Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 859            Година 20.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 479 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара” при КЗП срещу решение № 243/11.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 5286 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Конкретни касационни основания не се сочат. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на установеното деяние. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, с ЕИК 121830616, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за основателност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление №26046 от 02.10.2013г., издадено от Директор на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което за нарушение на чл.39, ал.2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.52 от с.з. на „Банка ДСК” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Съдът е приел, че изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като безспорно се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.39, ал.2 от ЗПК, а именно не е спазило законоустановения 30-дневен срок да се произнесе и уведоми писмено потребителя, по постъпило възражение във връзка с потребителски кредит. Въпреки това, съдът е приел, че посочената разпоредба няма действие по отношение на сключения между „Банка ДСК” ЕАД и В.Ч. договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2007г., тъй като тогава е действал Законът за потребителския кредит /ДВ, бр.53 от 2006г./, отменен с приемането на настоящия закон и който нормативен акт въобще не регламентира такова задължение, каквото е въведено с посочената като нарушена норма на чл.39, ал.2 от ЗПК. Предвид това, че нормата на чл.39 от ЗПК не е сред изрично изброените в §5 от ПЗР на действащия ЗПК, съдът е обосновал извод, че същата не се прилага за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизане на сега действащия ЗПК в сила, какъвто е процесния договор и санкционираното дружество не е обвързано от указания в чл.39, ал.2 от ЗПК срок. Ето защо, непроизнасянето в 30-дневен срок от постъпване на жалбата от конкретното лице не осъществява състав на административно нарушение, което обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

По делото не се спори, че договорът за кредит за текущо потребление между касаторът „Банка ДСК” ЕАД и В.Ч. е сключен на 26.10.2007г., когато е действал  Законът за потребителския кредит (обн.ДВ бр.53 от 2006г.; изм., бр.105 от 2006 г., бр.110 от 2008г. и бр.82 от 2009г.), отменен с приемането на настоящия едноименен закон (Обн.ДВ бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.). Съгласно чл.39, ал.1 от действащия ЗПК, лицата, предоставящи потребителски кредит по смисъла на този закон, са длъжни в рамките на вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност, да предвидят процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити и да предоставят информация на потребителите за това, като съгласно ал.2 кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му.

Сравнителният анализ на тази норма, от Глава ХV,„Способи за решаване на потребителски спорове”, Раздел I, „Жалби на потребители. Колективни искове за защита на потребителите” от настоящия закон, с уредбата на същата материя в отменения ЗПК сочи, че в отменения закон проблематиката на потребителските спорове и жалби е била уредена в Глава ІХ, „Потребителски спорове и жалби”, (чл. 25-27 от отменения закон), където изобщо не съществува правило, дори доближаващо се до съдържанието на чл. 39 от действащия ЗПК.

Правилно районният съд  е приел, че разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗПК, няма действие по отношение на договора сключен с В.Ч., тъй като   съгласно §5 от ПЗР на действащия ЗПК,  разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл.14, чл.15, чл.26 и чл.35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. След като нормата на чл.39 от ЗПК не е изрично включена сред нормите изброените в §5 от ПЗР на ЗПК, по отношение на които законодателят изрично е предвидил, че се прилагат за договори за потребителски кредити сключени преди датата на влизането на закона в сила, то тази норма в случая не е приложима и правилно е прието от първоинстанционния съд, че дружеството не е извършило нарушението за което е санкционирано.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/11.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 5286 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                                    2.