от КТ във връзка с чл.270 от КТ, тоест дължимото от работодателя поведение е нормативно регламентирано по императивен начин в КТ. Всяко отклонение от предписаното е противоправно. От друга страна за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, включително и на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ от страна на работодателя, в нормата на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. Следователно всяко неспазване на изискванията, установени в разпоредбите на трудовото законодателство е обявено от закона и за наказуемо.  Съгласно чл.1, ал.3 от КТ основната цел на кодекса е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. В КТ са предвидени различни механизми, с които да бъдат гарантирани ефективно правата на работника, който е икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Един от тези механизми е възможността регламентираната в разпоредбите на чл.404, чл.412а-416 от КТ, държавата да се намесва със средствата на административната принуда и санкция, в случаите на неизпълнение от страна на работодателя на негови нормативно установени задължения по повод и във връзка с трудовото правоотношение.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд гр.Бургас,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

                                                          

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 17 от 06.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 2844 по описа за 2013г. на Районен съд гр. Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0203623 издадено на 25.03.2013г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                               2.