Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1042                                          16.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 480 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас) срещу решение № 15/06.01.2014г., постановено по НАХД № 2810/2013г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-0203689/25.03.2013г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на „Хелио-тур-с”АД, ЕИК-102004621 за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1`500 лева. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Не споделя мотивите на районния съд за отмяна на издаденото наказателно постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът „Хелио-тур-с”АД в съдебно заседание се представлява от редовно упълномощения адв.С., който оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил НП № 02-0203689/25.03.2013г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на „Хелио-тур-с”АД за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1`500 лева. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че описаното в акта и наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение, тъй като в случая е налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице, но не и неизпълнение към държавата или общината. Посочено е, че отговорността на дружеството е обоснована чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл.415 от КТ, което е абсолютно недопустимо, предвид забраната на чл.46, ал.3 от ЗНА. Намерил е, че неизпълнението на задължението от страна на работодателя да изплати трудовото възнаграждение на работници или служители не може да осъществи състав на административно нарушение, тъй като представлява трудов спор, за решаването на който законодателят е предвидил особен ред, регламентиран в Глава осемнадесета на КТ, чл.357 и сл. от КТ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Настоящата съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на оспореното наказателно постановление, като счита, че с последното правилно е ангажирана отговорността на дружеството, на посоченото основание.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. От своя страна санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ, предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1`500 до 10`000 лева, за този който не изпълни задължително предписание на контролен орган, за спазване на трудовото законодателство.

По същество от ответника по касация не се оспорва и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че същият не е изпълнил даденото му от ДИТ-Бургас задължително предписание, обективирано в т.28 от протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство № 3023 от 26.11.2012г., а именно да заплати в срок до 21.12.2012г. полагащото се на Р. Ю. С. трудово възнаграждение за месец септември 2012г. Ето защо, правилно с процесното наказателно постановление дружеството е било санкционирано на основание чл.415, ал.1 от КТ. Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност, както е направил първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви в първоинстанционното съдебно решение, че деянието описано в АУАН и НП не осъществява състав на административно нарушение. В случая дружеството е наказано за неизпълнение на дадени му предписания от контролните органи, а не конкретно за неизплащане на трудовото възнаграждение на лицето, тоест какви са отношенията между дружеството и неговия работник е въпрос неотносим към предмета на спора. Спорът между страните по трудовото правоотношение за изплащане на трудово възнаграждение за положен труд независимо, че се решава по реда на ГПК, не изключва възможността да бъде ангажирана едновременно с това и административнонаказателната отговорност на работодателя в случай, че той не го е изплатил на работника. Това задължение на работодателя е установено с разпоредбата на чл.128 от КТ във връзка с чл.270 от КТ, тоест дължимото от работодателя поведение е нормативно регламентирано по императивен начин в КТ. Всяко отклонение от предписаното е противоправно. От друга страна за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, включително и на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ от страна на работодателя, в нормата на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. Следователно всяко неспазване на изискванията, установени в разпоредбите на трудовото законодателство е обявено от закона и за наказуемо.  Съгласно чл.1, ал.3 от КТ основната цел на кодекса е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. В КТ са предвидени различни механизми, с които да бъдат гарантирани ефективно правата на работника, който е икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Един от тези механизми е възможността регламентирана в разпоредбите на чл.404, чл.412а-416 от КТ, държавата да се намесва със средствата на административната принуда и санкция, в случаите на неизпълнение от страна на работодателя на негови нормативно установени задължения по повод и във връзка с трудовото правоотношение.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд Бургас,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15/06.01.2014г., постановено по НАХД № 2810/2013г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0203689/25.03.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „Хелио-тур-с”АД, ЕИК-102004621 за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1`500 лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.