Р Е Ш Е Н И Е

 

855/30.04.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 471/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Жалбоподателят Б.Б.С. ***, чрез адвокат С.К. ***, е оспорил заповед за задържане рег. № 3388зз-39/02.02.2018 година на полицай Т.Б.– командир на отделение при V РУ, ОД - Бургас на МВР, с която е заповядано задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа.

Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че основанието за задържане, вписано в заповедта не означава нищо за С. и самият той няма никакво отношение към извършени престъпления в региона. Въпреки, че в жалбата (лист 3) и писмените молби (лист 11, 18, 21, 24), процесуалният представител на жалбоподателя не сезира съда с конкретно искане относно оспорената заповед, съдът приема, че доводите за незаконосъобразността ѝ определят извод, че жалбоподателя желае нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез допълнителен представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, лично, оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли като неоснователна.

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка, съдът приема за установено следното.

 

 

На 02.02.2018 година ответникът изпълнявал задълженията си по възложено му дежурство като патрулен полицай със служебен автомобил на територията на град Бургас.  Около обяд той получил разпореждане по радиото от оперативния дежурен – при установяване да бъде спрян лек автомобил с рег. № *** (не може да посочи останалите букви от номера в момента на разпита), за да бъде установена самоличността на лицата, които се возят в него. Около 17:30 часа на бензиностанция „Лукойл“ на изхода на град Бургас за град Варна, автомобилът бил засечен от полицейския патрул. Водач на автомобила бил жалбоподателят С.. Патрулните полицаи иззели документите на пътниците, извършили проверка, след което уведомили оперативния дежурен. Той разпоредил на ответника да бъдат изчакани служители на „криминална полиция“. Когато тези служители пристигнали на място, разпоредили на Б. установените в автомобила лица да бъдат отведени в сградата на V РУ в град Бургас. На Б. било указано, че лицата трябва да бъдат задържани във връзка с кражба, извършена в Бургас, на територията на I РУ. Б. се качил в автомобила на Б.С., придружил го до V РУ и там изготвил заповедта за задържане - по разпореждане на дежурния, който посочил основанието – във връзка с кражба, извършена от конкретен адрес в града. Разпореждането за задържането дошло от дежурния по радиостанцията. Номерът на досъдебното производство, бил посочен на Б. от служител на „криминална полиция“. Впоследствие Б. узнал, че по досъдебното производство с жалбоподателя били извършени процесуално – следствени действия.

Жалбоподателят бил освободен на 03.02.2018 година Жалбата сезирала съда е подадена чрез административния орган на 15.02.2018 година (лист 3).

От правна страна, съдът прима следното.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна – адресат на принудителната административна мярка. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че издателят на заповедта за задържане, Т.Б.е полицейски служител, поради което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в нужната писмена форма и при спазване на административнопроцесуалните правила.

Правното основание за издаване на заповедта посочено в нея е чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето извършило деянието, представляващо престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Необходимо е обаче наличието на данни (не доказателства), обосноваващи предположение, че има вероятност това лице да е извършител на престъплението, за да може административният орган в условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.

В процесния случай фактическият мотив в заповедта, с която е наредено задържането е „във връзка с досъдебно производство № 431 ЗМ 141/2018 г.“ за извършена кражба в град Бургас, улица „Цар Симеон“ № 28, вх.1, ет.2.

От доказателства и обясненията на ответника се установява, че административният орган е разполагал с достатъчно данни за това, че има вероятност лицето Б.Б.С. да е извършил престъпление – кражба, които данни са били налични по образуваното досъдебно производство. За издаването на принудителна административна мярка от категорията на процесната е без правно значение дали към този момент са събрани всички доказателства, които ще обосноват реализирането на наказателна отговорност на извършителя. Не е от значение и факта дали и как е приключило наказателното производство. Достатъчно е било наличието на данни (информация) за съпричастността на адресата на заповедта към посоченото в нея престъпление. Такава информация е била получена от ответника в разговор с оперативния дежурен и от пристигналите на мястото на задържането други служители на МВР. При така установените предпоставки, съдът счита, че ответникът е съобразил наложената мярка с материалните предпоставки, изискващи се от закона. Затова и заповедта е законосъобразна.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват каквито и да документи, от които може да бъде направен извод за съпричастността на С. към кражбата, описана в заповедта, т.е. че е задържан по „голословни твърдения“, е неоснователен. За задържането на определено лице от органите на МВР е необходимо единствено да има съответни данни – дали тази информация (данни) ще бъде устно изложена или се съдържа върху някакъв материален носител (хартия, компакт диск и т.н.), е обстоятелство, което е ирелевантно към законосъобразността на задържането. Доведено до крайност разсъждението на жалбоподателя в тази насока би обусловило невъзможност за прилагане на мярката, ако преди това не е изготвен някакъв документ, който да я обосновава. В закона липсва условие за предварително съставяне на документи, които да мотивират наложената мярка, а и такова изискване е житейски неоправдано. В случая, ответникът е получил данни за връзка на жалбоподателя с конкретно извършено престъпление в град Бургас и е наложил ПАМ. Избирателно цитираната практика на ВАС не обвързва настоящия съдебен състав при тълкуването на закона.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК Административен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Б.С. ***, чрез адвокат С.К. *** против заповед за задържане рег. № 3388зз-39/02.02.2018 година на полицай Т.Б.– командир на отделение при V РУ, ОД - Бургас на МВР.

 

Решението може да се обжалва с пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: