Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  14.06.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 470 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д.К.К., ЕГН **********, и К.М.К., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮИР-2 от 7.02.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Д.К. и К.К. срещу разрешение № 49/26.09.2011г., издадено от главния архитект на община Средец на името на И.Я.Т., за строеж: „Ограда от телена мрежа и армирани бетонни колове на поземлен имот 501.1277, находящ се в гр.Средец, област Бургас”, поправено с акт за поправка на допусната фактическа грешка от 3.10.2011г., неразделна част от разрешение за строеж № 49/26.09.2011г.

Жалбоподателите оспорват заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район като незаконосъобразна.  Твърдят, че във връзка с издаденото разрешение на собственика на УПИ ІІІ-12 по плана на гр.Средец – И.Я.Т., да построи ограда от телена мрежа и армирани бетонни колове на границата с техния имот, се явяват заинтересовани страни по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ да обжалват разрешението за строеж, тъй като се явяват собственици на имот, върху който ще бъде изграден строеж – ограда. Искането в жалбата е съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед и да присъди направените от жалбоподателите съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Ответникът – началникът на РДНСК Югоизточен район, представя административната преписка по издадената заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразна оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна И.Я.Т., редовно уведомена, не се явява и представлява в съдебно заседание. Не представя становище по подадената жалба.

Заинтересованата страна главен архитект на община Средец, редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание. Не представя становище по подадената жалба.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, а и между страните не е спорно, че жалбоподателите са собственици на поземлен имот ІV-1276, кв.97 по ЗРП на гр.Средец, съответно ¾ ид.ч. в собственост на Д.К.К. и ¼ ид.ч. в собственост на К.М.К., от който е образуван УПИ ІV-1276 в кв.97 по плана на гр.Средец, обл.Бургас, явяващ се съседен на поземлен имот 501.1277 по РП на гр.Средец, от който е образуван УПИ ІІІ-1277, в кв.97 по плана на гр.Средец, обл.Бургас.

Съгласно нотариален акт № 57/27.05.1968г., том І, д.№ 99/1968г., нотариален акт № 77/15.11.1990г., том VІІ, д.№ 4016/1990г., нотариален акт № 198/07.09.1992г., том VІ, д.№ 4354/1992г., скица № 651/13.10.2011г. на  УПИ ІІІ, кв.97 и удостоверение за наследници, собственик на УПИ ІІІ-1277, в кв.97 по плана на гр.Средец, обл.Бургас, е заинтересованата страна И.Я.Т.. На последната, в качеството на възложител, е издадено от главния архитект на община Средец разрешение за строеж № 49/26.09.2011г. за строеж: „Ограда от телена мрежа и армирани бетонни колове на УПИ ІІІ-1277, в кв.97 по плана на гр.Средец, ЕКАТТЕ 17974, обл.Бургас”, на основание чл.148 от ЗУТ, вр. чл.48, ал.3 от ЗУТ, въз основа на подадено заявление с вх. № И-94-00-192/26.09.2011г. и одобрени трасировъчен план и конструктивно становище, изработени от квалифицирани проектанти, съгласно чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ.

Против издаденото разрешение за строеж № 49/26.09.2011г. е подадена жалба по реда на чл.216, ал.2 от ЗУТ от Д. и К. Косеви, в която са наведени доводи за неговата незаконосъобразност и е поискана отмяната му.

Въз основа на подадената жалба е издадена оспорената в настоящото съдебно производство заповед № ДК-10-ЮИР-2/07.02.2012г. от началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлил като недопустима жалбата на Д. и К. Косеви срещу разрешението за строеж. Видно от мотивите на заповедта, административният орган е приел жалбата срещу разрешението за строеж за недопустима по съображения, че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като оградата ще се разположи изцяло в имота на И.Я.Т. и ще се изгради от телена мрежа, окачена върху армирани бетонови колове с дължина 2,20 м. Заповедта е редовно връчена на Д. и К. Косеви на 10.02.2012г., а жалбата до съда е подадена чрез административния органа на 21.02.2012г.

При тази установена по делото фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:

Жалбата против оспорената заповед е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ, от процесуално легитимирани лица – страни в провелото се административно производство и засегнати от заповедта, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, пред компетентния да я разгледа съд.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, съгласно чл.216, ал.2, вр. чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, в изпълнение на правомощията му по чл.216, ал.5 от ЗУТ.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й – спазени са регламентираните в чл.216 от ЗУТ процесуални правила и в хода на административното производство не са ограничени или нарушени процесуални права на някоя от страните.

Оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

В случая, административният орган е приел, че жалбоподателите, оспорила пред него разрешението за строеж, не разполагат с процесуална възможност за това, тъй като макар и собственици на съседен имот, разрешеният нов строеж – ограда, ще се разположи изцяло в имота на възложителя и ще се изгради от телена мрежа, окачена върху армирани бетонови колове с дължина 2,20 м., позовавайки се на разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съдът намира за правилен този извод.

С разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е определен лимитативно кръгът от лица, имащи качеството на заинтересовани от законосъобразността на издаденото от главния архитект разрешение за строеж. Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, заинтересовани лица в случаите на нов строеж, какъвто е процесният, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, за който се издава разрешението за строеж, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. По делото липсват доказателства, а не се и твърди от жалбоподателите, да са от кръга на тези лица.

Неоснователен е доводът на жалбоподателите за наличие на активна процесуална легитимация за обжалване на процесното разрешение за строеж, тъй като се явяват собственици на имот, върху който ще бъде изградена ограда с оглед визираното в чл.48, ал.3 от ЗУТ изискване – оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУТ, оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. Съобразно чл.48, ал.4 от ЗУТ, при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска при спазване на изискванията на ал.3, изречение второ, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Според чл.48, ал.4 от ЗУТ, допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен.

Анализът на цитираните законови норми сочи на извода, че несъгласният собственик на съседния имот е легитимиран да обжалва разрешението за строеж на ограда, която се разполага изцяло в имота на възложителя тогава, когато не са спазени изискванията на чл.48, ал.3, изречение второ и чл.48, ал.4 от ЗУТ. Разглежданият случай не е такъв.

Видно от изрично посоченото в издаденото разрешение за строеж и одобрените конструктивно становище и трасировъчен план, оградата следва да се разположи и изпълни изцяло в терена на възложителя – УПИ ІІІ-1277, в кв.97 по плана на гр.Средец, същата е неплътна – ще се изгради от телена мрежа, и окачена върху армирани бетонови блокове с дължина 2,20 м. Тези обстоятелства са отчетени от административния орган при преценката за допустимост на оспорването срещу разрешението за строеж в производство по чл.216 от ЗУТ и въз основа на тях е изведен правилния извод, че след като издаденото разрешение е за нов строеж – неплътна ограда, разположена изцяло в имота на възложителя, собственик на съседен имот, каквито са жалбоподателите, не попада сред изчерпателно определения в посочената норма кръг на заинтересованите лица, чиито права и интереси се засягат от строителното разрешение. В изпълнение на задължението по чл.216, ал.5 от ЗУТ, административният орган е извършил проверка за допустимост на подадената пред него жалба и правилно е отхвърлил същата като процесуално недопустима. Оспореният акт е валиден и законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъдат присъдени в полза на ответника дължимите и поискани от процесуалния му представител съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, решението на настоящата съдебна инстанция е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВРЪЛЯ жалбата на Д.К.К., ЕГН **********, и К.М.К., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮИР-2 от 7.02.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Д.К. и К.К. срещу разрешение № 49/26.09.2011г., издадено от главния архитект на община Средец на името на И.Я.Т., за строеж: „Ограда от телена мрежа и армирани бетонни колове на поземлен имот 501.1277, находящ се в гр.Средец, област Бургас”, поправено с акт за поправка на допусната фактическа грешка от 3.10.2011г., неразделна част от разрешение за строеж № 49/26.09.2011г.

ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, и К.М.К., ЕГН **********,***, да заплатят на РДНСК Югоизточен район съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно.                                                

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: