Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №832

 

гр. Бургас, 11 май  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Г.М., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД №473/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Митница Бургас, против Решение №38/16.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1426 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 536/2013 от 27.02.2014 г., издадено от Началник на Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ на „МИП-ТС“ ООД гр. София, представлявано от Г.И.Ц. е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 148 552,11 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични задължения.

Касаторът иска отмяна на съдебното решението и потвърждаване на  наказателното постановление. Твърди, че в противоречие със закона първоинстанционният съд е приел наличие на съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат А. намира жалбата за неоснователна, като подробни съображения за това излага в писмени бележки. В тях застъпва и становище, че ако съдът приеме, че наказателното постановление не страда от пороците, констатирани от първоинстанционния съд, то следва да измени същото и намали размера на имуществената санкция до 9 508,74 лева какъвто е размерът на дължимото публично задължение по процесната ЕАД, определено с решение № 1959/21.11.2014 г., постановено по административно дело № 2259/2013 г. по описа на Административен съд Бургас.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Правилно съдът е приел, че при съставяне на акта е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, както и че административното производство е приключило при наличието на абсолютна процесуална пречка за това, регламентирана с нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти такива, каквито са били възприети и от наказващия орган. За да отмени обаче наказателното постановление е преценил, че в хода на производството и при издаването му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е приел нарушение разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като според него наказващият орган не е поканил нарушителя за съставянето на АУАН, с което според него е нарушил правото му на защита. Преценил е и че е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като е посочил, че към датата на съобщаване на АУАН са изтекли предвидените от закона две години, считано от датата на извършване на нарушението, в рамките на които е възможно допустимо да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Отделно е посочил, че в наказателното постановление е допуснато неточно посочване на обективен елемент от състава на нарушението, като е отбелязал, че разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ не съдържа термина „фалшив сертификат“, използван от наказващия орган. Тази неточност според първоинстанционния съд също се е отразила върху правото на защита на жалбоподателя.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен неправилно, макар първоинстанционният съд правилно да е възприел и анализирал значимите за разрешаването на спора факти.

Действително в случая санкционираното лице не е било поканено за съставяне на АУАН чрез уведомяване на неговия законов представител. Налице са обаче доказателства за отправяне на покана към дружеството по телефона чрез негов служител. След като не се е явил законов представител на дружеството нарушител, актът е бил съставен в негово отсъствие и връчен на законовия му представител на 22.10.2013 г. В периода следващ датата на връчване на АУАН и до тази на издаване на наказателното постановление дружеството нарушител е подало до наказващия орган писмени възражения и е представило доказателства, каквито счита, че са в подкрепа на неговата теза за липса на осъществен състав на нарушение.

При това положение съдът приема, че ако и да е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то в конкретния случай същото не може да бъде определено като съществено, тъй като по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Целта на процесуалните разпоредби, регламентиращи реда и начина на връчването на актовете в хода на административното производство е да запознаят нарушителя с фактите, които констатират компетентните длъжностни лица в хода на извършване на проверки и при съставяне на АУАН, така че да е възможно същото лице да организира защитата си и да може да представя доказателства във връзка с установените факти. Тази цел в случая е реализирана. Както вече бе посочено, нарушителят е депозирал писмени възражения против съставения АУАН и е представил доказателства, по който начин е реализирал и защитата си в хода на административнонаказателното производство.

Не е налице и посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В противоречие със закона първоинстанционният съд е изчислил изтичането на двугодишния срок от извършване на нарушението към датата на съобщаване на АУАН. Нормата на чл. 34 категорично предвижда, че не се образува административно производство ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от датата на извършване на нарушението, тъй като в конкретния случай същото е митническо такова. Това означава, че сроковете, в които е възможно да бъде реализирана допустимо административнонаказателната отговорност следва да се изчисляват не към датата на съобщаване на АУАН, а към датата на неговото съставяне, тъй като това е актът, който поставя началото на административнонаказателното производство. В конкретния случай АУАН е издаден преди изтичане на предвидения двугодишен срок от извършване на нарушението. Тук следва да бъде посочено, че в рамките на двугодишния срок е спазен и тримесечният такъв – от откриване на нарушителя. Това е така, защото обстоятелството, че дружеството „МИП-ТС“ ООД има качество на нарушител е станало известно на наказващия орган, към датата на която при него е постъпил доклада на ОЛАФ – 30.07.2013 г.

Съдът намира, че при правилно приложение на закона наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора, тъй като без съмнение установените факти предпоставят възможност за безпротиворечив извод, че с подадената ЕАД MPH 11BG001007H0019523/20110831 дружеството-касатор е избягнало частично заплащане на митни сборове, събирани от митническите органи.

Съдът намира за основателно възражението на ответника по касационната жалба за изменение на наказателното постановление в частта, касаеща размера на наложената санкция, каквото искане е било формулирано и пред първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 предвижда, че за митническа измама при хипотезата на ал. 1, т. 1 от същия текст размерът на санкцията, която следва да бъде наложена на юридически лица, е размерът на избегнатите публични държавни вземания.

С наказателното постановление е прието, че размерът на избегнатите публични държавни вземания е 148 552,11 лева и в този размер съответно е наложена санкция.

Размерът на наложената санкция следва да бъде изменен, съобразно представените по делото доказателства и установените от наказващия орган факти, поради липса на основания за увеличаване на митническата стойност и за дължимост на антидъмпингово мито.

При разследването на OLAF, безспорно се установява китайският произход на процесната стока, поради което правилно митническите органи са приели, че процесният внос не следва да се ползва от Общата система за преференции.Следва да се приеме,  

 

 

 

че стоката не е напускала Свободната търговска зона на Малайзия, т.е. било е невъзможно да й се извърши съществена преработка, която да й придаде малайзийски произход и това обстоятелство обосновава прилагането спрямо нея на пълния размер на конвенционалното мито от 7%.  

Митните сборове по процесното ЕАД следва да бъдат преизчислени на база на декларираната от вносителя митническа стойност на стоката, като бъде начислено само конвенционално мито от 7%, респективно да бъде преизчислен и дължимия ДДС, в който размер следва да бъде определена и санкцията за извършеното нарушение.

В конкретния случай, видно от кл.46 на порцесното ЕАД, стока 1 е декларирана със статистическа стойност 138636,25лв., дължимото за която 7 % конвенционално мито е в размер на 9704,54лв., от които внесени от жалбоподателя 4852,27лв., поради което остава разлика за вземане под отчет 4852,27лв. Предвид съображенията за недължимост на антидъмпинговото мито, данъчната основа за облагане на вноса с ДДС следва да се определи като сбора от статистическата стойност и дължимото конвенционално мито, или 138636,25лв. + 9704,54лв. = 148340,79лв., върху която се дължи ДДС 20% в размер на 29668,16лв. Дружеството е внесъло ДДС в размер на 28697,70лв., поради което остава разлика за ДДС в размер на 970,46лв. Стока 2, видно от кл.46 на стр.2 на ЕАД, е декларирана със статистическа стойност 47799,62лв. дължимото за която 7 % конвенционално мито е в размер на 3345,97лв., от които внесени от дружеството 1672,99лв. и допълнително дължими в размер на 1672,99лв. Данъчната основа за облагане на вноса с ДДС следва да се определи като сбора от статистическата стойност и дължимото конвенционално мито, или 47799,62лв. + 3345,97лв. = 51145,59лв., върху която се дължи ДДС 20% в размер на 10229,12лв. Внесено е ДДС в размер на 9894,52лв., поради което остава разлика за ДДС в размер на 334,60лв.

В този смисъл, размерът на избегнатите публични задължения по посочената ЕАД е 9503,36 лева, в какъвто размер следва да бъде определена и имуществената санкция, за извършеното от касатора административно нарушение.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да отмени съдебното решение, вместо него да измени наказателното постановление в санкционната част, като определи размер на имуществената санкция 9503,36 лева и потвърди наказателното постановление в останалата му част.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №38/16.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1426 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 536/2013 от 27.02.2014 г., издадено от Началник на Митница Бургас, в санкционната му част, като вместо имуществена санкция в размер на 148 552,11 лева определя имуществена санкция в размер на 9503,36 лева и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕНОВЕ: