РЕШЕНИЕ

 

Номер  346                          27.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                 2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер  47 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт С. Н. против Решение № 1712/03.11.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 4500/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 02-02024457/08.01.2014г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на ответната страна  „Болеро“ ЕООД за нарушение на чл.153, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приел, че НП не е било връчено редовно, както и че неправилно е приел, наличието на предпоставките за абсолютната погасителна давност. Иска се отмяна на решението.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призова, не изпраща представител.

         Ответникът по касация – „Болеро“ ООД, редовно призован, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 02-02024457/08.01.2014г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е осигурил в периода 02.09.2013г. до 08.09.2013г. (календарна седмица), седмична почивка в размер на два последователни дни при подневно отчитане на работното време на лицето В. Р. В., ЕГН: **********, на длъжност „пазач“ в обект: супермаркет „Болеро“, находящ се в гр.Бургас, „Краснодар“. Нарушението е установено от инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас на 29.10.2013г.

         За установеното е съставен протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчени на упълномощено от дружеството лице. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

         Според районният съд, действително не е било налице редовно връчване на оспореното НП, поради което съдът счита жалбата за допустима. За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения в производството при съставяне на акта и издаване на атакуваното НП, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От събраните доказателства намира за безспорно установено извършеното нарушение. Не счита, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Независимо от това обаче приема, че изтичането на давността на наложените наказания представлява обстоятелство изключващо административната отговорност, като приема че в настоящият случай административнонаказателното производство не е спирано и прекратявано и погасителната давност в размер на 3 години, считано от 29.10.2013г. /дена на установяване на нарушението/ е изтекла на 29.10.2016г.

         Така постановеното решение е правилно.

         Напълно се споделят изводите на Районен съд – Бургас, че поради нередовност на връчването на процесното НП, то жалбата е допустима, а от там и че същото не е влязло в законна сила и не е породило съответните за това последици. Споделя се и фактът на наличието на погасителна давност за наказателно преследване на извършеното нарушение.

         Настоящият касационен състав обаче,  не приема датата от която районния съд е счел, че започва да тече погасителната давност, а именно 29.10.2013г. – датата на установяване на нарушението.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание  на дееца  и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави  наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на  довършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на  административно наказание „глоба“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл. 80, ал. 1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на 08.09.2013г., установено е на 29.10.2013г., АУАН е съставен на 04.11.2013 г.,  а  НП е издадено на 08.01.2014 год. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение – 08.09.2013г.  абсолютната погасителна давност  изтича на 08.09.2018г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 08.01.2014 год., от който момент давността последно е била прекъсната и е  започнал да тече нов давностен срок, до датата на подаване на жалбата пред районния съд, е изтекъл срок по-голям от три годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност  за административнонаказателно преследване е изтекла на 08.01.2017г. Не е прекъсване на давността твърдяното от органа връчване на НП, тъй като, както се посочи по-горе, съдът намира същото за нередовно, т.е няма предприети действия, който да са прекъснали давностния срок.

С оглед горното, Административен съд - Бургас счита, че РС-Бургас е извел правилни правни изводи, обосновали отмяна на НП. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1712 от 03.11.2017г., постановено по НАХД № 4500/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                      2.