Р Е Ш Е Н И Е

Номер 3               Година 06.01.2009        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седми октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б. 

Прокурор С. Х.

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 473 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.М.Г. *** срещу Ревизионен акт № 02000309 от 07.01.2008г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен, потвърден с Решение № РД-10-75/28.02.2008г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира нови доказателства и моли да бъде постановено решение с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Бургаска окръжна прокуратура, дава мотивирано  заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 309/21.08.2007г.(л.61 от делото), издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен е възложено да бъде извършена ревизия на Г.М.Г. ***, относно задължения за Данък върху добавената стойност за периода 15.10.2005г. до 31.08.2007г. и е определен срок за извършване на ревизията – до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 46 от 19.05.2006г.(л.60 от делото) на директора на ТД на НАП гр.Сливен, в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчен на 23.08.2007г..

С ревизионен доклад № 309/07.12.2007г.(л.35-57 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях , изчислени към 07.12.2007г..

Ревизионен акт № 2000309/07.01.2008г.(л.19-29 от делото) е издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на НАП гр.Сливен, в съответствие с правомощията делегирани му със заповед № К 309/13.12.2007г.(л.33-34 от делото), издадена от началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Сливен. Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 04-5-Ж-28/30.01.2008г., по която жалба се е произнесъл Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП с решение № РД-10-75/28.02.2008г.(л.9-12 от делото). С решението е потвърден ревизионния акт, с който са определени данъчни задължения на лицето по ЗДДС за следните  периоди: от 01.10.2005г. до 30.11.2006г., от 01.05.2007г. до 31.05.2007г. и 01.08.2007г. до 31.08.2007г.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

За да бъдат определени данъчните задължения по ЗДДС на физическото лице Г.М.Г., органа по приходите е приел, че той в качеството си на земеделски производител е регистриран по реда на ЗДДС на 15.10.2005г., като през ревизирания период е упражнявал и търговска дейност н качеството си на ЕТ”МЕГА-М-Г.Г.”, като е стопанисвал магазин за продажба на стоки и пивница.  Физическото лица Г.М.Г. е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, в качествата си както на земеделски производител, така и на едноличен търговец. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС в сила до 31.12.2006г. начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стоки или услуги в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, определено по реда на чл.24 от закона, а съгласно чл.51, ал.1 от ЗДДС в сила от 01.01.2007г. данъчното събитие възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страна. През ревизирания период задълженото лице Г.М.Г. е извършвал облагаеми доставки, които не са включени в дневника за продажби и справките-декларации за съответните отчетни периоди, респективно обороти които подлежат на облагане с ДДС, като са извършени корекции на данъчната основа за всеки един от проверяваните данъчни периоди.   

Между страните не се спори относно фактическата обстановка. Спорът е относно обстоятелството, допустимо ли е при извършване на данъчна ревизия на физическото лице, да се проверява и дейността му като едноличен търговец, съответно продажбите в търговските обекти стопанисвани от едноличния търговец, следва ли да се приемат за облагаеми доставки и подлежат ли на облагане с данък върху добавената стойност по реда на ЗДДС. Законосъобразността на обжалвания ревизионен акт, е поставена в зависимост от решението по този спор.

На 25.04.2005г. Г.М.Г. е подал декларация по чл.43 от ЗОДФЛ (отм.), видно от която е декларирал, че в качеството си на ЕТ”МЕГА-М-Г.Г.” е започнал да осъществява дейност в обект “пивница” и “магазин”.   С протокол № 2604/21.10.2005г. на данъчен инспектор при ТДД гр.Сливен, на основание чл.108 от ЗДДС (отм.) Г.М.Г. е регистриран по ЗДДС, като е посочено, че облагаемия оборот е формиран от продажбата на пшеница, слънчоглед и просо, тоест от дейност извършвана от лицето като земеделски производител.

Съгласно чл.56, ал.1 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Тази норма се намира в ТЗ в част втора, дял първи, глава осма –“Търговец-физическо лице”. С оглед систематичното и място, следва да се приеме, че на едноличния търговец не се предава статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена провосубектност, по отношение на търговското право. В този смисъла е и практиката на ВАС, съгласно която едноличния търговец и физическото лице което го представлява, не са различни данъчни субекти и не може за едни и същи данъчни задължение и данъчни периоди да им се издават отделни ревизионни актове. Също така, никъде в материалните и процесуалните данъчни закони, законодателят не е направил разграничение между физическото лице и едноличния търговец с оглед тяхното данъчно облагане. Съгласно чл.18 от ДПК (отм.) данъчни субекти са местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност. Аналогична е разпоредбата на чл.14, ал.1 от ДОПК, съгласно която задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3.отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2. В чл.3, ал.1 от ЗДДС (отм.) е посочено, че данъчнозадължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея, а в чл.4, ал.1 от ЗДДС (отм.) е дадено определение на понятието “независима икономическа дейност” - всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия, като в ал.2 е добавено, че освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. Ето защо, на регистрация по ЗДДС подлежи не едноличния търговец, а физическото лице, което осъществява дейност, като едноличен търговец. В настоящия случай, след като е извършена регистрация по ЗДДС на физическото лице Г.М.Г., по отношение на извършените от него доставки в качеството му на едноличен търговец, е следвало да се начисли данък добавена стойност, който се дължи от него с оглед нормата на чл.55, ал.5 от ЗДДС.

С оглед на изложеното правилно, органа по приходите е определи нова данъчна основа на извършените облагаеми доставки и е определил дължимия данък, въз основа на установените в хода на ревизията обстоятелства, за чиито размер не се спори между страните. Поради неплащане в срок на така установените данъчни задължение, правилно и законосъобразно са определени лихви за просрочие с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, във връзка с чл.175 от ДОПК.

С оглед неоснователността на жалбата и направеното искане, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение  в размер на 615 лв., на осн. чл. 8 , вр. чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. *** срещу Ревизионен акт № 02000309 от 07.01.2008г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Сливен, потвърден с Решение № РД-10-75/28.02.2008г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА Г.М.Г. ***  да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП  юрисконсултско възнаграждение в размер на 615 лв.(шестотин и петнадесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: