Р Е Ш Е Н И Е

 

906/10.05.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 482/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Я.З.Я. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.П. ***, против твърдян „изричен отказ за приемане на лични документи за издаване на ново СУМПС“ в писмо рег. № 769000 – 1270/02.02.2018 година на началник на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.

С писмото ответникът е отговорил на жалбоподателя, че за извършено от него нарушение му е била издадена заповед за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за административнонаказателната му отговорност със срок до 18 месеца, както и че поисканото от него ново СУМПС (с оглед декларираната загуба на старото) ще бъде издадено след решаване на въпроса за отговорността.

В жалбата се описва хронологията на нарушение, извършено от жалбоподателя, за което му е било наложено административно наказание, както и декларирано от него изгубване на СУМПС, което е следвало да бъде отнето - за изтърпяване на наказанието. Излагат се твърдения, че двукратно служители на МВР са отказали да приемат „документите за издаване на ново СУМПС“. Жалбоподателят изтъква, че желае приемането на документите му за ново СУМПС, което да получи след изтичане на срока на наказанието му.

Иска отмяна на отказа и претендира разноски.

В съдебно заседание, упълномощен представител на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за отмяна отказа „и лицето да може да си подаде документите за издаване на ново СУМПС“.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. Представя административната преписка и изразява писмено становище за неоснователност на жалбата (лист 2).

 

Въз основа на доказателствата по делото, съдът установява следната фактическа обстановка.

На 27.06.2017 година, при извършена полицейска проверка около 05:40 часа в град Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг“, било установено, че водачът Я.Я. не носи СУМПС и контролен талон, както и че отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като на водача бил издаден талон за медицинско изследване. Впоследствие, въз основа на издадения талон, била извършена експертиза на кръвна проба, дадена от Я., като след анализ било констатирано съдържание 0,62 ‰ на алкохол в кръвта му.

Предвид установените обстоятелства, със заповед № 17 – 0304 – 000276/ 27.06.2017 година от началника на сектор в РУ – Несебър на МВР, на Я. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС. Я. бил уведомен за издадената заповед на 28.08.2017 година, а при опит да му бъде отнето свидетелството на същата дата декларирал „когато ме спряха за проверка че ми я няма книжката“. Заповедта не била обжалвана от Я. и влязла в сила (лист 11 и 19 - 20).

На 11.07.2017 година с НП № 17 – 0304 – 002144, издадено от органа, наложил ПАМ, Я. бил наказан за две нарушения на ЗДвП – 1. че управлява МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда 2. че не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон - с наказания „глоба“ в общ размер 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца (лист 18).

Издаденото НП било обжалвано пред РС – Несебър, който с решение № 662/28.12.2017 година по н.а.х.д. № 2142/2017 година отменил НП в частта относно нарушението на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, поради липса на установяването му с АУАН (лист 8 - 10).

С молба от 22.01.2018 година до началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР Я. посочил, че срокът на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по НП е изтекъл, независимо от факта на обжалването на НП. Затова поискал да подаде „документи за издаване на ново СУМПС“, поради това, че е обявил старото за изгубено. Посочил че служителите в сектор „ПП“ „нямат никакво правно основание“ да „задържат документите“, след като му  изтекло наказанието или да му „издадат нови такива“ (sic, лист 21).

След като се запознал с молбата, началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР изготвил писмо – отговор до Я.. В писмото посочил, че на Я. е съставен АУАН и е издадено НП за нарушения на чл. 5 ал.3 т.1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и че е наложена ПАМ със срок до 18 (осемнадесет) месеца – до решаване на въпроса за отговорността. Ответникът посочил, че ПАМ се изпълнява от момента на отнемане на СУМПС, което не е било извършено до 28.08.2017 година, когато Я. декларирал, че свидетелството му е изгубено с декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД). Според ответника, от този момент е започнало изпълнението на наложеното наказание и тъй като към момента на подаване на молбата въпросът за отговорността на нарушителя не е бил окончателно решен, издаването и получаването на ново СУМПС не е било възможно (лист 25).

Недоволен от отговора, Я.Я. го е обжалвал по съдебен ред, във връзка с което е било образувано настоящото дело.

Със заявление от 28.02.2018 година Я. подал документи за издаване на ново СУМПС, а свидетелството и контролния му талон били изготвени на 01.03.2018 година, без да бъдат предоставяни на жалбоподателя (лист 41 и 39).

С решение № 473/13.03.2018 година по к.н.а.х.д. № 294/2018 година на Административен съд – Бургас решението на РС – Несебър (в частта, в която е било отменено НП) е оставено в сила (лист 46 - 48).

На същата дата – 13.03.2018 година, Я. е получил от МВР новото си СУМПС и контролен талон към него (лист 40).

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

По делото не се оспорва компетентността на административния орган. Фактическият издател – главен инспектор, началник на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР е органа, който е компетентен да се произнася по заявленията, свързани с издаване на СУМПС и затова именно той е дължал отговор по подаденото заявление.

Обжалваният отказ съдържа основаните реквизити на административния акт по чл. 59 ал.2 от АПК, с изключение на чл. 59 ал.2 т.7 от АПК – пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорено волеизявлението на административния орган. Липсата на цитирания реквизит, обаче, не е основание за отмяна на отказа, предвид нормата на чл. 140 ал.1 от АПК, единствено удължаваща срока за обжалване на акта - в тази хипотеза. 

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения, явяващи се отменителни основания. Отказът е мотивиран както фактически така и юридически. Обсъдени са доводите на Я.Я. и са изложени аргументи защо не са налице предпоставките за приемане на неговите документи, за издаване и получаване на ново СУМПС, с оглед ПАМ и неприключилото производство по обжалване на НП.

Отказът е бил съобразен с материалното право и фактите, към момента на постановяването си.

Съгласно чл. 171 т.1 б.„б“ от ЗДвП (в редакцията му към датата на констатиране на нарушението), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За установеното нарушение на жалбоподателя Я. е наложена ПАМ – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността – която не е обжалвана от него, т.е. по отношение на него е действала преустановяваща мярка с продължителност, обусловена от изхода на обжалването на НП или максималния срок, предвиден в закона. Отделно, според невлязлото в сила НП му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок, изпълнението на което не е започнало до 28.08.2017 година, с оглед начина на изпълнение на това наказание, предвиден в чл. 190 ал.2 от ЗДвП. Едва на 28.08.2017 година – след като е направен опит на Я. да бъде отнето СУМПС, е констатирано, че с декларация по реда на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД той го е обявил за изгубено. Целта на ПАМ по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства в бъдеще възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство от лице, извършило конкретни административни нарушения с висока степен на обществена опасност,

Към датата на отказа, административният орган законосъобразно не е удовлетворил молбата на Я. за приемане на документи и последващо издаване, и получаване на ново СУМПС, защото въпросът за неговата административнонаказателна отговорност във връзка с наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не е бил окончателно решен, а заповедта за налагане на ПАМ е влязла в сила и е породила съответните правни последици. Към датата на отказа не е било налице нито едно от двете прекратителни условия за действието на ПАМ, предвидени в ЗДвП – изтичане на максимално предвидения срок по закона или окончателно решаване на въпроса с отговорността на нарушителя. Спорът за законосъобразността на НП е решен окончателно на 13.03.2018 година от АдмС – Бургас и на същата дата жалбоподателят е получил новото си свидетелство с контролния талон към него.

С оглед фактите по делото и нормите на закона, съдът счита, че в конкретния случай липсва незаконосъобразно волеизявление – отказ по искането на Я.Я., а жалбата – като неоснователна – следва да се отхвърли.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.З.Я. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.П. ***, против твърдян „изричен отказ за приемане на лични документи за издаване на ново СУМПС“ в писмо рег. № 769000 – 1270/02.02.2018 година на началник на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                   

СЪДИЯ: