Р Е Ш Е Н И Е  №619

 

Град Бургас, 2.04.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА к.н.а.х.д. № 471 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.С.М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник, против решение № 58/22.01.2015г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5100 по описа за 2014г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000619/27.10.2014г., издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, с което за нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ (Наредба № 33/1999г.), на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), и за нарушение на чл.89, т.7 от  Наредба № 33/1999г. на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че има издадено удостоверение и пътен лист, т.е. нарушението е санирано и не подлежи на санкциониране. Искането от съда е да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация – директорът на РД „АА“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на Б.С.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А – 2013, № 192181/21.10.2014г., съставен от инспектор при РД „АА“-Бургас за това, че на 21.10.2014г. в гр.Бургас, на КПП4 по посока на движение към гр.Средец, извършва обществен превоз на товари (желязо) с товарен автомобил марка МАН с рег.№ А6844ММ и прикачено полуремарке, като по време на проверката, извършена от контролните органи е установено, че водачът не представя валидно удостоверение за психологическа годност – представя удостоверение № 0035603 от 17.09.2011г., от което е видно, че са минали повече от три години от издаването му, и не представя пътен лист по образец – представя пътен лист, който не е по образец. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което, квалифицирайки описаните деяния като нарушения на чл.89, т.11 и чл.89, т.7 от Наредба № 33/1999г., наложил на жалбоподателя съответно административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр и административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.

За да постанови оспореното решение, с което е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за доказано от събраните доказателства, че Б.С.М. е извършил описаните в т.1 и т.2 в наказателното постановление нарушения, за които правилно е санкциониран на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Съдът е приел, че наложените наказания на М. са определени в справедлив размер.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в НП място и дата Б.М. извършвал обществен превоз на товари (желязо) с товарен автомобил и прикачено полуремарке, като при проверката не представил при поискване на контролните органи удостоверение за психологическа годност и попълнен пътен лист по образец (приложение № 11 от Наредба № 33/1999г.). Описанието на нарушенията по т.1 и по т.2 от обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената им от административнонаказващия орган правна квалификация по чл.89, т.11 и т.7 от цитираната наредба. Първата разпоредба установява задължение за водачите,  осъществяващи обществен превоз на товари на територията на РБ, да представят при поискване на контролните органи удостоверение за психологическа годност, а втората – попълнен пътен лист по образец (приложение № 11). Съгласно чл.93, ал.2 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвПр намира приложение при неизпълнение и на двете задължения за представяне на документи, изискуеми от Наредба № 33/1999г. – това по чл.89, т.11, както и това по чл.89, т.7 от наредбата. В случая, нормата правилно е приложена за това, че М. не е изпълнил задължението по чл.89, т.11 от Наредба № 33/1999г. да представи на контролните органи поисканото удостоверение за психологическа годност, с което е извършил нарушението по т.1 от наказателното постановление и е реализиран състава на чл.93, ал.2 от ЗАвПр. Без значение е обстоятелството, че след съставяне на АУАН му е издадено удостоверение за психологическа годност № 250488/23.10.2014г. – представено от него с жалбата пред районния съд, тъй като задължението е да представи удостоверение за психологическа годност по време на работа при поискването му от контролните органи. С непредставянето на такова при проверката на 21.10.2014г. той е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението. Вместо да бъде санкциониран на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр и за извършване на нарушението по чл.89, т.7 от Наредба № 33/1999г., административнонаказателната отговорност на М. неправилно е ангажирана на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, която норма намира приложение за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни  актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част. Като го е потвърдил изцяло, районният съд е приложил неправилно закона, което налага отмяна на съдебното решение в посочената част, съответно, отмяна на наказателното постановление в тази част.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 58/22.01.2015г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5100 по описа за 2014г. на БРС, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000619/27.10.2014г. на директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, в частта, с която на Б.С.М., ЕГН **********, за нарушение на чл.89, т.7 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000619/27.10.2014г., издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас, в частта, с която на Б.С.М., ЕГН **********, за нарушение на чл.89, т.7 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/22.01.2015г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 5100 по описа за 2014г. на БРС, в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                    2./