Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 858            Година 20.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 475 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от П.Г. ***  срещу решение № 121 от 22.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 4242 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Оспорва съставомерността на установеното деяние и счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С жалбата се прави искане да се отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 2325/05.08.2013г. на Началника сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер от 100 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в”, предл. второ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишава не от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН е съставен, а НП издаден от компетентни органи, в установените законови срокове и съдържат изискуемите от закона реквизити. По същество е прието, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираните деяния, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, на сочените основания. По отношение на наложените административни наказания съдът е преценил, че същите съответстват на тежестта на нарушението и доколкото липсват данни жалбоподателя да е бил наказван за неспазване на ЗДвП, то правилно на същия са определени наказания в минималния предвиден от закона размер, в съответствие с целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление административнонаказващият орган е приел за установено, че на 08.06.2013г в гр.Бургас, МОЛ „Плаза”, на паркинга на магазина – втори етаж,  касаторът управлява лек автомобил, като извършва неубедена маневра на заден ход, допуска ПТП с паркиран друг автомобил и водачът напуска без да уведоми контролните органи и е допълнително установен. С така описаното деяние е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.”в”, предл.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. второ и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и са наложени две административни наказания „глоба” всяко от които в размер от 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец.

В нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е санкциониран касатора за едното нарушение, е предвидено административно наказание за който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Същевременно в нормата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който нарушава правилата за движение назад. Двете деяния са различни административни нарушения, за които са предвидени различни санкции в Закона за движение по пътищата.

В случая в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че касаторът е извършил неубедена маневра на заден ход и е допуснал ПТП, а неправилно е санкционирано на основание  179, ал.2, предл.2 от ЗДвП, за това че поради неспазване на дистанция е причинил ПТП.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в нормата приета за нарушена. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, в тази му част, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и по отношение на второто наложена на касатора административно наказание.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че касаторът е допуснал ПТП и го е напуснал без да уведоми контролните органи, като е допълнително установен, с което е прието, че е нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”, предл.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на пътно превозно средство, които са участници в ПТП са длъжни когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие, относно обстоятелствата свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило произшествието.

В случая в наказателното постановление не е посочено дали при произшествието са причинени някакви щети, като се приема, че са налице разногласия относно обстоятелствата за ПТП, което не съответства на събраните в хода на производството доказателства, доколкото не е налице спор, че другия автомобил е бил паркиран и водачът му не е бил в него, тоест няма как да са налице разногласия между участниците в произшествието. Ето защо, неправилно е прието, че с описаните в наказателното постановление действия, касаторът е нарушил задълженията си по чл.123, ал.3, б.”в” от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление Районен съд гр.Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което наказателното постановление да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 121 от 22.01.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 4242 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2325/13 издадено на 05.08.2013г. от  Началника сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

 

 

   2.