РЕШЕНИЕ

 

№ 1128                            дата 08 юни 2018 год.                 град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 28 май 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                            

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 470 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

            Образувано е по жалба на П.С.А. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-38/02.02.2018г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган в Пето РУ Бургас.

            Жалбоподателят А. оспорва издадената заповед, като е посочил, че подава жалбата бланкетна, поради незнание на фактическите основания за нейното издаване, както и поради липса на каквито и да е било обяснения по повод неговото задържане.  Иска се  отмяна на заповедта.  

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Допълнително  е представил подробни писмени бележки, в които е доразвил доводите си за незаконосъобразност на издадената заповед. 

            Ответникът, издал процесната заповед – полицейски орган в Пето РУ Бургас,  изпраща представител. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок. 

            Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се по делото, че на 02.02.2018г., в гр.Бургас, в 18,00 часа, жалбоподателят А. е задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане № 3388зз-16/02.02.2018г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган в Пето РУ Бургас. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е посочено, че за лицето има данни да е съпричастен за извършването на домова кражба от адрес в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ № 27, по което е образувано ДП № 431 ЗМ 141/2018г. по описа на Първо РУ Бургас – чл.195, ал.1 от НК.   Извършен е полицейски обиск, за което е съставен протокол. Попълнени са съответните декларации при задържането. С разпореждане съдът изиска от административния орган да уточни дали това е цялата административна преписка по издаване на процесната заповед, както и да представи и докладни записки или други документи, съставени за случая и съдържащи данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. По делото  постъпи писмо вх. № 2890/12.03.2018г., видно от което началникът на Пето РУ Бургас посочи, че в управлението няма налични документи, съдържащи данни за съпричастност на задържаното лице П.А. към извършено престъпление. Обяснил е, че издателят на заповедта е бил на работа по график като автопатрул, когато в ефир е получил съобщение от дежурен в ОДЧ, че има данни, че лица придвижващи се с лек автомобил Ауди с рег. СА № 7171 АХ, са съпричастни към извършена домова кражба на адрес в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ № 27, за което в Първо РУ на МВР е образувано ДП № 431зм 141/2018г. При засичането на автомобила жалбоподателят А. е бил в него и е бил задържан, като всички документи, съдържащи данни за съпричастност на лицето към извършеното престъпление се намират в материалите по досъдебното производство.  

Заповедта за задържане е законосъобразна.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Посочената разпоредба предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършването на престъпление.  В случая такива данни са били налице, предвид полученото съобщение за конкретен автомобил, с който се придвижват лица, за които са постъпили данни за извършена домова кражба на конкретен адрес и по който случай междувременно е било образувано досъдебно производство. При спирането на обявения автомобил от полицейските органи, жалбоподателят е установен като част от лицата в него. В този смисъл съдът намира, че са били налице фактическите основания за предприетото с процесната заповед задържане. Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта фактическо основание – данни за съпричастност към конкретна домова кражба, съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното основание - чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е органът да е разполагал с определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес. В този смисъл, за  целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.

Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че липсват писмени доказателства, които да сочат на съпричастност към извършено престъпление и е недопустимо позоваването на образувано досъдебно производство или на данни, които са постъпили в ефира, съдът счете за неоснователно. Именно защото мярката се налага в оперативен порядък не може да се очаква наличие на предварително съставена писмена документация, респ. да се абсолютизира нейната необходимост като предпоставка за налагане на мярката. 

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са нарушени административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и заповедта е издадена в съответствие с целта на ЗМВР, една от които е противодействие на престъпността – чл.2 от закона.

            Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.А. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-38/02.02.2018г., издадена от полицейски орган в Пето РУ Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: