Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1565                                   от  06.08.2018 г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

          Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 479 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 38, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО ).   

Образувано е по жалба на Н.Д.Т. *** срещу писмо от 09.02.2018 г. на президента на Бургаския свободен университет (БСУ), с което му е предоставено обезщетение (върната му е сума) в размер на 333.33 лв., равняваща се на една трета от семестриалната такса, вместо поисканата от него в размер на 1320 лв., представляваща една трета от семестриалната такса за 2015г.-2016г. в БСУ. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа се, че същият е издаден в противоречие с материалноправни норми и процесуалните правила. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за възстановяване на цялата сума в размер на 1320 лв.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не сочи доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, като бъдат присъдени и направените от него разноски.

Ответникът – президент на БСУ, чрез процесуалния си представител адвокат Иванова, счита жалбата за недопустима, респективно за неоснователна.

С определение №659/21.03.2018г. (л.52) съдът е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че същата е недопустима и е прекратил производството по делото. С определение №6747/22.05.2018г., постановено по адм.дело № 4963/2018г. ВАС е отменил определение №659/21.03.2018г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По делото не се спори, че с влязло в сила решение № 1442 от 28.07.2016 по адм.д.№ 2075/2015 г. на Административен съд Бургас (л.28-34) е отменен изричния отказ на президента на ЮЛ, обективиран с резолюция по молба с рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г., с която  Т. е поискал намаление на семестриалната такса за обучение за учебната 2015/2016 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

С решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм.д. № 10948/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, е прието, че Т. има право на специално облекчение на основание чл. 70, ал.2 от ЗВО, което съгласно закона следва да е регламентирано в правилника на висшето училище и че по направеното искане от Т. предвид намалената му трудоспособност, в правомощието на административния орган е да определи видът и размерът на специалното облекчение за Т. а именно намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за учебната 2015/2016 г.

Оспореният в настоящото производство акт, а именно писмо от 09.02.2018 г., с който е определен размера на намалението на семестриалната такса, е в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че е налице основание за намаляване на семестриалната такса, но не е определен размера на намалението.

По делото не се спори, че президентът на БСУ е предвиден като орган на управление в чл. 8 от от Правилника за дейността на ЮЛ, а в т. 12 от правилника са определени компетентностите на президента относно таксите за обучение в ЮЛ. Съгласно чл. 36 от ЗВО частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие, че с това не се нарушават академичните свободи.

При така установената  фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и в противоречие с материалноправните норми, като съображенията за това са следните:

На първо място оспореното писмо не съдържа нито мотиви, нито фактическите и правни  основния, наложили издаването му, което е съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Оспореният акт е издаден и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради следното:

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗВО студентите, докторантите и специализантите – сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70% военно инвалиди, военнопострадали и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца без родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище. Доколкото в чл. 70, ал. 2 от ЗВО не е налице разграничение между инвалидите с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70% и тези с 90% регламентираните за тях специални облекчения трябва да са еднакви. В този смисъл намаляването на семестериалната такса, предвид намалената  трудоспособност на Т., е в правомощието на административния  орган. Органът дължи издаване на акт в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че е налице основание за намаляване на размера на семестриалната такса на Т.  за 2015/2016 г. Ответникът  следва да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение и да определи размера на подлежащата на връщане внесена семестриална такса. Съгласно мотивите на определение №6747/22.05.2018г., постановени по адм.дело № 4963/2018г., които са задължителни за съда и всички институции,  с решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм.д. № 10948/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, е прието, че Т. има право на специално облекчение на основание чл. 70, ал.2 от ЗВО, което съгласно закона следва да е регламентирано правилника на висшето училище и че по направеното искане от Т. предвид намалената му трудоспособност, в правомощието на административния орган е да определи видът и размерът на специалното облекчение за Т., а именно намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за учебната 20 15/2016 г.“

По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество, преписката следва да се върне на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се доказаха в общ размер на 48.75 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ писмо от 09.02.2018 г. на президента на Бургаския свободен университет (БСУ), с което на Н.Д.Т. ***, с ЕГН ********** е предоставено обезщетение (върната му е сума) в размер на 333.33 лв., равняваща се на една трета от семестриалната такса, вместо поисканата от него в размер на 1320 лв., представляваща една трета от семестриалната такса за 2015г.-2016г. в БСУ.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Бургаски свободен университет, представляван от президента Петко Чобанов да заплати на Н.Д.Т. ***, с ЕГН ********** сумата от 48.75 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи съдебни разноски по производството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: