Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 801

 

гр. Бургас, 25 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 480/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, представлявана от процесуален представител юрисконсулт Г., против Решение №134/02.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5200 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02-02025132/12.06.2015 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „ ГРЕЙТ ПРЕСЛАВ СЕКЮРИТИ” ООД гр. Бургас, за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 270 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. д чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него, възможността за работника да предяви претенция срещу работодателя по гражданско-правен ред за заплащане на трудовото възнаграждение, което не му е било платено в предвидените от закона срокове, не изключва възможността за неизпълнение на това задължение да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е основателна и съдебното решение следва да бъде отменено, тъй като безспорно е установено наличие на административно нарушение и неговото авторство.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателното постановление ответникът по касационната жалба е бил санкциониран за това, че към 10.03.2015 г. в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да изплати на К.Н.К., на длъжност „охранител”, полагащото се трудово възнаграждение за положен труд през м.октомври 2014 г., начислени във ведомостта за съответния месец.

Установените от наказващия орган факти не са били оспорени от санкционираното лице пред първоинстанционния съд, а същото е организирало защитата си, като е доказвало наличие на обективни пречки за дружеството да изпълни задължението си по заплащане на трудовото възнаграждение на лицето.

При тези факти първоинстанционният съд е приел липса на осъществен състав на нарушение, като е посочил, че за работника е налице процесуалноправна възможност да реализира правата си, като дири заплащането на дължимото му трудово възнаграждение по гражданско-правен ред, с предявяване на иск пред съответния съд. Отделно от това е посочил, че разпоредбата на чл. 83 ЗАНН предвижда възможността на юридическите лица и еднолични търговци да бъдат налагани имуществени санкции за неизпълнение на задълженията им към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. И тъй като в случая е налице неизпълнение на задължение към работник – физическо лице, то тази предвидена от закона санкция не може да бъде налагана.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалният закон. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба изрично предвижда възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. Като вид на наказание е предвидено налагане на имуществена санкция.

Наред с това наказващият орган е посочил и нарушените разпоредби на трудовото законодателство в конкретния случай, а именно чл. 128, т. 2 КТ и чл. 270, ал. 2 от с.з.

При тази законова регламентация, без съмнение са налице предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност на работодател – юридическо лице, което не е изпълнило задължението си за заплащане в срок на уговореното трудово възнаграждение на работника.

Възможността за последния да предяви иска срещу работодателя за заплащане на дължимите суми не изключва тази за реализиране на административнонаказателната отговорност на същия, при условие, че е осъществен състав на административно нарушение, както е в случая.

По тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а по същество да бъде потвърдено наказателното постановление.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №134/02.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5200 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-02025132/12.06.2015 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „ ГРЕЙТ ПРЕСЛАВ СЕКЮРИТИ” ООД гр. Бургас, за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 270 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал. 5 във вр. д чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: