Р Е Ш Е Н И Е

       Номер    1215                   от  03.07.2014г.,          град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 471 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Хрисифарм” ООД с ЕИК 102807253 със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Н.И.А. против Ревизионен акт (РА) № 021301880/29.11.2013 год. издаден от Р.К.Т. на длъжност Началник сектор Дирекция „Контрол”, възложил ревизията и И.И.Г. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 38/18.02.2014 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Н. от АК Бургас, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, не ангажира доказателства и желае присъждане на направените по делото разноски. 

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Л. Д. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1301040/08.05.2013 год. на Началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „Хрисифарм” ООД с ЕИК 102807253 със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Н.И.А. с предметен обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2012 год.; данък по чл. 194-204 от ЗКПО за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2012 год. и данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2008 год. до 31.03.2013 год. Така постановената заповед е била връчена лично на управителя на дружеството – Н.А. на 18.05.2013 год., от която дата е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 114, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията. С последваща ЗВР № 1301880/ 16.08.2013 год., на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК, органа възложил ревизията е продължил срока на същата до 19.10.2013 г. След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад № 1301880/ 04.11.2013г., надлежно връчен на управителя Ангелова на 12.11.2013 год. По повод така връчения РД от страна на представляващия дружеството не са постъпили възражения.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № 021301880/29.11.2013 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.11.2013г. на „Хрисифарм” ООД, както следва: установени допълнителни данъчни задължения за данъчен период 01.12.2008 год. – 31.12.2008 год. в размер на 40 004,03 лева ДДС на основание чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, във вр. с чл. 86 от ЗДДС и лихви за просрочие към тях в размер общо на 20 835,50 лева. Ревизионният акт е връчен на 03.12.2013 г. на Н.А.. 

С жалба вх. № ИТ-00-16715/16.12.2013 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, Н.И.А., като представляващ ревизираното дружество „Хрисифарм” ООД е оспорил РА № 021301880/29.11.2013 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод така подадената жалба, с Решение № 38/18.02.2014 год., решаващия орган е потвърдил изцяло РА, относно определените задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2008 год. до 31.12.2008 год. в размер на главница - 40 004,03 лева и лихви за просрочие в общ размер на 20 835,50 лева.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № 021301880/29.11.2013 год., изцяло потвърден с Решение № 38/18.02.2014 год. Заявени са възражения против направената от органа по приходите корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, в следствие на което, допълнително е начислен ДДС в размер на 40 004,03 лева и лихви в размер на 20 835,50 лева. Уточнено е, че предмет на оспорване е направената корекция на данъчен кредит в размер на 28 985,40 лева, ведно със съответната лихва по отношение на доставката на сграда по издадена от дружеството-жалбоподател фактура № 390/01.12.2008 год. Посочено е, че в цитирания данъчен период, дружеството е извършило продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 131/01.12.2008 год., за която продажба е издадена процесната фактура № 390/01.12.2008 год. с предмет на сделката – Самостоятелен търговски обект – магазин № 2 с прилежаща земя с данъчна основа 250 000 лева и без начислен ДДС. Като основание, за да не бъде начислен ДДС, във фактурата е посочен чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, както и твърдението на жалбоподателя, че продаваната сграда не е нова. В жалбата, дружеството оспорва констатацията на органа по приходите, съгласно която, следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, тъй като промяната на режима на сделките не била законодателна – налице е опция, данъчно-задълженото лице да избере облагаемия режим на доставка на стари сгради. Оспорвайки така формирания извод на приходната администрация, жалбоподателя се позовава на нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно който, корекции по чл. 79 не се извършват, ако данъчния режим на доставките бъде променен със закон. В подкрепа на това твърдение, жалбоподателя е развил подробни доводи, съгласно които, към момента на придобиване на сградата – 2003 год., съгласно действащата към този момент уредба на ЗДДС, сделките със сгради или с части от тях са облагаеми доставки, поради което дружеството е ползвало данъчен кредит. Към момента, към който дружеството е отчуждило въпросната сграда – 01.12.2008 год. вече е в сила новия ЗДДС (Обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 год.), съгласно чл. 45, ал. 3 от който доставката на сгради или на части от тях, които не са нови е освободена доставка. В този смисъл и предвид различната регламентация в отменения и в действащия ЗДДС, жалбоподателя е обосновал извод, че режима на доставки на сгради, които не са нови е променен, при това със закон. В допълнение, в жалбата е направен подробен анализ на режима на този вид доставки преди 31.12.2006 год. и след 01.01.2007 год. (до 31.12.2011 год.), в резултат на което е обобщен извода за наличие на различен данъчен режим в данъчното облагане на съответните доставки в различните периоди, при действието на различните правни уредби.

В сезиращата съда жалба е възразено и против становището на приходната администрация за наличие на практика на Съда на Европейската общност (СЕО), доколкото според жалбоподателя, цитираното в ревизионния акт Решение от 30.03.2006 год. по дело С-184/04 год. на СЕО (Korkein hallinto-oikeus – Финландия) разглежда факти, които са коренно различни от тези в настоящото производство.

В подкрепа на заявените твърдения за незаконосъобразност на оспорения РА, жалбоподателя се позовава и на трайната според него практика на ВАС по идентични казуси, обективирана в множество съдебни актове, цитирани в жалбата.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона, но са нарушени материалноправните разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага по следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения Ревизионен акт № 021301880/29.11.2013г. е издаден от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор Дирекция „Контрол”, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № 1301880/04.11.2013г., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното такова доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт № 139, том VІ, рег.№ 4070, дело № 1070 от 12.08.2003 год., дружеството-жалбоподател „Хрисифарм” ООД е закупило от „Слънчев бряг” АД недвижим имот съставляващ Самостоятелен търговски обект – Магазин № 3, представляващ едноетажна масивна сграда с БЗП от 37,5 кв.м., състоящ се от търговска зала, битово помещение за персонала със санитарен възел и склад, находящ се на Централната алея на туристически комплекс „Слънчев бряг-Изток”, общ. Несебър за сумата от 98 800 евро, без ДДС. По повод така осъществената сделка, от страна на доставчика „Слънчев бряг” АД е издадена фактура № 101578/27.08.2003 год. с предмет на доставката – павилион № 3, центр. алея, с данъчна основа 193 236,00 лева и ДДС 38 647,20 лева. В хода на ревизията е установено, че цитираната фактура е включена в дневника за покупките на „Хрисифарм” ООД за данъчен период м. 08.2003 год. с право на пълен данъчен кредит ДДС в размер на 38 647,20 лева. Установено е също, че фактурата е отразена съобразно изискванията на закона, като е включена и в дневника за продажби на доставчика – „Слънчев бряг” АД, поради което за дружеството-жалбоподател са били налице основанията за ползване на право на данъчен кредит по тази доставка. Така закупения от дружеството-жалбоподател недвижим имот – търговски обект е въведен в експлоатация, съгласно представеното по делото Удостоверение № 27/26.11.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главен архитект на Община Поморие.

С нотариален акт № 139, том ХLІІІ, рег.№ 20963, дело № 8263 от 21.12.2007 год., „Хрисифарм” ООД, в качеството си на собственик на Самостоятелен търговски обект – Магазин № 3 е закупило от „Слънчев бряг” АД и недвижим имот съставляващ 142 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.996 по КККР, целия с площ 761 кв.м. за сумата от 68 160 лева с включен ДДС. По повод така осъществената сделка, доставчика „Слънчев бряг” АД е издал фактура № 1100000011/21.12.2007 год. с наименование на стоката – поземлен имот 51500.505.996-магазин № 3, стойност на сделката 57 992,80, ДДС 11 598,56 или общо 68 398,56 лева. В хода на ревизията е установено, че цитираната фактура е включена в дневника за покупките на „Хрисифарм” ООД за данъчен период м. 12.2007 год. с право на пълен данъчен кредит ДДС в размер на 11 598,56 лева. Установено е също, че фактурата е отразена съобразно изискванията на закона, като е включена и в дневника за продажби на доставчика – „Слънчев бряг” АД, поради което за дружеството-жалбоподател са били налице основанията за ползване на право на данъчен кредит по тази доставка.

С нотариален акт № 131, том ХХХІV, рег. № 21576, дело № 6513 от 01.12.2008 год. „Хрисифарм” ООД е продало на „ТОТО” ЕООД собствения на дружеството недвижим имот, описан с цитираните по-горе два нотариални акта и съставляващ Самостоятелен търговски обект – Магазин № 3, представляващ едноетажна масивна сграда с БЗП от 37,5 кв.м., ведно със 142 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.996 по КККР за сумата от 250 000 лева. По повод така осъществената сделка, „Хрисифарм” ООД, като доставчик по сделката е издало фактура № 390/01.12.2008 год. с предмет на сделката – самостоятелен търг. обект – магазин № 3 с прилежаща земя с данъчна основа 250 000 лева и данъчна ставка 0%. В цитираната фактура, в графата „основание за прилагане на ставка 0%” е записано – чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.

Във връзка с така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е обосновал извод, че при тълкуването на относимите правни норми (чл. 79, ал. 3 и ал. 6, чл. 80, ал. 1, т. 2 и чл. 45, ал. 3 от ЗДДС) не буквално, а в съответствие с основните принципи на общностното право, следва да се приеме, че в случаите, при които една сграда е закупена преди 01.01.2007 год. и при покупката й получателя е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, а в последствие същия я продаде при условията на освободена доставка, тъй като сградата няма характера на „нова сграда”, следва да се приложи чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС – корекция на ползвания данъчен кредит. В подкрепа на този извод, органа по приходите се е позовал на практика на СЕО (Решение С-184/04), съгласно което „Правилата за корекция на данъчен кредит по силата на чл. 20 от Шеста директива задължително се прилагат и когато промените в правото на данъчен кредит зависят от свободно направен избор от страна на данъкоплатеца, какъвто е упражняването на право на избор, предвидено в чл. 13 В от Шеста директива”. Уточнено е, че посочения чл. 13 В от Шеста директива е транспониран в нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, поради което посоченото решение на СЕО касае случаи аналогични с процесния. В нормата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е предвидено, че доставчика може да избере доставката да бъде облагаема. В случая, дружеството е избрало продажбата през 2008 год. на търговския обект и идеалните части от поземления имот да бъде освободена доставка. С оглед на това и предвид регламентираната в чл. 45, ал. 7 от ЗДДС възможност за избор дали доставката да бъде облагаема, органа по приходите е приел, че не следва да се приеме, че има законова промяна в режима.

С оглед горното, органа по приходите е пристъпил към определяне на дължимия данък в резултат на корекцията. По отношение на търговския обект – магазин № 3 е посочено, че дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 38 647,20 лева. При определяне на дължимия данък в резултат на корекцията е приложена формулата, посочена в чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, като броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително е определен на 15. В резултат на извършените изчисления, дължимия данък е определен в размер на 28 985,40 лева.

По отношение на прилежащата към търговския обект земя – 142 кв.м. ид.ч. от поземлен имот 51500.505.996 е посочено, че дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 11 598,56 лева. При определяне на дължимия данък в резултат на корекцията е приложена формулата, посочена в чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, като броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително е определен на 19. В резултат на извършените изчисления, дължимия данък е определен в размер на 11 018,63 лева.

Във връзка с горното, органа по приходите е приел че направената констатация от ревизията съгласно чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС следва да намери отражение в резултат на корекцията, през месец декември 2008 год., поради което е определил общо дължимия данък в резултат на същата в размер на 40 004,03 лева.

След анализ на установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира извода на органа по приходите за наличие на дължим данък в резултат на корекцията за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с приложимия материален закон –  чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Мотивите в подкрепа на това становище са следните:

От доказателствата по делото се установява, че сградата Самостоятелен търговски обект – магазин № 3 и прилежащата към него земя – 142 кв.м.ид.ч. са закупени от жалбоподателя съответно през 2003 год. и 2007 год., при които доставки е ползван данъчен кредит. Между страните няма спор, а това се установява и от доказателствата по делото - Удостоверение № 27/26.11.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главен архитект на Община Поморие, че сградата, предмет на доставката по процесните фактури не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Доставката на сграда, която не е нова и прилежащия към нея терен е освободена по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и правилно не е начислен ДДС при продажбата през месец декември 2008г.

Предмет на спора в настоящото производство е извършената корекция на ползвания данъчен кредит от дружеството-жалбоподател на основание чл. 79, ал. 6, т. 1 ЗДДС във връзка с извършена продажба на сградата и прилежащата земя през м. 12.2008 г. и приложимостта на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Настоящият състав намира за неправилен и необоснован формулирания от органа по приходите извод за наличие на предпоставките за извършване на корекция от една страна и неприложимост на нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС от друга. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което е приспаднало данък за произведени или закупени стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, дължи данък в размера на ползвания данъчен кредит. По чл. 79, ал. 6 ЗДДС за стоките или услугите, които са дълготрайни активи, данъкът се определя по формула. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС представлява изключение от посоченото в чл. 79 от ЗДДС правило и предвижда, че не следва да се извършва корекция на упражненото право, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата. По мнение на съда, настоящия случай попада именно в тази хипотеза, тъй като данъчният режим на доставките на сгради, които не са нови е променен с новия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Както се посочи, страните не спорят, че сградата, предмет на доставката по процесните фактури не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, закупена е през 2003 г. при действието на отменения ЗДДС. Съгласно действалия към момента на закупуването (2003 год.) ЗДДС (обн. ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., отм. ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г.) в Глава осма на същия са регламентирани освободените доставки, като сградите не са включени в обхвата на тази глава – всички сгради (стари и нови) са предмет на облагаема доставка. С оглед на съществувалата към момента на закупуване на сградата правна уредба, доставката е била облагаема. Продажбата на същата сграда е извършена през 2008 г., когато правния режим на доставката на сгради или на части от тях, които не са нови е променен и съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС доставката е освободена, в т.ч. и по отношение на прилежащия терен. В този смисъл, по мнение на настоящия състав безспорно е променен данъчния режим на този вид доставки (доставките на сгради) и тази промяна се дължи на настъпилата във времето законодателна промяна. Този извод не се променя от възможността лицето да избере дали доставката на недвижимия имот да бъде облагаема за него, в каквато насока са развитите както от органа по приходите, така и от решаващия орган доводи. Това е така, защото в разпоредбата на чл. 45 ЗДДС отношението на ал. 3 към ал. 7 е отношение на правило към изключение с приоритет на правилото, според което доставките на сгради или части от тях не са облагаеми, а освободени. Доколко регистрираното лице ще се възползва от изключението, което му предоставя законът, като избере тези доставки да бъдат облагаеми, зависи от неговата свободна воля. В случая не е спорно, че като доставчик ревизираното лице не е избрало режим на облагаемост на доставката, а възможността за избор е предоставена само на него.

Съда изцяло споделя доводите, развити от жалбоподателя относно неотносимостта на цитираното както в ревизионния акт, така и от решаващия орган Решение от 30.03.2006 год. по дело С-184/04 год. на СЕО (Korkein hallinto-oikeus – Финландия). Анализът на цитираното решение, съпоставено с предмета на настоящия казус обосновава извод, съгласно който действително фактите и обстоятелствата са различни. Ограниченията за извършване на корекция на упражненото право, регламентирано в чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е предмет, нито е обсъждано в цитирания съдебен акт на СЕО (с настоящо наименование Съд на Европейския съюз – СЕС), а както се посочи по-горе, това ограничение е относимо към настоящия спор.

Основателно, процесуалния представител на жалбоподателя се е позовал и трайната практика на Върховния административен съд. В множество съдебни актове, между които и Решение № 3669/17.03.2014 год. по адм. дело № 11686/2013 год., Решение № 5285/22.04.2009 год. по адм. д. № 15451/2008 г., Решение № 2919/05.03.2010 год. по адм. д. № 15062/2009 г., Решение № 15412/15.12.2009 год. по адм. д. № 7436/2009 г. и много други, различни състави на ВАС са обосновали извода за приложимостта на ограничението за извършване на корекция, регламентирано в чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в казуси, аналогични с настоящия.

От изложените по-горе мотиви се налага извода, че жалбата на „Хрисифарм” ООД против РА се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. В полза на „Хрисифарм” ООД следва да се присъди сумата от 2 350 лева, от които 50 лева държавна такса и 2 300 лева изплатеното в брой адвокатско възнаграждение (съгласно приложения договор за правна защита и съдействие).

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № 021301880/29.11.2013 год. издаден от Р.К.Т. на длъжност Началник сектор Дирекция „Контрол”, възложил ревизията и И.И.Г. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 38/18.02.2014 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Хрисифарм” ООД с ЕИК 102807253 със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Н.И.А. направените по делото разноски в размер на 2 350 (две хиляди триста и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: