Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  819

 

гр. Бургас, 9 май 2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 472 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Р.Г.Х., чрез процесуален представител адв. С.Б. против Решение № 41/13.01.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав по чл.48, ал.3 от ЗЗД, в частта с която е установено, че : Р.Г.Х., в качеството на секретар на СИК №181, гр. Бургас в местни избори 2015г., е осъществила нежелано и неблагоприятно поведение спрямо З.М.М.- И. по признак „народност“, попадащо в хипотезата на чл.5 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗД и на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД за извършване на установеното нарушение на ЗЗД, на Р.Г.Х. е наложена глоба в размер на 250лв.

Жалбоподателката счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсват доказателства за извършена доскриминация. Иска отмяна на акта, в оспорената част. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Представя писмено изложение, в което аргументира позицията си

Ответникът по оспорването – Комисия за защита от дискриминация, редовно призован не изпраща представител.

Заинтересованата страна – З.М.М.- И., чрез процесуалния си представител адв. Р.Р., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона, срок. Обстоятелството, че жалбата е подадена от лице, с недоказана представителна власт по делото (налични данни само за представителство пред КЗД-л.74) не представлява пречка за допустимо развитие на съдебното производство, тъй като жалбоподателката лично в съдебно заседание заявява, че поддържа изцяло подадената жалба.

І. ФАКТИТЕ:

На 11.11.2015г. З.М.М.- И. подала до председателя на КЗД жалба вх.№ 44-00-4069, с която поискала Комисията да предприеме съответните с компетентността си действия спрямо Р.Х., като посочила, че последната на 25.10.2015г., в качеството на член на секционна избирателна комисия я обидила и негативно обозначила като представител на друга народност, етническа принадлежност и произход. Това разстроило и затруднило упражняването на право на избирателен вот на жалбоподателката, като български гражданин и данъкоплатец, тъй като според нея Х. я третирала пред останалите граждани, дошли да гласуват по различен, по- неблагоприятен начин. Според И., това било сторено с прочитане от страна на Х. на името на И. с висок тон и изразяване на всеослушание мнение, че името е арменско и словесно, и с жестове било изразено негативно настроение спрямо арменците. На пояснението на И., че името й е по- скоро гръцко, отколкото арменско Х. възкликнала, че е гъркиня и затова така неодобрително, според нея, се е държала.

 Въз основа на подадената от З.М.М.- И. жалба и след отстраняване на допуснати нередности, с разпореждане №1102/30.11.2015г. председателят на КЗД(л.24), образувал преписка с №460/2015г. по описа на Комисията за защита от дискриминация за производство по глава Четвърта от ЗЗД. Предвид наведените оплаквания за дискриминация по признаци „народност“, „етническа принадлежност“ и произход по чл.4, ал.1 от ЗЗД, разпределил преписката за разглеждане от 5- членен състав и определил членовете му, указал доказателствената тежест за страните и правата, и задълженията им в процеса.

На 8.12.2015г. определеният състав провел заседание, на което определил председател и докладчик, и предложил за определяне на подпомагащ експерт (л.25). За такъв с разпореждане №1116/12.12.2015г., докладчикът по преписката определил Н.С., като възложил задължения за извършване на действия по проучване на преписката и съгласуването им с докладчика.

С писма от 18.01.2016г. докладчикът по преписката изискал информация и  документи по случая от председателя на ОИК гр.Бургас, председателя на СИК №181, гр. Бургас и Р.Г.Х.-*** (л.32-34).

В отговор на писмата, по преписката били представени копия от избирателните книжа на СИК №181, гр. Бургас. Становище, подписано от председателя на СИК №181, гр. Бургас- С.П. (л.53) и становище от Р.Г.Х. (л.35-36).

В становището си Х. категорично отрекла твърденията, изложени в жалбата, но поднесла извинения, в случай, че по някакъв начин е станала причина И. да се почувства обидена и засегната от недостатъчно внимание.

С.П. в становището си посочил, че „случая е описан коректно от г-жа М.“. Пояснил, че изборите били едни от най- напрегнатите и комисията и избирателите били изнервени. Той също се извинил на г-жа М. и заявил, че не е очаквал, че тя ще се обиди от думите на Р.Х..

Фактите по случая, извършените процесуални действия и представени доказателства били обобщени в доклад- заключение, изготвен от докладчика по преписката (л.60- 62).

На 28.04.2016г. докладчикът по преписката изпратил уведомления за призоваване до З.М.(жалбоподател), Р.Х. (ответник) и С.П. (заинтересована страна) (л.55-57).

На 8.06.2016г. било проведено открито заседание по преписка №460/2015г. (л.64-69), за което бил съставен протокол. На заседанието се явила Р.Х.. Същата категорично отрекла да е имала пререкания или конфликт с жалбоподателката. Въпреки липсата на изрично искане, на Х. била дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства.

С писмо от 28.06.2016г. от С.П. било изискано да посочи поименно двама от членовете на СИК, присъствали на разговора между И. и Х., и му било напомнено, че следва да се яви лично за следващото открито заседание. Тези указания не били изпълнени.

На 21.09.2015г. било проведено следващо открито заседание на състава (л.78-82), на което присъствала Х. лично и представлявана от адв. Б.. Последният представил служебна характеристика на Х., която била приета като доказателство. Било изслушано становището на ответника по същество на спора и предоставена възможност на страните за представяне на писмени бележки.

На 31.01.2017г. съставът на КЗД постановил решение, като в оспорената му част, приел че Р.Г.Х., в качеството на секретар на СИК №181, гр. Бургас в местни избори 2015г. е осъществила нежелано и неблагоприятно поведение спрямо З.М.М.- И. по признак „народност“, попадащо в хипотезата на чл.5 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗД и на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД, за извършване на установеното нарушение на ЗЗД, е наложил на Р.Г.Х. глоба в размер на 250лв. Извода си е мотивирал с твърденията, изложени в жалбата и със становището, представено от С.П.. Акцентирал е върху обстоятелството, че въпреки доказателствената тежест извършителят на дисриминационният акт не е доказал липсата на противоправно поведение.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че Решение № 41/13.01.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр.

Оспореният акт е изготвен в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани с нормите на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр. Не е допуснато и нарушение на процесуалните норми, регламентиращи провеждане на производството.

Намира обаче за основателно възражението за неправилно приложение на материалния закон, поради липсата на категорични доказателства за извършен дискриминационен акт.

Вярно е, че разпоредбата на чл.9 от ЗЗД възлага доказателствената тежест върху ответника. Същият обаче дължи доказване на обратното само тогава, когато страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

В настоящият случай такива факти не са били представени.

В жалбата на М. е посочено, че „Х. прочела името на И. с висок тон и изразяване на всеослушание мнение, че името е арменско и словесно, и с жестове било изразено негативно настроение спрямо арменците“, а в становището си С.П. само е заявил, че „случая е описан коректно от г-жа М.“.

Неправилно комисията е приела с оспореното решение, че тези обстоятелства доказват осъществена дискриминация по см. на чл.4, ал.1 от закона.

Единственият обективен факт, който според жалбоподателката е бил осъществен от Х. е констатацията, че името е арменско. Това обаче по никакъв начин не може да обоснове предположение за извършена дискриминация по признак „народност“. Липсва каквато и да е било конкретика относно, изразеното „словестно и с жестове негативно настроение спрямо арменците“, така че да е възможно да се прецени, че констатацията направена от Х. по отношение произхода на името на И., е целяла да накърни достойнството й и да създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Такава преценка би могла да бъде направена, с отчитане на твърденията на П., и предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, само в случай, че И. в жалбата си бе посочила с какви конкретни думи и жестове, Х. е изразила негативното си отношение към арменците.

В този смисъл твърдения за факти липсват, са изложени само оценъчни съждения.

При това положение е алогично, а и недопустимо да се изисква от ответника да оборва с доказателства личната преценка на „пострадалата“,  а не фактите. Още повече, че такива не сочи и единственият, установен очевидец на случилото се.

Абсолютно необяснима остава за съда причината, поради която комисията в решението си намира, че „изложеното признание от С.П. е достатъчно, за да се приеме за доказано, че спрямо жалбоподателката е проявено негативно отношение от страна на Р.Х., предизвикало като краен резултат накърняване на достойнството на М.“, защото от това „признание“ изобщо не става ясно, какви конкретни факти са описани коректно от М..

С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай.

Не са налице доказателства, които да предпоставят извод за упражнена спрямо И. дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗД, в резултат на нейната народност. Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

В конкретния случай доказателства за осъществяването на който и да е елемент от състава на нормата на чл.5 от ЗЗД, липсват.

Като е приел обратното ответникът е постановил незаконосъобразен в оспорената част акт, който следва да бъде отменен.

Въпреки изхода на спора и направеното искане от жалбоподателката, разноски не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за реално сторени такива в хода на съдебното производство.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 41/13.01.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав по чл.48, ал.3 от ЗЗД, в частта с която е установено, че : Р.Г.Х., в качеството на секретар на СИК №181, гр. Бургас в местни избори 2015г., е осъществила нежелано и неблагоприятно поведение спрямо З.М.М.- И. по признак „народност“, попадащо в хипотезата на чл.5 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗД и на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД, за извършване на установеното нарушение на ЗЗД, на Р.Г.Х. е наложена глоба в размер на 250лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: