Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

862

 

гр. Бургас, 02.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 483/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „АЛТЕСТ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Т.Ж.С., със съдебен адрес: гр. Бургас, ***против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-003601/21.12.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер ***и на СРМПС № 006857454. Претендира се отмяна на Заповедта като незаконосъобразна и неоснователна. Излагат се конкретни аргументи.

В жалбата се е съдържало и искане за спиране на предприетото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-003601/21.12.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, по което съдът се е произнесъл с Определение № 396/20.02.2018 год. /л. 40 – л. 41 от делото/.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се представлява от адв. Д. Б. Р.-Г., която поддържа жалбата. Моли съда да съобрази, че на същата дата 20.12.2017 г., е заплатена таксата за издаване на ново свидетелство и от 21.12.2017 г. П. има ново СУМПС. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът - Р.Т.П.- началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред.

В случая, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок (заповедта е връчена на 05.02.2018 г., а жалбата е депозирана на 08.02.2018 г.), като съдържа необходимите форма и реквизити.

По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2017 г., около 13.47 ч., в гр. Бургас, на КПП 1, в посока гр. Бургас полицейски служители при Сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас извършват проверка на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ****, собственост на „АЛТЕСТ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ***, управляван от И.К.П.. В хода на проверката служителите установяват, че И.К.П., ЕГН: ********** управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление – СУМПС № 204837901 е с изтекъл срок на валидност до 13.03.2017 год. За установеното в рамките на проверката М.М.– мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД МВР Бургас съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 171185 (лист 22), с който деянието на П., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл. 150 а от ЗДвП. При съставянето на посочения АУАН от П. са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), контролен талон, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), както и два броя регистрационни табели с рег. № ****. Актът е подписан от лицето без възражения.

С наказателно постановление № 17-0769-006955/12.02.2018г. (л.24 от делото), на основание на чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП на П. е наложено административни наказания глоба в  размер на 100 лева.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 17-0769-003601/21.12.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, (л.21 от делото), на „АЛТЕСТ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *** /собственик на МПС – л. 10 от делото/ е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2 А от ЗДвП - “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер ***и на СРМПС № 006857454.

Заповедта е връчена на 05.02.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-2311/08.02.2018г. (л.3 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

По делото е представена справка за нарушител/водач на И.К.П. /л. 37-38/, видно от която същата е притежавала СУМПС № 204837901, издадено на 09.07.2008 г. и валидно до 13.03.2017 г. На 20.12.2017 год. е подала документи за издаване на ново СУМПС, като на 21.12.2017 год. е издадено такова с № 283478592, валидно до 21.12.2027 год.

Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител по делото. Същият не отрича, че по време на проверката посочения по-горе лек автомобил е управляван от П., която е била със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

         При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ № 17-0769-003601/21.12.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас - Р.П., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-209 от 18.01.2017 година на директор ОД на МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В т.1.4 от заповедта изрично са посочени Началниците на групи в Сектор „ПП“, какъвто е издателят на процесния административния акт.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения.

Заповедта е и материално законосъобразна.

В хипотезата на чл.171 т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, ДВ бр. 77 от 26.09.2017 г., в сила от 26.09.2017 г. ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се приложи на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година;

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената пред настоящия състав заповед се установява едно от тях - управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е споменато.

В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от материалите по делото се установява, че водачът на МПС – И. П., е управлявала без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй като срокът на валидност на същото е изтекъл на 13.03.2017 година.

Съгласно чл.50 ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБДС) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБДС са посочени  и сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за съответните категории.

По делото не се спори, че при проверката на 20.12.2017 година водачът на МПС е разполагал със свидетелство за управление на МПС, което е било с изтекъл срок на валидност и следователно този документ е бил нередовен. СУМПС е подлежало на подмяна, съобразно изискването на чл. 151 ал.9 предл.II от ЗДвП. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС следва да се приравни на липсата на такова свидетелство, тъй като единствено то удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС. Изискването за „съответното свидетелство за управление на МПС“ означава наличие на валидно такова с оглед на срока, за който е издадено. Нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП не визира само и единствено случаите, в които водачът не притежава правоспособност да управлява МПС.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че към датата на установяване на нарушението водачът П. е притежавала правоспособност да управлява МПС и че просто срокът на свидетелството й за управление на МПС е изтекъл. Законодателят е приел, че на всеки десет години /за водачи категория В/ е необходимо да бъде извършвана проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно, а за срок от десет години. С изтичането на десетгодишния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие с установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия десет годишен период. Правото на управление на моторно превозно средство е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно средство, правото се прекратява. То повече не съществува. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на моторно превозно средство. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "з" ДР ЗБЛД изрично сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.

В разпоредбата на  чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона.

Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В този смисъл съд. практика- Решение № 3116 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2017 г., VII о., докладчик съдията Д. М./.

Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от страна на административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛТЕСТ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Т.Ж.С., със съдебен адрес: гр. Бургас, ***против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-003601/21.12.2017 год. на Началник Група в сектор „ПП“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер ***и на СРМПС № 006857454.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: