ПРОТОКОЛ

       

                                              

Година 2018, 11.07                                                                                 град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                  ХІІ-ти административен състав

на единадесети юли                                  две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание в следния състав:

                                                    

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГАНЕВА

 

Секретар: Йовка Банкова,

Прокурор:

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ганева 

административно дело номер 479 по описа за 2018 година.                 

 

       На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ  Н.Д.Т., редовно призован, се явява лично.

 

ОТВЕТНИКЪТ президент на Бургаски свободен университет, редовно призован, се представлява адвокат М. И.-Г., с пълномощно по делото на л.23.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

 

АДВОКАТ И.-Г.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

  ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е образувано по жалба на  Н.Д.Т.  студент през учебната 2015/2016г. в Бургаски свободен университет против акт с №94-00-16/09.02.2018г. на президента на Бургаски свободен университет, с който във връзка с влязло в сила решение №1442/28.07.2016г. по адм.д.№2075/2015г. по описа на Административен съд Бургас в полза на Т. е предоставено обезщетение в размер на 333.33 лева, равняващо се на една трета от  семестриалната такса за учебната 2015-2016 година.

Съгласно указания на съда е ПОСТЪПИЛА молба уточнение от жалбоподателя вх.№2587/02.03.2018г., като се иска сумата, с която да бъдат намалени и възстановени семестриалните такси за учебната 2015г.-2016г., да е в размер на 1200 лева.

ПОСТЪПИЛА е молба по факса от жалбоподателя вх.№2684/06.03.2018г., с която се прави уточнение, че е допусната техническа грешка в предходната молба и сумата 1200 лева да се чете 1320 лева.

ПОСТЪПИЛА е административната преписка, приложена към писмено становище вх.№3149/19.03.2018г., от процесуалния представител на ответника адвокат Мила И.-Г.. Към становището е приложено и пълномощно.

ПОСТЪПИЛА е по факса молба вх.№3351/22.03.2018г. от жалбоподателя, с искане да бъде изискано адм.д.№2075/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, ведно с приложените делата на ВАС №4158/2015 и 10948/2016г. и двете по описа на Върховен административен съд.

ПОСТЪПИЛА е молба вх.№3471/23.03.2018г. от жалбоподателя, с която отново се  прави искане да бъдат приложени административни дела.

ПОСТЪПИЛА е молба вх.№3635/28.03.2018г. от жалбоподателя, с което се прави искане да бъде изискан „Правилник за дейността на БСУ“, а не  както съдът е изискал „Правилник за организацията на учебната дейност в БСУ“.

ПОСТЪПИЛО е писмо от 02.04.2018г. във връзка изисканото дело №2075/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, в което се заявява, че  същото е приложено по адм.д.№810/2018г. на Административен съд Бургас и същото не може да бъде приложено по настоящото дело.

ПОСТЪПИЛО е становище вх.№3799/02.04.2018г. от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Мила Иванова, към което е приложен „Правилник за дейността на БСУ“.

ПОСТЪПИЛО е писмо вх.№3800/02.04.2018г. от Бургаски свободен университет, в което се сочи, че жалбоподателят е дипломиран и има диплома за висше образование по специалност „Право“.

ПОСТЪПИЛА е молба вх.№5977/29.05.2018г. от жалбоподателя с искане делото да бъде насрочено за по-късен час. 

Съдът на основание чл.170, ал.1 от АПК, УКАЗВА на административния орган, че негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му

На основание чл.171, ал.4 от АПК, УКАЗВА на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, посочени в сезиращата съда жалба, както твърдяната  незаконосъобразност на издадения административен акт.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. По принцип доказателствената тежест се указва с разпореждането за насрочване на делото. В случая приемам, че това правите в съдебно заседание,  което рядко се случва, но не възразявам. Нямам доказателствени искания.

 

АДВОКАТ  И.-Г.: Оспорвам жалбата. Считам, че същата е недопустима, поради липса на правен интерес.  Независимо от това, ако  приемете, че жалбата е допустима, оспорвам същата като неоснователна.  Моля за срок за излагане на писмени съображения във връзка твърдението ни, че е неоснователна жалбата. Няма да соча други доказателства. Да се приемат представените по делото доказателства.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Възразявам г-жо председател.  Процесуалният представител на ответника винаги прави едно и също възражение за недопустимост, което по това дело се отхвърля и винаги има определение на Върховния административен съд относно допустимостта, а именно че жалбата е допустима. Но Вие много лесно се подведохте.

 

 Съдът като взе предвид определение № 6747/22.05.2018г. , постановено по АД № 4963/2018г. на Върховен административен съд, с което делото е върнато на настоящия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия намира жалбата за допустима, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без уважение възражението на процесуалния представител на ответника във връзка с недопустимост на жалбата.

 

 

По доказателствата съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПРИЕМА представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА думата по същество:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. Дълбокото ми вътрешно убеждение е, че настоящият съдебен състав и към настоящия момент според мен не е напълно наясно с предмета на настоящия спор. За мен правно основание обезщетение на административен акт, не може да бъде. Това не е исково производство. Става въпрос за изпълнение на съдебен акт и задължителните указания на съда, които са дадени с него. Няма как да е за обезщетение на административен акт. Указанията на Административен съд Бургас по решение на адм.д.№2075/2015 г., потвърдено с решение на Върховен административен съд, е да се намали семестриалната ми такса за учебната 2015/2016 г.. Видно и от определението на Върховния административен съд по допустимостта на настоящото производство по дело №4963/2018 година, определението от 22.05.2018 г. на стр.2 от същото, абзац 4 пише „…не е определен размерът на намалението…“. Тук става въпрос административният орган да изпълни указанията по предишното производство на съда и да определи, да намали семестриалните такси за учебната 2015/2016 година, да определи размерът на същите и съответно да възстанови надвнесената такса. Това е видно от стр.3 на цитираното по- горе определение, съдебен акт на Върховен административен съд по допустимостта, а именно на стр.3 от същото е записано „….Ответникът е следвало да  се съобрази с влязлото в сила решение и да определи размера на подлежащата на връщане внесена семестриална такса…..”. Административният акт за мен не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т .2 от АПК, няма наименование, което не е толкова съществено, но по същественото е, че няма реквизитите по чл.59, ал.2, т.4, а именно  фактически и правни основания за издаване на акта. Административният акт трябва да има необходимата форма и реквизити. С посочването, че става дума   за обезщетение е неправилно. Административният орган е трябвало да изпълни указанията на съда и да  намали размера на таксите, а не да определя обезщетение. А относно  жалбата срещу административния акт и исканата от мен сума, с която да се намалят семестриалните такси , на л.9 по Вашето дело съм приложил вносни бележки, които са за такси за учебната 2015/2016г.. В молбата до административния орган от  23.09.2015 г. изрично съм посочил, че молбата е за намаляване на семестриалните такси за учебната 2015/2016 г.. За учебната 2015/2016 г. са внесени за семестриални такси, точната сума е 3 960 лева и понеже към датата 23.09.2015г. за инвалидите първа група в БСУ е важало правилото за 1/3 намаление на семестриалната такса, съм настоял и аз да  се ползвам същото намаление. Аз съм инвалид втора група, но в чл.72  от Закона висшето образование не се прави разграничение между първа група инвалиди и втора група инвалиди. Това е видно и от определението на Върховен административен съд по допустимостта на предишното дело от 2015г.,  което на първа инстанция е било при съдия Луканов и  в първото решение, съдебен акт на по адм.д.№2075/ 2015г. на Административен съд – Бургас, което потвърдено с решение на Върховен административен съд, там също е посочено, че не би следвало да се прави разлика между групите инвалиди в БСУ, тъй като не се прави такава разлика в закона, а именно чл.70, ал. 2 от Закона за висшето образование. С оглед всичко изложено в жалбата и указанията, които съм изпълнил към нея и това което изложих в настоящото съдебно заседание, настоявам да отмените  административния акт. Още повече, че настоящата съдебна инстанция е ограничена с указанията дадени от горната  инстанция, а именно Върховен административен съд,  който указва, че административният орган с административния акт не е определил размера на намалението на семестриалните такси и същия не се е съобразил, а е трябвало да се съобрази с влязлото в сила решение по адм.д.№ 2075/15 г.  и да определи размера за връщане на надвнесената семестриална такса. Предвид на това настоявам да отмените административния акт, като дадете указания на административния орган да намали семестриалните ми такси за  учебната 2015/2016 г. с 1/3, а именно сумата 1320 лева, която настоявам да ми бъде възстановена. В предишното производство не съм претендирал разноски, но предвид, че имам транспортни разходи и с оглед разходите за пощенски услуги за подаване на жалбата за обжалване на съдебния Ви акт по допустимостта, претендирам за скромната сума, която все пак съм направил. Няма как пътувам от София, само транспортните ми разходи са 43 лева, а и това са една част от разходите.  Представям копие на билета, не мога да представя оригинала на билет, тъй като с оригинала ще се върна. Представям и списък с разноски ведно с доказателства за направените такива.

 

АДВОКАТ И.-Г.: Възразявам да се приемат документи за разходите, тъй като те са представени след приключване на събиране на доказателствата, когато вече делото се разглежда по същество.   По отношение, възраженията по допустимостта, които правим постоянно, това е защото мотивите за това са различни. Неоснователна е жалбата, тъй като с  решение №1442/28.07.2016 г.  по адм.д.№ 2075/2015 г. на Административен съд - Бургас обявява недействителност на резолюцията на президента на БСУ и като такава тя е унищожаема занапред, поради което следва президентът отново да се произнесе по нея. Обстоятелството, което  реално, е невъзможност  да бъде осъществено към този момент, тъй като жалбоподателят е завършил  обучението си в БСУ и не дължи семестриални такси, по които да търси  облекчения занапред. На второ място към настоящия момент за всички студенти с трайни увреждания и намалена работоспособност над  70 на сто,  могат да заплащат семестриалните такси разсрочено без оскъпяване по посочена от тях схема след подаване на писмено заявление до президента на БСУ, придружено с решение на ТЕЛК, без значение степента на увреждане след като е над 70 на сто. Президентът е предоставил съответното обезщетение на жалбоподателя. Моля за срок за представяне на писмени бележки.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Възразявам във връзка пледоарията на адвоката на ответника. Първо относно това, че видите ли, че не съм към настоящия момент студен, нямал ангажимент административният орган да намали семестриалната такса.  При индивидуалните и общите административни актове като се отменят отмяната   не действа занапред във времето, а важи към момента на издаване на административния акт. Само за нормативните административни актове важи занапред във времето. Това е видно и от определението по допустимостта на Върховен административен съд, където също е посочено, че няма  абсолютно никакво значение, че към настоящия момент не съм студент в БСУ, но съм бил такъв към дата на издаване на административния акт. Административният орган е длъжен да се произнесе към тази дата, т.е. към датата 23.09.2015 г.. Тук не важи занапред във времето. Няма никакво значение в тази връзка и второто становище на ответника, че видите ли към настоящия момент имало разсрочено плащане и така нататък. Това, както мен,  така и съда не го интересува, защото към 23.09.2015 г. единствено е имало намаление за инвалидите първа група с  1/3 намаляване на семестриалната такса. Значи, датата 23.09.2015 г. ограничава във времето. За тази дата трябва да се произнесе административния орган към тогава вътрешно действащата уредба на административния орган. Това, че са настъпили някакви изменения след това, няма отношение. Отмяната на индивидуалния административен акт не важи занапред във времето. Не искам да  критикувам преподаватели, но това е абсурдно, това не е нормативен административен акт, само при които важи това за напред. Моля да отмените индивидуалния административен акт и постановите съдебен акт, с който се дадат задължителни указания на административния орган, които да изпълни.

 

Съдът, с оглед направените искания и на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за ответника за представяне на писмени бележки с копие за другата страна.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15.05 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: