РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 31 май 2011 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 484 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Предмет на оспорване е Заповед № КД-14-02-1954/02.12.2010 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас, с която, на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.653.31, състоящо се в заличаване на вписаните в регистъра собственици П. А.Т., Е.П.Т., Б.А.Б., С.П.П., Д.А. Т., П.П.Т. и Г.Б. Т. и вписване на нови собственици Г.Я.Д. и М.Г.Д., на основание влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 4656/2008г. на Районен съд – Бургас, вписано под № 213, т.3, вх. р. № 9042/08.10.2010г. на Служба по вписванията – Бургас.

Заповедта се обжалва от П.П.Т., С.П.П., Е.П.Т., А.Д.Т., Н.Д.Т., М.Б.С., Т.П.Б., Д.Б.Я. и М.К.Т., които считат издадената заповед за незаконосъобразна поради това, че са подали молба за отмяна на постановения съдебен акт, въз основа на който е извършено изменението в кадастралния регистър, което обстоятелство не е било зачетено от административния орган. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват, не изпращат представител, други доказателства, извън тези в административната преписка, не се представят. 

Ответникът – началник на СГКК – гр.Бургас се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като поддържа становището, че оспорената заповед е издадена в рамките на законосъобразно проведено административно производство, при правилно приложение на материалния закони съобразно правилата на чл.62, ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005г., претендира разноските по делото.

Заинтересованата страна Г.Я.Д. лично и с пълномощник оспорват основателността на жалбата, като посочват, че административният орган е издал процесната заповед съобразно влязло в сила съдебно решение и уточняват, че молбата за отмяна на съдебния акт е оставена без уважение, претендират разноски.

Заинтересованите страни М.Г.Д. и З.Г.З. не се явяват, не изпращат представители и не ангажират становища по жалбата. Заинтересованата страна З.З. е наследник на досега вписания собственик Г.Б. Т.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по отношение оспорването от жалбоподателите П.П.Т., С.П.П. и Е.П.Т., като подадена от заинтересовани страни, засегнати от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

По отношение на останалите жалбоподатели А.Д.Т., Н.Д.Т., М.Б.С., Т.П.Б., Д.Б.Я. и М.К.Т. съдът не констатира същите да са засегнати от действието на оспорената заповед, тъй като тези лица не са посочени като досегашни собственици на процесния имот, вписани в кадастралния регистър, поради което за тях съдът не констатира наличие на правен интерес от оспорването. Видно от разпоредителната част на заповедта, административният орган е посочил досегашните собственици на имота, които се заличават като такива, но измежду тях не са посочените във втората група жалбоподатели, а фигурират първите трима жалбоподатели, както и други лица, които обаче не са подали жалба. По отношение на тези лица, производството по делото следва да бъде прекратено. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установява се по делото, че заинтересованите страни Г.Я.Д. и М.Г.Д. са предявили против П. А.Т., Б.А.Б., Д.А. Т., З.Г.З., К.П. Б., Г.Б. Б. и П. Б. Б. иск с по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, по който е образувано гр. дело № 4656/2008г. по описа на Районен съд – Бургас. По делото е постановено съдебно Решение № 1196/09.10.2009г., вписано под № 213, том 3, вх. рег. № 9042/08.10.2010г., с което съдът е приел за установено по отношение на ответниците, че Г.Д. и М.Д. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, к-с “Меден рудник”, зона “А и Б”, представляващ поземлен имот № 5, с площ от 1452 кв.м., с граници поземлени имоти № 4, № 11, № 7 и шосе, по силата на изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, заинтересованата страна Г.Д., със заявление вх.№ 94-23646/11.10.2010 год., е инициирал административно производство пред СГКК – гр.Бургас, за нанасяне на изменение на кадастрални данни в КРНИ, досежно процесния имот с идентификатор 07079.653.31, за който не се спори, че е идентичен с поземлен имот № 5, описан в съдебното решение и идентичността е видна от представената по делото скица на имота № 6118/25.02.2011г.

Жалбоподателите са уведомени за започване на административното производство по изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Бургас, като в тази връзка са депозирали пред административния орган възражение вх. № 94-24954/26.10.2010г., в което са посочили, че са подали молба на основание на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Възражението е обсъдено от административния орган, който го е намерил за неоснователно, като е посочил, че молбата за отмяна, депозирана пред ВКС не препятства факта, че съдебното решение е влязло в сила.

В хода на административното производство е съставен акт за непълноти и грешки, подписан само от заинтересованите страни Г.Д. и М.Д.. 

По повод на заявление вх. № 94-23464/11.10.2010г., началникът на СГКК – гр. Бургас издал процесната Заповед № КД-14-02-1954/02.12.2010 год., с която, на основание постановения съдебен акт – Решение № 1196/09.10.2009г. по гр.дело № 4656/2008г. на Районен съд – Бургас, влязъл в сила на 23.07.2010г., съставения акт за непълноти и грешки № 136/22.11.2010г., за който посочил, че не следва да се подписва от заинтересованите лица, одобрил изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Бургас по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.653.31, състоящо се в заличаване на вписаните в регистъра собственици П. А.Т., Е.П.Т., Б.А.Б., С.П.П., Д.А. Т., П.П.Т. и Г.Б. Т. и вписване на нови собственици Г.Я.Д. и М.Г.Д..

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, измененията на кадастралната карта по чл.53 се одобряват със заповед от компетентния административен орган. Безспорно е по делото, че кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Бургас са одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АК и изменението им следва да бъде извършено при условията и по реда на чл.53 от ЗКИР, респ. Глава VІ от Наредба № 3/2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Разпоредбата на чл.53 от ЗКИР предвижда три различни хипотези, при които могат да се изменят одобрените кадастрални карти и регистри, а именно: когато съдържат непълноти или грешки (т. 1); когато са одобрени при нарушение на закона (т. 2); когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 (т. 3). Ал. 2 предвижда, че непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице, като когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.

От събраните в хода на производството доказателства, се установява, че процесната Заповед № КД-14-02-1954/02.12.2010г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас, е издадена с оглед на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1196/09.10.2009г. по гр.дело № 4656/2008г. на Районен съд – Бургас, постановен по спор за материално право, при разрешаването на който, съдът е признал за установено по отношение на досега вписаните собственици на процесния имот, че същият е собствен на заинтересованите страни Г.Д. и М.Д. по силата на изтекла в тяхна полза погасителна давност. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.07.2010г., видно от положения върху него печат.

След като в случая спорът за материалното право на собственост по отношение на процесния имот е вече разрешен по общия ред с влязъл в сила съдебен акт, следва да се приеме, че административното производство по изменение на КККР е съобразено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, респ. чл.62, ал.6 от Наредба № 3/2005г. и процедираното изменение има за цел да отрази разрешения материалноправен спор.

За конкретния случай не е необходимо също така и подписване на съставения акт за непълноти и грешки от заинтересованите лица, в какъвто смисъл е нормата на чл.62, ал.5 от Наредба № 3/2005г., поради което подписването му само от заявителите Г.Д. и М.Д. не опорочава законосъобразността на проведеното административно производство.   

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че към момента на иницииране на административното производство и към момента на издаване на процесната заповед са подали молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като това от една страна не променя факта на наличие на влязъл в сила съдебен акт и не може да обоснове различно тълкуване на законовата норма на чл.53, ал.2 от ЗКИР, а от друга страна, в зависимост от изхода на производството по реда на чл.303 и сл. от ГПК, за жалбоподателите е налице последваща правна възможност за иницииране на друго административно производство по реда на ЗКИР.

При цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК -  процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е издадена в съответствие с целта на ЗКИР.

Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като при този изход на процеса, в полза на ответника и заинтересованата страна Д. следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в размер на 150 лв. за всеки един от тях.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.159, т.4 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Т. ***, С.П. *** и Е.П.Т. *** против Заповед № КД-14-02-1954/02.12.2010 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА П.П.Т. ***, с ЕГН **********,***, ЕГН ********** и Е.П.Т. ***, с ЕГН ********** да заплатят на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас сумата от 150 лв. разноски по делото.

         ОСЪЖДА П.П.Т. ***, с ЕГН **********,***, ЕГН ********** и Е.П.Т. ***, с ЕГН ********** да заплатят на Г.Я.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 150 лв. разноски по делото.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.Д.Т. ***, Н.Д.Т. ***, М.Б.С. ***, Т.П.Б. ***, Д.Б. *** и М.К.Т. *** против Заповед №  КД-14-02-1954/02.12.2010 год. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас и ПРЕКРАТЯВА по отношение на тях производството по адм. дело № 484/2011 год. на Административен съд – Бургас.

 

         Решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата, може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, а в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и прекратено съдебното производство, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                СЪДИЯ: