Р Е Ш Е Н И Е

 

     844                                             04.05.2016г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 475 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК 102072273, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Созопол, гр.Черноморец, ул.“Славянска“ **, представлявано от В.Б.Т. против Ревизионен акт № Р-02000215003474-091-001/30.11.2015г., издаден от Д.И.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 33/09.02.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

Иска се обявяване нищожността на Ревизионния акт или отмяната му изцяло като незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващата страна „МОНОЛИТ“ ООД, редовно и своевременно призована, се представлява от адвокат С.Т., който поддържа изцяло жалбата, като претендира за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения от него списък. В рамките на предоставения му от съда срок представя писмени бележки, в които са изложени допълнителни съображения относно нищожността и незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.

         Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт М.Й., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

         Административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000215003474-020-01/15.05.2015г., изменяна със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000215003474-020-02/17.08.2015г. и № Р-02000215003474-020-03/17.09.2015г.

         Въз основа на установените факти и обстоятелства в рамките на проведеното ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р-02000215003474/02.11.2015г., който е връчен по електронен път на задълженото лице „МОНОЛИТ“ ООД на 09.11.2015г.

         На основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт Р-02000215003474-091-001/30.11.2015г., с който по отношение на дружеството жалбоподател са установени задължения за довнасяне на данък по ЗДДС за данъчни периоди: 01.04.2010г. - 30.04.2010г.; 01.07.2010г. – 31.07.2010г. и 01.06.2011г. – 30.06.2011г. в размер общо на 11 302.06 лева главница и 5 913.29 лева лихва за просрочие, и  задължения за довнасяне на корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди: 01.01.2012г. – 31.12.2012г. и 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер общо на 331.01 лева главница и 72.41 лева лихва. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице „МОНОЛИТ“ ООД по електронен път на 01.12.2015г.

         Недоволен от така издадени Ревизионен акт жалбподателят го е оспорил по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас с жалба вх.№ 04-М-Ж-307/23.12.2015г., подадена чрез ТД на НАП гр. Бургас на 10.12.2015г. с вх.№ ИТ-00-15222.

         С Решение № 33/09.02.2016г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите е потвърдил обжалвания Ревизионен акт № Р-02000215003474-091-001/30.11.2015г., издаден от Д.И.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, като законосъобразен.

         С жалба вх.№ 04-М-Ж-307#7/23.12.2015г. подадена чрез решаващия орган до Административен съд – Бургас, входирана в ТД на НАП гр. Бургас с вх.№ ИТ-00-2006/19.02.2016г., ревизираното дружество е оспорило потвърдения от Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Бургас Ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото административно дело.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото не са представени доказателства относно датата на връчване на Решение № 33/09.02.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас на ревизираното дружеството, поради което съдът намира, че жалбата на „МОНОЛИТ“ ООД е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на административния контрол. Същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването – ревизираното дружество.

Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000215003474-091-001/30.11.2015г., издаден от Д.И.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 33/09.02.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с който по отношение на дружеството жалбоподател са установени задължения за довнасяне на данък по ЗДДС за данъчни периоди: 01.04.2010г. - 30.04.2010г.; 01.07.2010г. – 31.07.2010г. и 01.06.2011г. – 30.06.2011г. в размер общо на 11 302.06 лева главница и 5 913.29 лева лихва за просрочие, и  задължения за довнасяне на корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди: 01.01.2012г. – 31.12.2012г. и 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер общо на 331.01 лева главница и 72.41 лева лихва.

Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателя, че оспореният административен акт е нищожен поради липса на компетентност на Д.И.В. да участва в издаването му. Ревизионния акт е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК от възложителя на ревизията Д.И.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и ръководителя на ревизията А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в обема на правомощията им,  определени от Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000215003474-020-01/15.05.2015г., изменяна със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000215003474-020-02/17.08.2015г. и № Р-02000215003474-020-03/17.09.2015г., издадени в съответствие с чл.112 и чл.113 от ДОПК. Ревизията е възложена със заповед на В.С.Д., заемаща  длъжност главен инспектор по приходите, в качеството й на заместник на Д.И.В. - началник сектор „Ревизии“, на основание Заповед № РД-2/05.01.2015г. на директора на ТД на НАП – Бургас, а заповедите за изменение на ЗВР са издадени от Д.И.В., оправомощен за това със същата заповед.

Неоснователно е и изразеното от жалбоподателя становище, че Ревизионният акт следва да бъде отменен поради това, че ревизията е извършена в нарушение на правилата на чл.114 от ДОПК и е просрочена. По делото е безспорно установено, че заповедта за възлагане на ревизията е връчена на ревизираното дружество по електронен път на 19.05.2015г., поради което на основание чл.114, ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от тази дата. Първоначалният тримесечен срок е удължаван на два пъти с по един месец със заповеди за изменение на ЗВР на основание чл.114, ал.2 от ДОПК. Ревизията е приключила на 19.10.2015г. в рамките на законоустановения срок и ревизионният доклад е издаден на 02.11.2015г., в 14 дневния срок съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК. Оспореният ревизионен акт е издаден на 30.11.2015г., в рамките на законоустановения срок, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, предвид подаденото от  ревизираното дружество възражение срещу ревизионния доклад № ИТ-00-14264820.11.2015г. При издаването на ревизионния акт са спазени формата и съдържанието му в съответствие с разпоредбата на чл.120 от ДОПК. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.

Съдът намира, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следните съображения:

         Относно установените задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчни периоди: 01.04.2010г. - 30.04.2010г.; 01.07.2010г. – 31.07.2010г. и 01.06.2011г. – 30.06.2011г. в размер общо на 11 302.06 лева главница и 5 913.29 лева лихва за просрочие:

Съдът намира за основателно и законосъобразно приетото от органа по приходите, че за данъчния период от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. ревизираното дружество дължи данък в размер на 8 475.26 лева за получено авансово плащане в размер на 26 000 евро, във връзка с облагаема доставка на недвижим имот на територията на страната, в изпълнение на  предварителен договор № 04-M/10 от 08.07.2010г.

Видно от приложения по делото предварителен договор № 04-M/10 от 08.07.2010г., същият е за покупко-продажба и реконструкция на недвижим имот /апартамент/, според който „Монолит” ООД, представлявано от упълномощено от управителя С.Д.С. лице Н.А.В., действащ въз основа на пълномощно от 06.11.2009г., регистрирано под № 22810 от нотариус с район Бургас С.Д., в качеството на продавач, се задължава да реконструира, продаде и предаде на купувачите М.Г.Ш., А.Ю.Ш. и Е.Ю.Ш., гражданки на Русия, апартамент № 4, разположен на втори етаж на съществуваща жилищна сграда, с площ 58.7кв.м. Договорената цена е 40 500 евро, като в деня на сключване на договора по банков път следва да се преведат 10 000 евро, 26 000 евро в деня на подписване на предварителен договор с плащане в брой чрез предаване на паричните средства на управителя С.Д.С. и упълномощения му представител с приемо-предавателен акт и 4 500 евро до 10.10.2010г.

От договора и приложените към преписката документи става ясно, че апартаментът, предмет на предварителен договор № 04-M/10 от 08.07.2010г., се намира в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Черноморец, община Созопол, ул. ”Славянска”, собственост на ,Монолит” ООД съгласно НА № 135/18.04.2007г., в процес на реконструкция съгласно разрешение и проект на реконструкция № 59/07.07.2009г. на дирекция УТСКЕ община Созопол и разрешение за строеж № 130/09.09.2010г. на община Созопол за преустройство и реконструкция на семеен хотел в жилищна сграда апартаментен тип.

При тези обстоятелства следва, че договорените авансови плащания са за доставка на апартамент в масивна жилищна сграда в процес на реконструкция съгласно разрешение за строеж № 130/09.09.2010г. на община Созопол, а не за учредяване и прехвърляне на ограничени вещни права върху земя, визирани в разпоредба на чл.45, ал.1, пред. 2-ро от ЗДДС. Следователно договорените авансови плащания са във връзка с облагаема доставка на недвижим имот на територията на страната и е приложима разпоредбата на чл.25, ал. 7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, и в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

В хода на ревизията е установено, че купувачите съгласно договорените плащания в предварителен договор № 04-M/10 от 08.07.2010г. от една страна са внесли сумата от 19 530.00 лева по банков път и ревизираното дружество е издало фактура № 0000000106/12.07.2010г. с данъчна основа 16 275.00 лева и З 253.00 лева ДДС, а от друга с приложената като доказателство разписка от 08.10.2010г. са предали на Н.А.В., в качеството му на пълномощник на управителя на „Монолит”ООД  сумата от 26 000 евро, представляваща вноска по предварителен договор на апартамент № 4, намиращ се в масивна жилищна сграда в гр. Черноморец, ул. ”Славянска", за което дружеството не е издало фактура и не е начислило ДДС.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че Н.А.В. в качеството си на пълномощник на „Монолит” ООД е получил лично от три лица граждани на Руската Федерация, сума в размер на 26 000 евро на 08.07.2010г., представляваща вноска по предварителен договор за покупко-продажба на ап.4. Същият обаче твърди, че въпросните суми не са постъпили в касата на дружеството, а упълномощеното лице се е разпореждало с парите като със свои средства, поради което „Монолит” ООД не дължи данък добавена стойност за посочената сума, тъй като между него и Н.А.В. е налице висящ съдебен спор, който все още не е разрешен окончателно.

Настоящият съдебен състав намира наличието на съдебен спор между дружеството – жалбоподател и неговия пълномощник Н.А.В. относно процесната сума 26 000 евро за неотносимо към определяне на данъчните задължения на дружеството. Погасяването им не е пречка за дружеството да продължи да търси по съдебен ред пред общите съдилища удовлетворяване на претенциите си спрямо лицето Н.В..

От изложеното следва, че дружеството - жалбоподател е договорило и получило авансови плащания във връзка с облагаема доставка на недвижим имот на територията на страната и на основание чл.25, ал.7 във връзка с чл.113, ал.1 от ЗДДС е следвало да издаде фактура за получената сума от 26 000 евро /5 0851.58 лева/ и да начисли още 8 475.26 лева за данъчния период от 01.07.2010г. до 31.07.2010г.

По отношение на извода на ревизиращия орган, че „Монолит” ООД неправилно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит с 96.23 лева повече от вписания във фактурите данък за данъчния период от 01.04 2010г. до 30.04.2010г. по фактури, издадени от „1000 бани” ЕООД - гр. Бургас, съдът намира изложените от ревизиращия орган съображения в тази насока за правилни и обосновани.

Относно фактурите и кредитно известие издадени от „Нес-нови енергийни системи” ООД гр. Шумен по данни от информационната система на НАП е установено, че Нес-нови енергийни системи” ООД - гр. Шумен е издало на „Монолит” ООД - гр. Черноморец кредитно известие № 0000011391/21.04.2010г. с данъчна основа - 2 465.83 лева и ДДС – 493.17 лева, което ревизираното дружество не е отразило в дневника си за покупки през данъчния период, в който е издадено, нито през следващите данъчни периоди, и не е намалило ползвания данъчен кредит по издадените фактури от „Нес-нови енергийни системи ”ООД гр. Шумен с 493.17 лева.

 Предвид обстоятелството, че по делото е представено издаденото от „Нес-нови енергийни системи” ООД гр. Шумен кредитно известие №  0000011391/21.04.2010г. за 5бр. върнати стоки с данъчна основа 2 465.83 лева и ДДС – 493.17 лева към фактура № 0000011266/09.04.2010г., ведно с извлечение от счетоводна сметка 411 - „Клиенти”, аналит. „Монолит” ООД, съдът намира за безспорно установено, че ревизираното дружество е следвало да намалили ползвания от него данъчен кредит по издадените фактури от „Нес-нови енергийни системи ”ООД гр. Шумен с 493.17 лева.

Относно непризнатия данъчен кредит в размер на 607.54 лева по фактура **00000126/04.06.2011г. с издател „Ай гес“ ООД, съдът намира, че органът по приходите законосъобразно е оспорил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 607.54 лева на ревизираното дружество по фактура **00000126/04.06.2011г. с доставчик „Ай гес" ООД, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, т. 1 от ЗДДС, като приема за основателни изложените в тази насока мотиви от ревизиращия орган и от по-горестоящия решаващ орган.

По отношение на допълнително начисления от органа по приходите 1 629.86 лева ДДС за данъчния период от 01.06.2011г. до 30.06.2011г., за авансово получена сума в размер на 5000 евро, съдът намира, че същият е законосъобразно определен, предвид приложената по делото разписка от 16.06.2011г.. Със същата се удостоверява, че С.К., в качеството си на управител на „Монолит” ООД е получил от Л.В.Л. сумата 5000 евро, като първо вноска за покупката на ап. № 3, находящ се в гр. Черноморец, ул. „Славянска“ **, съгласно сключен предварителен договор. След като „Монолит” ООД е получило авансово плащане във връзка с облагаема доставка на недвижим имот на територията на страната, на основание чл.25, ал.7 във връзка с чл.113, ал.1 от ЗДДС е следвало да издаде фактура за посочената в разписката от 16.06.2010г. сума от 5 000 евро /9779.15 лева/ и да начисли 1 629.86 лева за данъчния период от 01.06.2011г. до 30.06.2011г. Представената в допълнително искане към подадена жалба с вх. № 04-М-Ж 307/23.12.2015г. на дирекция “ОДОП“ гр. Бургас разписка, с която жалбоподателят цели да удостовери, че Л.В.Л. е получила от представител на „Монолит” ООД - Л.С. сумата от 5 000 евро, предварително внесена от нея за придобиване на апартамент ап.№ 3, находящ се в гр. Черноморец, ул. „Славянска“ № 1 е с дата 12.05.2011г. Тъй като посочената дата предхожда датата на предаване на сумата - 16.06.2011г. посочената разписка основателно не е кредитирана като годно доказателство от органите по приходите.

От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 058.00 лева, съобразно материалния интерес.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК 102072273, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Созопол, гр.Черноморец, ул.“Славянска“ **, представлявано от В.Б.Т. против Ревизионен акт № Р-02000215003474-091-001/30.11.2015г., издаден от Д.И.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 33/09.02.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК 102072273, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Созопол, гр.Черноморец, ул.“Славянска“ **, представлявано от В.Б.Т. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 058.00/хиляда и петдесет и осем/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: