Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  535/24.03.2017г.      град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л. и прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело № 470 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Д.А. *** чрез адвокат С. от БАК против решение № 302/12.01.2016г., постановено по НАХД № 467/2016г. по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено наказателно постановление № 860/14.10.2016г, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Бургас и наложената на касатора глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за нарушение на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. чл.108 от Закона за горите. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С. от БАК, която пледира за уважаване на жалбата.

Ответникът – Регионална дирекция по горите - Бургас не се явява и не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 14.05.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Н.Д.А. за това, че на 11.05.2016г. в землището на с.Голямо Буково, община Средец, м.Мечешка Дупка, подотдел 138:Д1 като лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № 0294421/12.03.2016г., не изпълнява своите задължения, като допуска отсичането на дървета, немаркирани с КГМ с диаметър в основата на пъна 38, 50, 27, 25 см. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 за КОГТ, във връзка с чл.108 от ЗГ, за което е издадено наказателно постановление № 860/14.10.2016г. и е наложена глоба в размер на 1 000 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Средец, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за КОГТ лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ -  глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролните си правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В настоящия случай е безспорно установено, че на 11.05.2016г. в землището на с.Голяма Буково, община Средец, м.Мечешка дупка, подотдел 139:Д1 като лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ, на което има издадено позволително за сеч № 0294421/12.03.2016г., А. не е изпълнил своите задължения и е допуснал отсичането на дървета, немаркирани с КГМ с диаметър в основата на пъна 38, 50, 27, 25 см, с което е осъществил фактическия състав на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за КОГТ лицата по чл.108, ал.2 ЗГ и отговорността му е ангажирана законосъобразно.

Наведените в касационната жалба доводи за касиране на решението по същество преповтарят възраженията на жалбоподателя пред първата инстанция и са неоснователни.

На първо място, позволително за сеч № 0294421 (на л.32 от НАХД № 467/2016 по описа на Районен съд – Средец) е издадено на касатора, а не на „А. транс“ ЕООД както се твърди в жалбата пред настоящата инстанция. В същото изрично е посочено, че да извърши сечта в отдел № 138, подотдел Д1 в землището на с.Голямо Буково се разрешава на Н.А., с уточнението, че е собственик на „А. Транс“ ЕООД, което не може да доведе до извод за издадено позволително за сеч на дружеството.

Неоснователно е и оплакването, че липсват категорични доказателства за датата на нарушението. Същата се установява по безспорен начин от констативен протокол № 0031758/11.05.2016г. и показанията на свидетелите – А.И.И. - актосъставител и Д. С. Д. – свидетел по акта, дадени пред първоинстанционния съд.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липсата на данни за извършителите на сечта. Самоличността на тези лица е ирелевантен за съставомерността на нарушението факт.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на процесуалния закон, поради непосочване в АУАН на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Тази норма е санкционна и затова е посочена за първи път в наказателното постановление. В АУАН правилно е посочена единствено нарушената норма на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за КОГТ, във връзка с чл.108, ал.2 от ЗГ.

Неоснователно е и възражението, че касаторът е наказан за допустителство. А. е наказан за това, че „не изпълнява своите задължения“. Израза „като допуска отсичането на дървета немаркирани с КГМ“, посочен в АУАН и НП е използван за уточняване на неизпълнението, а не за квалификация на изпълнителното деяние.

Съответен на приобщения по делото доказателствен материал е и отказът на районния съд да приложи чл.28 от ЗАНН, както и да намали размера на наказанието към законоустановения минимум. Размерът на глобата е съобразен със степента на обществена опасност на деянието, а по делото не се съдържат данни, от които да се направи извод за явна несправедливост. Напротив. Налице са данни за влязло в сила наказателно постановление № 1427/29.03.2016г., поради което претенцията за редуциране е неоснователна. Действително, количеството на дървесината към момента на проверката, не е голямо, но нормите на чл.28 от ЗАНН и на чл.27 от същия закон не въвеждат количествен или стойностен критерии за приложението им.

Поради това, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли.

Мотивиран от това, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

 

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302/12.01.2016г., постановено по НАХД № 467/2016г. по описа на Районен съд  - Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: