Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 811             от 07.05.2015 г.,             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 479 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Й.С.К. ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора Бургас против Решение изх. № 95-98596-3/24.02.2015 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 3/08.12.2014 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 97 от Кодекс за социално осигуряване (КСО)  са възобновени личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е определена месечна сума за изплащане в размер на 239,89 лева. В сезиращата съда жалба изрично е заявено, че жалбоподателя е съгласен (т.е. не оспорва) процентното определяне на двата вида пенсия, но заявява възражения относно определените видове на получаваните от него две пенсии. Твърди се, че неправомерно му е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не както според жалбоподателя следва да му бъде определена лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука. На следващо място в жалбата е заявено, че неправилно втората му определена пенсия е именована „наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване“, а не както следва да бъде според жалбоподателя – „наследствена и пожизнена пенсия за издръжка“. Въз основа на така заявените възражения, от страна на Й.К. е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Директора на ТП на НОИ Бургас да коригира изписването на двата вида пенсии, получавани от жалбоподателя, а също така да му бъде изплатена наследствената пенсия за периода от 27.03.1991 год. до 10.04.2013 год., през който период тя е била спряна неправомерно. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка и настоява за постановяване на съдебен акт в горния смисъл.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ Бургас, редовно призован не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Изхожда от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От анализа на приложените по административната преписка писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 52/11.01.1969 год. на жалбоподателя Й.С.К. и майка му – Джена Йорданова Костова са били отпуснати наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване от общия им наследодател (баща на жалбоподателя и съпруг на майка му) – Стайко Ганчев К. в размер на 56,30 лева, начиная от 13.06.1968 год. С последващо Решение № 586/ 24.01.1970 год. Пенсионната комисия при Окръжен народен съвет Бургас е отпуснала, считано от 10.12.1969 год. пожизнено лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й.С.К.. В т. V от цитираното решение е определен от 10.12.1969 год. общия размер на пенсията получавана от жалбоподателя – 50,10 лева, състоящ се от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 36 лева и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от баща му в размер на 14,10 лева.

 В последствие, с множество решения и разпореждания, така определената пенсия е била спирана, поради постъпване на К. в затвора за изтърпяване на наказания „Лишаване от свобода“, респ. възстановявана след изтърпяване на наказанията. Междувременно, с разпореждания на Директора на „Пенсионно осигуряване“ са били увеличавани и актуализирани размерите на получаваната от жалбоподателя пенсия, като с Разпореждане от 12.02.1991 год. е определен общ размер на получаваната от него пенсия – 136,50 лева, от които лична за инвалидност – 101,50 лева и наследствена за инвалидност – 35 лева (50 % от 70 лева).

С молба, вх. № 1962/27.03.1991 год. Й.С.К. е сезирал Началника на РУСО гр. Бургас с искане, наследствената му пенсия за инвалидност да бъде прекратена. В молбата изрично е записано, че желае да получава личната пенсия по инвалидност, тъй като тя ще е по-благоприятна за него. Във връзка с така депозираната молба, с Разпореждане от 19.04.1991 год., Директора на Дирекция „Пенсионно осигуряване“ е постановил: 1/ Възстановява от 27.03.1991 год. личната инвалидна пенсия на Й.С.К. в размер на 145 лева и 2/ Прекратява от 27.03.1991 год. наследствената инвалидна пенсия, получавана от Й.С.К..

На 16.10.2002 год. ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ АД Бургас е постановила Експертно решение № 3405, по силата на което, на жалбоподателя е определена 60% трайно намалена работоспособност (ТНР) пожизнено. В цитираното експертно решение, ТЕЛК изрично е записала, че трудова злополука не се обсъжда, тъй като лицето не представя необходимата медицинска документация. Въз основа на така постановеното експертно решение, с Разпореждане № 20/13.11.2002 год., Ръководителя на „ПО“ при РУСО Бургас е определил, считано от 16.10.2002 год. получаваната от Й.С.К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, 3-та група (от 50% до 70,99% намалена работоспособност) в размер на 48,97 лева. В последствие, с множество разпореждания, така определения размер на получаваната от жалбоподателя пенсия е била осъвременявана и увеличавана.

С молба, вх. № 814/12.03.2010 год. Й.К. е сезирал ТЕЛК с искане за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. По повод подадената молба и след извършен преглед, с Експертно Решение № 1765/16.11.2010 год. ТЕЛК за Психични заболявания при ОДПЗС „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД гр. Бургас е определила 56% ТНР за 3 години. Въз основа на така съставеното експертно решение, с разпореждане № 2/11.12.2010 год. Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Бургас е определил получаваната от К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто в размер на 115,67 лева, със срок до 01.11.2013 год. С Разпореждане от 01.06.2012 год., така определения размер на личната пенсия е бил увеличен на сумата от 123,25 лева.

С писмо, вх. № МП-115/02.01.2013 год. Й.С.К. е сезирал Директора на РУСО Бургас, като е оспорил определената му „минимална социална пенсия“. В писмото, К. изрично е посочил, че е инвалидизиран поради трудова злополука, а също и че неправомерно му е спряна наследствената пенсия. С писмо изх. № 95-98596-1/29.01.2013 год. Директора на РУСО Бургас е уведомил жалбоподателя за начина по който е определена личната му пенсия, като в цитираното писмо изрично е посочено, че наследствената пенсия е спряна по лична негова молба, а видно от съхраняваните в пенсионното досие експертни решения, „трудова злополука“ не се обсъжда. С Разпореждане от 01.04.2013 год. отново е осъвременена получаваната от К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 127,50 лева.

 На 10.04.2013 год., по повод получения отговор, Й.К. е депозирал ново искане с вх. № МП-15877 до Директора на РУСО. В същото, жалбоподателя е заявил, че никога не е подавал молба за прекратяване на получаваната от него наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което е формулирал искане за нейното възстановяване и изплащане за минал период. Във връзка с така подадената молба, с писмо изх. № 95-98596-2/26.04.2013 год., жалбоподателя е уведомен, че молбата от 27.03.1991 год. за прекратяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване е налична в пенсионното му досие. По отношение на искането му за възстановяване на прекратената наследствена пенсия, същия е уведомен, че предстои преценка за по-благоприятния размер от получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като се отпусне наследствена пенсия от двата починали родители. Жалбоподателят също е уведомен, че искането за възобновяване на наследствената пенсия може да бъде удовлетворено, считано от 10.04.2013 год. – датата на подаване на писменото заявление.

Във връзка с горното, с Разпореждане № 39/17.07.2013 год., Ръководителя на „ПО“ е възстановил на основание чл. 97 КСО наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С цитираното разпореждане, на основание чл. 81, ал. 1 от КСО възстановената пенсия е определена за 1 наследник в размер на 50% от 302,44 лева или сумата в размер на 151,22 лева и със срок на получаване от 10.04.2013 год. до 01.11.2013 год. На основание чл. 101 от КСО са определени размерите на получаваните от К. две пенсии, както следва: наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% от 151,22 лева) – 151,22 лева и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (50% от 127,50) – 63,75 лева. С оглед това, общия размер на определената на жалбоподателя пенсия е изчислена на сумата от 214,97 лева.

Със заявление вх. № МП-43173/21.11.2013 год.Й.С.К. е уведомил Директора на РУСО Бургас, че съгласно получено от него писмо е следвало да се яви на 11.10.2013 год. в МБАЛ Бургас АД, обща ТЕЛК, но поради отсъствието на доктора на затвора, както и поради липсата на разпореждане и на конвой не е успял да се яви. С цитираното заявление, жалбоподателя е заявил, че не е получил пенсиите си, поради което е поискал да бъда разпоредено да му бъдат изплатени. С писмо изх. № 95-98596-6/04.12.2013 год. Директора на РУСО Бургас е уведомил жалбоподателя, че пенсиите му за м. ноември и декември 2013 год. са спрени, тъй като, съгласно Разпореждане № 2 от 11.12.2010 год. и  Разпореждане № 39/ 17.07.2013 год. същите са били с определен срок до 01.11.2013 год., като след явяването му на ТЕЛК и при удължаване на срока на инвалидността, спрените пенсии ще бъдат изплатени. По повод това и съгласно сигнал № МП-19849/26.05.2014 год. на сектор „Изплащане на пенсии“, с Разпореждане № 520714/20.06.2014 год., Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Бургас е спрял считано от 01.11.2013 год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й. Станков К., поради изтекъл срок на ТЕЛК и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО.

На 21.03.2014 год. жалбоподателя е подал до ТЕЛК заявление с вх. № 1347/04.04.2014 год. с искане за освидетелстване, поради изтичане срока на последното експертно решение. По данни на жалбоподателя, на 19.06.2014 год. е бил прегледан от ТЕЛК, поради което с писма от 05.08.2014 год. и от 26.09.2014 год. същия е поискал от Директора на РУСО Бургас да му бъде възстановена пенсията. По повод така получените молби, с писма съответно от 12.08.2014 год. и 06.10.2014 год., Директора на ТП на НОИ Бургас е уведомил К., че към момента не е получено оригинално експертно решение на ТЕЛК, поради което искането му ще бъде удовлетворено непосредствено след получаването му. С вх. № МП-45983/05.12.2014 год. в ТП на НОИ Бургас е постъпило Експертно Решение № 0243/16.10.2014 год. на ТЕЛК ІІІ състав при МБАЛ Бургас АД, по силата на което на Й.С.К. са определени 79 % ТНР за срок от една година (до 01.10.2015 год.).

Въз основа на горното, с Разпореждане № 3/08.12.2014 год. Ръководителя на „ПО“ е възстановил на основание чл. 97 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 79,00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 01.11.2013 год. до 01.10.2015 год. Видно от цитираното решение, личната пенсия за инвалидност е изчислена в размер на 157,50 лева от 01.11.2013 год. и 162,23 лева от 01.07.2014 год., а наследствената за инвалидност в размер на 151,22 лева от 01.11.2013 год. и 155,31 лева от 01.07.2014 год. С оглед на това и на основание чл. 101 от КСО за периода от 01.11.2013 год. са определени размерите на получаваните от К. две пенсии, както следва: лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% от 157,50 лева) – 157,50 лева и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (50% от 151,22 лева) – 75,61 лева или общ размер пенсия – 233,11лева. Считано от 01.07.2014 год., определени размерите на получаваните от К. две пенсии са както следва: лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (100% от 162,23 лева) – 162,23 лева и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (50% от 155,31лева) – 77,66 лева или общ размер пенсия – 239,89.

След получаване на така постановеното Разпореждане № 3/08.12.2014 год. на Ръководителя на „ПО“, с писмо вх. № МП-4826/28.01.2015 год. Й.С.К. е сезирал Директора на ТП на НОИ Бургас. В цитираното писмо, К. е заявил, че от полученото разпореждане е разбрал, че всеки наследник на баща му има право да получава от личната му пенсия: за 1 наследник в размер на 50% от 310,61 лева или 155,31 лева. В цитираното писмо, жалбоподателя е заявил, че не му е ясно защо така определената сума от 155,31 лева се дели още веднъж на 50%, поради което е пожелал това обстоятелство да му бъде разяснено. След получаване на цитираното писмо и като е приел, че същото има характера на жалба, с Решение № 95-98596-3/24.02.2015 год. Директора на ТП на НОИ Бургас е оставил в сила Разпореждане № 3/08.12.2014 год. на Ръководителя на „ПО“, с което са възобновени личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й.С.К.. В мотивите на цитираното решение, Директора на ТП на НОИ е разяснил, че по силата на чл. 101, ал. 3а от КСО, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. С оглед на това и поради обстоятелството, че личната пенсия на жалбоподателя е по-висока (т.е. по-благоприятна), същата се изплаща в пълен размер (100%), докато наследствената пенсия, като втора по ред се изплаща в размер на 50% от определената такава или от 01.11.2013 год. – 50% от 151,22 лева=75,61 лева и от 01.07.2014 год. 50% от 155,31лева=77,66 лева.

Недоволен от така постановеното Решение № 95-98596-3/24.02.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с настоящата жалба, Й.С.К. е оспорил същото пред Административен съд гр. Бургас. В сезиращата съда жалба е заявено, че относно процентното определяне на двата вида пенсия, жалбоподателя е съгласен, поради което настоящия съдебен състав приема, че определените конкретни размери на отделните видове пенсии не се оспорват от жалбоподателя. По същество, в жалбата са оспорени двата отделни вида пенсии, като е заявено, че вместо определената му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на жалбоподателя следва да бъде определена лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука. В подкрепа на това възражение е заявено, че през 1969 год., жалбоподателя, опивайки на работа е бил прострелян в крака по невнимание от милиционер, в следствие на което кракът му е бил ампутиран. Предвид обстоятелството, че злополуката е възникнала на път за работа, то според жалбоподателя е налице трудова злополука. Второто възражение обективирано в жалбата е прекъсването на наследствената пенсия на жалбоподателя от 27.03.1991 год. до 10.04.2013 год. В подкрепа на това възражение е заявено, че жалбоподателя никога не е подавал молба за прекъсване на наследствената му пенсия. Предвид така заявените възражения, от страна на жалбоподателя е формулирано искане за постановяване на решение, по силата на което да се разпореди на Директора на ТП на НОИ Бургас да коригира изписването на получаваната от жалбоподателя пенсия, като вместо „лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване“ да се изписва „лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука“. На следващо място е поискано да му бъде изплатена наследствената пенсия за периода от 27.03.1991 год. до 10.04.2013 год., за който период тя е била спряна неправомерно.

След анализ на така установената фактическа обстановка и предвид заявените в жалбата възражения и формулирани искания, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна и недоказана.

По отношение на първото възражение, а именно заявеното от жалбоподателя твърдение за наличие на инвалидност поради трудова злополука, а не поради общо заболяване, съда намира същото за неоснователно и недоказано. Анализът на цялата пенсионна преписка показва, че липсва какъвто и да е документ или доказателство удостоверяващ, че действително получената от К. травма е в следствие на трудова злополука. Във връзка с така заявеното твърдение следва да се има предвид, че още с първото Решение № 586/24.01.1970 год. на Отдел „Пенсии“ при Окръжен народен съвет гр. Бургас е отпусната, считано от 10.12.1969 год. пожизнено лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Й.С.К.. В мотивите на цитираното решение е посочено: „С молба от 22.12.1969 год. Й.С.К. иска да му се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като бил нетрудоспособен и не можел да работи“. В този смисъл, още пред първия компетентен орган, жалбоподателя е декларирал, че настъпилата инвалидност е в следствие на общо заболяване, а не както твърди в жалбата от трудова злополука. В този смисъл е и цитираното по-горе Експертно решение № 3405/16.10.2002 год. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ АД Бургас в което  изрично е записано, че трудова злополука не се обсъжда, тъй като лицето не представя необходимата медицинска документация.

В хода на съдебното дирене, от страна на жалбоподателя също не бяха ангажирани доказателства, удостоверяващи твърдението за трудова злополука. С оглед на това и поради липсата на надлежни и годни доказателства, съда намира това възражение за недоказано, а от там и за неоснователно.

По отношение на второто възражение, а именно твърдението за незаконосъобразно спиране на получаваната от жалбоподателя наследствена пенсия, на първо място съда намира така формулираното възражение за процесуално недопустимо. Както вече се посочи, с Разпореждане от 19.04.1991 год. на Директора на Районно управление „Пенсионно осигуряване“, Дирекция „Пенсионно осигуряване“ Бургас е прекратена, считано от 27.03.1991 год. наследствената пенсия за инвалидност на Й. Станков К.. Така постановеното разпореждане не е било оспорено, независимо от факта, че в същото изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред Районната комисия по Социално осигуряване гр. Бургас в 30-дневен срок от получаването му. С оглед на това, разпореждането е влязло в сила, поради което твърдението, че същото е незаконосъобразно е неоснователно. На следващо място, без опора в доказателствата е твърдението, че жалбоподателя никога не е подавал молба с искане за прекратяване на наследствената му пенсия. Действително такава молба е налична в пенсионната преписка и заверено копие от същата е приложено по делото – л. 68. Молбата е написана собственоръчно от Й.С.К. и текста на същата е следния: „Моля наследствената ми пенсия по инвалидност да ми бъде прекратена. Желая да получавам личната пенсия по инвалидност, тъй като ще е по-благоприятна за мен“. Видно от приложените разпореждания се установява, че действително към този момент личната пенсия за инвалидност в размер на 145 лева определена с разпореждането от 19.04.1991 год. е била по-благоприятна от общия размер на личната и наследствена пенсии за инвалидност, определени в размер на 136,50 лева с Разпореждане от 12.02.1991 год.

С оглед горното, съда намира възражението за неправомерното прекратяване на наследствената пенсия на жалбоподателя, както и искането за изплащането й за периода от 27.03.1991 год. до 10.04.2013 год. за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира жалбата на Й.С.К. за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.К. ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора Бургас против Решение изх. № 95-98596-3/24.02.2015 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 3/08.12.2014 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 97 от Кодекс за социално осигуряване (КСО)  са възобновени личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е определена месечна сума за изплащане в размер на 239,89 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: