Р Е Ш Е Н И Е

 

            771                                      27.04.2017г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 481 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Административното дело е образувано по жалба от Г.В.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** 27, против Заповед № 320/10.02.2017г. на Директора на Агенция „Митници” - ЦМУ при МФ, с която се налага дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на държавния служител Г.В.Е. – митнически инспектор в Агенция Митници, Митница Бургас, с ранг IV-ти младши и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл се прекратява служебното му правоотношение, като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл.

С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.  

В съдебно заседание  жалбоподателят Г.В.Е. се представлява от адвокат М.И., която поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Претендира за присъждане  на направените по делото разноски в полза на довереника й, като представя списък на същите. Процесуалният представител представя по делото писмена защита, в които излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответната страна Директорът на агенция „Митница” – София изпраща като процесуален представител главен юрисконсулт А.М., която оспорва жалбата и претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника. Представя по делото писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи относно неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

 От административната преписка се установява, че жалбоподателят Г.В.Е. бил назначен първоначално на длъжност „главен специалист/контрольор/” в Агенция „Митници” с трудов договор № 7831 от 17.10.2009г. Със заповед № 680 от 11.05.2015г. на директора на Агенция „Митници“/АМ/ - София, Е. е назначен за държавен служител на длъжност „митнически инспектор” в Митница Бургас, на основание чл.15, във вр. с чл.12 от ЗДСл. с ранг V/пети/ младши в Митница Бургас/л.317 от делото/. Със заповед №Р-797 от 20.04.2014г. на директора на Агенция „Митници“ му е определен ранг IV/четвърти/ младши в Митница Бургас/л.269 от делото/.

С Докладна записка, рег.№ 32-316541 от 11.11.2016г. Г. Горанов – заместник началник на Митница Бургас е уведомил директора на Агенция „Митници”, че посочените в докладната служители на митница Бургас са подали уведомления за привличането им в качеството им на обвиняеми по Досъдебно производство /ДП/ № 55 по описа на Следствен отдел /СО/ към Специализираната прокуратура /СП/. С уведомление рег.№ 32-315669/10.11.2016г. Г.Е. е съобщил на директора на Агенция „Митници”, че на 03.11.2016г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по ДП № 55/2015г. по описа на СО – СП, пр.преписка № 534/2015г. по описа на СП, като му е наложена мярка за неотклонение  „Парична гаранция” в размер на 3 000.00 лева и забрана да напуска територията на РБ.

В тази връзка директорът на Агенция „Митници” е наредил със заповед № ЗАМ-1249/32-349989 от 14.12.2016г. /л.44 от делото/ на дисциплинарния съвет, назначен със заповед  № ЗАМ-148/32-38287 от 11.02.2016г. на директора на Агенция „Митници“, да се образува дисциплинарно дело срещу петнадесет държавни служители, митнически инспектори в агенцията, сред които и жалбоподателя, за извършените от тях дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, описани в докладна записка рег.№ 32-348927 от 13.12.2016г. изготвена от ръководителя на Инспектората на Агенция „Митници”/л.29-35 от делото/.

На 22.12.2016г. дисциплинарният съвет е провел заседание и е взел единодушно становище, че следва да бъдат събрани допълнителни данни за извършените от митническите служители дейния, с оглед всестранно, пълно и точно изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното образуваното дисциплинарно производство като се изиска от СП допълнителна информация /л.47-54 от делото/. С писмо, рег. №  32-359722 от 23.12.2016г.  на основание чл.96, ал.2 от ЗДСл била изискана допълнителна информация по случая от СП. В отговор на писмото Специализираната прокуратура е изпратила с опис от 18.01.2017г., съдържащ 161 страници, писмени материали съдържащи се по ДП № 55/2015г. за послужване.

На 24.01.2017г. дисциплинарният съвет е провел второ заседание и след като се запознал с допълнителните материали, изпратени от СП е взел единодушно становище, че на митническите служители осъществили нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. може да се наложи наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. – „уволнение”, включително и по отношение на жалбоподателя Е. /л.55-68 от делото/.

С докладна записка, рег.№ 32-21826 от 26.01.2017г. от председателя на дисциплинарният съвет до директора на АМ са му представени протоколите от проведените заседания на дисциплинарния съвет: л.45-46 от делото/. Е. се е запознал срещу подпис с докладната записка на 06.02.2017г.

С писмо рег. № 32-30475 от 03.02.2017г. на Централно митническо управление /ЦМУ/ Г.В.Е. е поканен да се запознае с материалите по преписка с рег. № 32-348927/13.12.2016г. на ЦМУ, с докладна записка рег. № 32-21826/26.01.2017г. и приложен към нея протокол по ДД № 6/2016г., да бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган и да представи писмени обяснения по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДСл. На 06.02.2017г. Е. се запознал с материалите по цитираната преписка, като е отразил това саморъчно и се подписал. На 07.02.2017г. е проведено изслушване жалбоподателя от директора на АМ, което е удостоверено с протокол № П-22/32-33748 от 07.02.2017г. на ЦМУ /л.68 от делото/. На същата дата Г.Е. е представил и писмени обяснения по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДСл с рег.№ 32-33766/07.02.2017г. на ЦМУ /л.69 от делото/.

На 10.02.2017 година, директорът на Агенция „Митници“- София е издал Заповед № 320/10.02.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на държавния служител Г.В.Е. – митнически инспектор в Агенция Митници, Митница Бургас, с ранг IV-ти младши. Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че в периода от края на месец септември 2015г. до 01.11.2016г., като е участвал в организирана престъпна група, а именно – структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления по чл.301 и чл.302 от НК, с участници още тринадесет митнически служители и други неустановени до момента лица, нарушил разпоредбите на т.т.2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл.17, ал.1, т.5 от Закона за митниците/ЗМ/, чл.2, ал.1, 2, 3 и 5, чл.5, ал.2 и чл.8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл.28, ал.1 от ЗДСл., както и не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.т.V.28, VІІ.5, VІІ.6, VІІ.8 и VІІ.9 от длъжностната характеристика, връчена му на 01.06.2016г. и т.т. V.14, VІІ.3 и VII.7 от  длъжностната характеристика, връчена му на 04.05.2016г. и т.т. VІІ.4 и VІІ.5 от длъжностната характеристика, връчена му на 28.09.2015г., във вр. с чл.21, ал.2 ЗДСл.

Като правно основание за издаване на заповедта се сочи нормата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и т.5 от същата разпоредба - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Заповедта била връчена на Г.В.Е. на 13.02.2017г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 19.22/24.02.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е  Заповед № 320/10.02.2017г. на директора на Агенция „Митници” – ЦМУ при МФ за налагане на дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на държавния служител Г.В.Е. – митнически инспектор в Агенция Митници, Митница Бургас, с ранг IV-ти младши и прекратяване служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на Агенция „Митници“, съобразно нормата на чл.92, ал.1 и чл.108, ал.1 от ЗДСл, като няма спор, че издателят на административния акт е орган по назначаването за служителите в Агенция „Митници“ и на него, съобразно закона са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на служебните правоотношения в агенцията.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

      В конкретния случай е спазена процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл.96 от ЗДСл. От директора на Агенция „Митници“ е наредено на дисциплинарния съвет/ДС/, образуване на дисциплинарно дело по отношение на петнадесетте митнически служители на Митница Бургас, между които и жалбоподателя, за извършените от тях нарушения по чл.89, ал.1, т.1 и 5 от ЗДСл, като преди да наложи дисциплинарното наказание е съобразил становището на съвета /по арг. от чл.96, ал.1от  ЗДСл./. Съветът е взел своето решение с пълно мнозинство и го е представил на административно наказващия орган заедно с преписката по делото /чл.96, ал.3 и 4 от ЗДСл/.

           Спазени са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл.94, ал.1 от ЗДСл.

            В съответствие с правилото на чл.93, ал.1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказанието на Г.Е. го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения.

Същевременно в нарушение на императивното изискване на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл оспорената заповед не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано поведение на служителя, което е довело до нарушаване на нормите от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - чл.2, ал.1, 3 и 5; чл.5, ал.2; чл.8, ал.1 и 2 и чл.17, ал.1 и 2, което нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя.

     Предвид изискването административния акт да бъде мотивиран, в случая е допуснато нарушение на нормата на чл.91, ал.1 от ЗДСл, която визира критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него по последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и  цялостното служебно поведение на държавния служител. В заповед като процесната следва да се обоснове вида и размера на наложеното наказание, което не е сторено от дисциплинарно наказващия орган. Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание налагат неговата отмяна.

          Дисциплинарно наказващият орган е изложил в заповедта лаконично, че даденото от жалбоподателя писмено обяснение не съдържа факти и обстоятелства, които да го освободят от дисциплинарна отговорност.

         Изложеното сочи на извода за липса на мотиви в оспорения административен акт. Няма пречка мотивите на административния акт да се съдържат в друг документ, подготвящ неговото издаване, какъвто е протоколът, обективиращ решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващия орган не излага мотиви в заповедта по чл.97, ал.1 от ЗДСл, тя следва да се счита за мотивирана ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В конкретния случай обаче, решението на дисциплинарния съвет не съдържа факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. В протокола от заседанието на дисциплинарния съвет е определен само вида на наложеното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл.91, ал.1 от ЗДСл. Затова не може да се приеме, че заповедта е мотивирана в хипотезата на изложени в подготвителния документ мотиви.

Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неизпълнението на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и несъответствието на посоченото правно основание за издаване на акта с установената фактическа обстановка, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

В конкретния случай описаните нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаване на оспорената заповед са самостоятелно основание за отмяна на акта. Същите обуславят и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан без да са налице основания за това.

        Цитираният в оспорената заповед като нарушен от жалбоподателя  текст от длъжностната му характеристика т.V.28 - да познава и спазва кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническите служители, както и посочените като нарушени норми от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, са абстрактни, като в заповедта не се съдържа и не е описано конкретно поведение на служителя, което е довело до тяхното нарушаване, което пък от своя страна препятства проверката на съда за съответствието на административния акт с материалния закон.

        Независимо от обема на оспорената заповед, липсата на индивидуализация на дисциплинарното нарушение води до нарушаване правото на защита на държавния служител.

       Събраните по делото доказателства налагат извода, че всъщност дисциплинарното производство и наложеното наказание на жалбоподател Е., е образувано по повод на проведената акция от МВР на МП Лесово на  02.11.2016г., в резултат на която, в рамките на образуваното ДП  № 55/2015г., пр.пр. № 534/2015г. по описа на СП, впоследствие са привлечени като обвиняеми митинчески служители от Митница Бургас, в т.ч. и жалбоподателят по настоящото дело Г.Е., на който е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000.00 лева и му е наложена „забрана за напускане на пределите на Република България“. Взетите по отношение на Е. мерки за процесуално принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображенията си за причините, които налагат да се наложи на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание за поведение, което е несъвместимо с моралните и етични норми на поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция „Митници“. Изводът за нарушение на правила от етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не заместват мотивите на органа, обосноваващи поведение, несъвместимо с морално-етични правила, уронващи престижа на службата, каквито в случая не са изложени. В административния акт липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Цитираните, като нарушени норми от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед на министъра на финансите само преповтарят съдържанието на посочените като нарушени разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Действително съобразно нормата на чл.89, ал.4 от ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Но в конкретния случай, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в това административно дисциплинарно производство е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Само това обстоятелство е довело органа до заключението, че е налице деяние извършено от жалбоподателя, което е несъвместимо с цитираните като нарушени етични правила за поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция „Митници“, което е станало обществено достояние и е уронило престижа на институцията.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал по недвусмислен и категоричен начин твърдените от него за извършени от Г.В.Е. нарушения на т.т.2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл.17, ал.1, т.5 от Закона за митниците/ЗМ/, чл.2, ал.1, 2, 3 и 5, чл.5, ал.2 и чл.8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл.28, ал.1 от ЗДСл., както и не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.т.V.28, VІІ.5, VІІ.6, VІІ.8 и VІІ.9 от длъжностната характеристика, връчена му на 01.06.2016г. и т.т. V.14, VІІ.3 и VII.7 от  длъжностната характеристика, връчена му на 04.05.2016г. и т.т. VІІ.4 и VІІ.5 от длъжностната характеристика, връчена му на 28.09.2015г., във вр. с чл.21, ал.2 ЗДСл.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 552.00 лева, следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 320/10.02.2017г. на Директора на Агенция „Митници” - ЦМУ при МФ, с която се налага дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на държавния служител Г.В.Е. – митнически инспектор в Агенция Митници, Митница Бургас, с ранг IV-ти младши и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл се прекратява служебното му правоотношение, като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – ЦМУ при МФ да заплати на Г.В.Е., с ЕГН ********** с адрес: ***, разноски по делото в размер на 552.00 /петстотин петдесет и два/ лева за възнаграждение на адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: