Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 949 / 19 май 2016г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                                                                

                   СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 46 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.9б вр. чл.4 ал.1-5 от Закона за местните данъци и такси.

Жалбоподателят „СЪНИ БРИДЖ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Конт Андрованти“ №9, ет.2, представлявано от управителя Х.Х.Г.М., поданик на Кралство Испания, чрез представител по пълномощие адвокат Х.П.,***, е оспорил АУЗД №АУ-000187/14.11.2015г., издаден от мл.експерт „Обслужване” при дирекция „Приходи, местни данъци и такси” на община Поморие, потвърден с решение № АУ-000187#1/15.12.2015г. на директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” на община Поморие. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт  е незаконосъобразен и иска да бъде отменен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбоподателят поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалвания акт.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

 

ПО ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят е собственик на имот №010082 по плана за земеразделяне на гр.Каблешково с площ 12,994 дка, съгласно нотариален акт № 25, том ХІІ, рег.№4044, дело № 2329/2007г.

С решение №8/22-23.10.2008г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на имота от земеделска земя в поземлен имот за изграждане на жилищно строителство.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№20347/23.08.2010г. жалбоподателят е декларирал имота като земя, представляваща УПИ извън строителните граници.

Подадена е била и декларация по чл.17 от ЗМДТ вх.№785/17.12.2010г., според която имотът е нежилищен.

Представена е заповед № РД-16-797/09.07.2008г. на кмета на община Поморие, с която е одобрен ПУП-ПЗ на поземлен имот 010082, в м. „Симеонова могила“, землището на гр.Каблешково, с който имотът се отрежда за жилищно строителство. 

С АУЗД №АУ-000187/14.11.2015г. са установени задължения в тежест на жалбоподателя за 2015г. за такса битови отпадъци (ТБО) и данък недвижими имоти (ДНИ) по отношение на имот, деклариран с декларация № 20347/23.08.2010г. находящ се в гр. Каблешково, община Поморие.

В потвърждаващото АУЗД решение № АУ-000187#1/15.12.2015г. на директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” на община Поморие е посочено, че ТБО не касаят трите компонента, дефинирани в чл.62 от ЗМДТ, а се отнася само за обезвреждане на битови отпадъци в депа. По отношение размера на определения данък за недвижими имоти, органът е посочил, че имотът е определен като нежилищен, поради това, че не е застроен, независимо от предназначението на УПИ.

Ответникът е представил договор от 2015г. между Община Поморие и ОП „Чистота – еко”, по силата на който дружеството приема да осигурява депонирането и обработката на посоченото от общината количество неопасни отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци с.Братово, при условията на комплексно разрешително с рег.№385-Н0/2009 на МОСВ.

Представено е и възлагателно писмо № 30-48-3/04.12.2012г. издадено от кмета на община Поморие, според което на осн. чл.43, ал.2, т.5, б.в от ЗОП (когато прекъсването в доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя) кметът е възложил на „РТК” ООД да продължи поддържането на депо за ТБО, съгласно сключен договор № 930042/24.02.2003г. за възлагане на обществена поръчка с предмет сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депо за ТБО, лятно и зимно улично почистване на територията на община Поморие.

По делото са представени доказателства от жалбоподателя, че имотът, придобит като нива съгласно нотариален акт № 25/20.11.2007г. (л.14 и сл.) е с променено предназначение от земеделска земя на имот за изграждане на обект „Жилищно строителство” според решение № 8 от 22-23.10.2008г. на Областна дирекция „Земеделие и гори” Бургас. Жалбоподателят е представил още скица-предписание за проучване и изработване на ПУП (л.133), мотивирано предписание без дата, становище без дата, проект за ПУП-ПЗ за имот 010082 в м.”Симеонова могила” землището на гр.Каблешково, община Поморие.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата предмет на настоящото производство е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от мл.експерт „Обслужване” в дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Поморие Н.В.С., която се явява компетентен орган съобразно правомощията й предоставени със заповед № РД-16-3/05.01.2015г. на кмета на община Поморие (л.69).

Поради изложеното съдът счита, че обжалвания административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, при спазване на регламентираните в закона процесуални правила. Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. В хода на производството по издаване на АУЗД не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, които да доведат до неговата незаконосъобразност на това основание.

Съдът намира, че актът не противоречи на материалните разпоредби по издаването му по следните съображения:

С обжалвания АУЗД са определени данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2015г. по отношение на имот, деклариран с декларация рег.№20347/23.08.2010г., който представлява земя с първоначално предназначение - земеделска, впоследствие променено предназначение „за изграждане на жилищен обект”. Имотът е с пл.№010082 и последно е деклариран като УПИ извън строителните граници (л.104-111 и л.93-97).

По отношение на определения данък спорът между страните касае квалифицирането на имота като жилищен или съответно нежилищен, което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява данъка съгласно чл.21 от ЗМДТ. Жалбоподателят твърди, че макар имотът да не е застроен (факт, по отношение на който страните не спорят), неговото предназначение като такъв за изграждане на жилищна сграда го определя като жилищен и за това дружеството счита, че данъчната основа за определяне на ДНИ следва да е данъчната оценка, съгласно приложение 2 на закона – чл. 21, ал.1, предл.второ от ЗМДТ. Административният орган е възприел имота като нежилищен, тъй като жилищен имот може да бъде само имот, в който има сграда с такова предназначение. По тази причина, видно и от справка на л.68, за която органът е задължен от съда, за данъчна основа е взета отчетната стойност на осн. чл.21, ал.1, предл.1 от ЗМДТ – като по-високата стойност между отчетната и данъчната оценка, съгласно приложение 2.

Страните не спорят за размера на отчетната стойност.

Съгласно чл.20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми, съгласно приложение 2, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задълженото лице.

Според чл.21, ал.1 от същия закон, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение 2, а за жилищни имоти – данъчната им оценка съгласно приложение 2.

Законодателят разграничава имотите на гражданите, каквито могат да са само физическите лица, от останалите имоти по отношение на формирането на данъчната основа за определяне на ДНИ според регламентираното в чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ.

Както сочат и двете страни в ЗМДТ липсва легална дефиниция на понятието „жилищен имот”. По тази причина следва да се използва съдържанието на дефинирането на подобни понятия в други закони. Според т.30 на §5 от ДР на ЗУТ „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т.29 на същия параграф е дефинирано понятието „жилищна сграда“, според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ.

От описаните дефиниции се налага изводът, че жилищен имот ще е онзи имот, който има за пряка функция задоволяване на жилищни нужди и се състои от помещения, предназначени за такива нужди. От това следва, че за да се приеме един имот за жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателят, макар да е придобил предназначение – за изграждане на „Жилищно строителство”, след промяна на предназначението по надлежния ред, е празен поземлен имот, в който няма никаква сграда. По делото са представени доказателства, които сочат, че жалбоподателя е започнал процедура по одобряване на ПУП- ПЗ за имота. Тази процедура е завършила със заповед №РД-16-797/09.07.2008г. на кмета на общината, с която е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ 010082 в м.”Симеонова могила”, землището на гр. Каблешково, с който имота се отрежда за жилищно строителство при съответните показатели, посочени там. Тези данни са индиция, че има вероятност в бъдеще в имота действително да бъде изградена жилищна сграда, но доколкото към процесната година – 2015г., такава сграда липсва и във всеки следващ момент ПУП може да бъде изменен по отношение на отреждането (напр. от жилищен към стопански или производствен), то правилно административния орган е квалифицирал имота като нежилищен към момента на определяне на процесния данък за недвижими имоти и по тази причина за данъчна основа е взел по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната оценка съгласно приложение 2 на ЗМДТ.

По делото не е спорно, че отчетната стойност е по-високата от двете оценки, която е използвана от административния орган за база при определяне на дължимия за 2015 г. данък за този поземлен имот.

По тези съображения, в частта относно оспорване на дължимия данък недвижими имоти за 2015г. определен с АУЗД № АУ-000187/04.11.2015г. жалбата е неоснователна.

По отношение на спора, касаещ ТБО за 2015г:

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

По делото е установено, че определената сума дължима за тази такса представлява само задължението за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа, която е една от трите компоненти на ТБО.

Жалбоподателят твърди, че не дължи такава такса, защото имотът не е застроен и не кумулира отпадъци. В този смисъл счита, че услугата не му е предоставена.

Съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ, ТБО не се събира за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци само в случаите, когато липсват депа за битови отпадъци. От разпоредбата на закона става ясно, че тази услуга не е обусловена нито от конкретното предназначение на имота, нито от обстоятелството дали той реално кумулира отпадъци, за разлика от услугата сметосъбиране и сметоизвозване и услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – чл.71, т.1 и т.2 от ЗМДТ. Дължимостта на ТБО за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на депа е обусловена единствено от съществуването на такива депа.

По делото са представени косвени доказателства – договор за предаване на отпадъци (л.85 и сл.), договор на л.90 и сл. и възлагателно писмо (л.92), от които еднозначно се установява, че през 2015г. битовите отпадъци от община Поморие са обезвреждани в регионално депо за неопасни отпадъци с.Братово при условията на комплексно разрешително рег.№385-Н0/2009г. на МОСВ.

От тези данни следва да се направи извод, че депо за битови отпадъци има, което обуславя и дължимостта на ТБО за тази услуга.

По изложените съображения жалбата изцяло следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски се дължат в полза на ответника, но такива не са претендирани.

Мотивиран от горното и на основание чл.160, ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „СЪНИ БРИДЖ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Конт Андрованти“ №9, ет.2, представлявано от управителя Х.Х.Г.М., поданик на Кралство Испания, чрез представител по пълномощие адвокат Х.П.,***, е оспорил АУЗД №АУ-000187/14.11.2015г., издаден от мл.експерт „Обслужване” при дирекция „Приходи, местни данъци и такси” на община Поморие, потвърден с решение № АУ-000187#1/15.12.2015г. на директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” на община Поморие.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: