Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 979             Година 29.04.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 482 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Г.Й. в качеството си на ЕТ „С-Д.Й.”, с.Синеморец с ЕИК *** против решение № 216/09.01. 2013г., постановено по н.а.х.д. № 488 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Царево. Счита решението за неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Оспорва съставомерността   на вмененото на търговеца нарушение, като посочва, че описаното в акта и наказателното постановление деяние не осъществява състав на нарушение по смисъла на чл.11 от ЗЗТ. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор на РИОСВ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Царево е потвърдил наказателно постановление № 55 от 09.10.2012г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на основание чл.83, ал.1, т.1 от Закон за защитените територии и за нарушение на чл.11 от ЗЗТ, вр. параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения да процесуалните правила, като АУАН е съставен, а НП издадено от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. По същество съдът е намерил, че правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, като безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на соченото основание.  По отношение на наложената имуществена санкция, съдът преценил, че при индивидуализация и са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като същата правилно е определена в минималния законоустановен размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява, че при извършена проверка от длъжностни лица при РИОСВ гр.Бургас на 19.07.2012г., за наличие на търговски обекти в защитена местност - землище на с.Резово, находящо се в природен парк „Странджа”, е установено, че касаторът извършва търговска дейност (в каравана, като ползва по договор 24 кв.м.  площ от поземления имот), без същата да е съгласувана съгласно разпоредби те на ЗЗТ. С това деяние е прието, че същият е нарушил чл.11 от ЗТ вр. с §7 от ПЗР на ЗЗТ, съгласно която разпоредба „Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението и”. Съответно §7 от ПЗР на ЗЗТ предвижда задължение за собствениците и ползвателите по чл.11 да съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

Така установеното административно нарушение, неправилно е квалифицирано като такова по чл.83, ал.1 т.1 от ЗЗТ. Посочената норма предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта, каквото нарушение не е описано в издаденото наказателно постановление.

Нарушението извършено от търговеца се състои в извършване на търговска дейност в собствена каравана, в защитена територия без съгласуване на дейността по реда на ЗЗТ, с което е осъществена състава на  чл.83, ал.1 т.2 от ЗЗТ, предвиждащ административнонаказателна отговорност за всеки който осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в санкционната норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд гр.Царево,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 216/09.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 488 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Царево и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 55 от 09.10.2012г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                   

 

                       

                                                                          2.