РЕШЕНИЕ

 

                    1076                                дата  20 юни 2014 г.                       град Бургас

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХV-ти състав,

в публично заседание на 05 юни 2014 год.,  в следния състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                              2.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 47 по описа за 2014 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Хелио-тур-с” АД, гр.София против Решение № 2538/12.12.2013г., постановено по НАХ дело № 2841/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-0203621/25.03.2013г. издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. 

Касаторът обжалва съдебния акт като неправилен и постановен при съществени процесуални нарушения. Счита, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на дружеството вместо тази на неговия изпълнителен директор, както и възразява, че съдът не е обсъдил въпроса за вината, както и не е взел предвид, че дружеството е предприело действия по изплащане на възнагражденията на работниците, поради което е следвало да бъде наложена санкция под установения законов минимум. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител..

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Съдът не констатира обжалваното съдебното решение да страда от сочените пороци и при постановяването му е съобразено с нормите на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е приел, че  касаторът стопанисва туристически обект и като работодател е сключил трудов договор с Й.Е., на длъжност „портиер”, като при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас е установено, че за месец септември на 2012г. във ведомостта за заплати работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на множество наети по трудово правоотношение лица, включително и на този работник. За констатираните обстоятелства е  съставен протокол № 3023 от 26.11.2012г., с който на работодателя били дадени по реда на чл.404 ал.1 от КТ задължителни предписания да заплати трудовото възнаграждения на работника Е. за месец септември на 2012г., с дата на изпълнение до 21.12.2012г. Предписанията не са оспорени и са влезли в сила. При последваща проверка е констатирано, че задължителните предписания не са изпълнени, поради което  и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. При тези фактически данни районният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Решението е правилно.

Касационното оплакване за ненадлежен субект на административнонаказателната отговорност е неоснователно, тъй като съгласно нормата на чл.415, ал.1 от КТ субект на нарушението е именно работодателят, спрямо когото е издадено задължително предписание, поради което няма основание да се счита, че отговорността на това сочено основание следва да се носи от изпълнителния директор на дружеството-работодателя.  Оплакването, че не е взето предвид обстоятелството, че работодателят е предприел действия по изплащане възнаграждението на наетите при него лица, което да обоснове размер под законовоустановения минимум на санкцията е също неоснователно и не намира законова опора. Единствената правна възможност е да намери приложение хипотезата на привилегирования състав по чл.415в от КТ, но в случая не са били налице предпоставките за приложението на тази норма. Следващите възражения касаят неизследването на въпроса за вината, които са също неоснователни, тъй като за съда не е възникнало задължение да изследва субективната страна на деянието, тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е безвиновна, при която хипотеза въпросът за вината не стои и в този смисъл не е предмет на изследване и анализ. След като задължителните предписания са влезли в сила и подлежат на изпълнение, тяхното неизпълнение от страна на работодателя обосновава ангажирането на отговорността му на основание чл.415, ал.1 от КТ.   

  Жалбата е неоснователна, липсват отменителни основания за касиране на решението, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 2538/12.12.2013г., постановено по НАХ дело № 2841/2013г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: