Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер       1145/27.06.2014                       град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, тринадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

              Председател:   Таня Евтимова

  Членове:   1. Галина Радикова

                      2. Златина Бъчварова

 

при секретаря Г.Ф. и прокурора Тиха С., като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 46 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хелио тур С” АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Е.И. против решение № 2537/12.12.2013г., постановено по НАХД № 2823/2013г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02023779/25.03.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от кодекса. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и отмени издаденото наказателно постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С., който пледира за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас не се представлява в процеса и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Хелио Тур С” АД против наказателно постановление № 02-02023779/25.03.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.415, ал.1 от същия кодекс. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на БРС потвърждава наказателното постановление, като приема, че търговецът е осъществил състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Обхватът на касационната проверка е очертан с разпоредбата на чл.218 от АПК. На обсъждане подлежат само посочените в жалбата пороци на решението като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно.

От съдържанието на приложените по делото доказателства се установява, че на 26.11.2012г. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на „Хелио Тур С” АД. По време на проверката е констатирано, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на С. Г. С. за месец септември 2012г. Дадени са задължителни предписания на търговеца да отстрани констатираното нарушение като изплати в срок до 21.12.2012г., възнаграждението на С. за месец септември 2012г. При последваща проверка служителите на Д „ИТ” – Бургас установяват, че към 17.01.2013г. задължителното предписание не е изпълнено. Деянието е квалифицирано от длъжностните лице като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за което е съставен акт и е издадено наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. Неизпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган, е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.415, ал.1 от КТ глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 10 000 лева. В настоящия случай, по делото е установено, че ответника по касацията не е изпълнил дадените му задължителните предписания, касателно трудовото възнаграждение на С. за месец септември 2012г., с което е осъществил фактическия състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Задължителното предписание, доколкото не е отменено, е валиден административен акт и поражда всички, произтичащи от закона последици. Приложената от контролния орган принудителна административна мярка, която не е обжалвана или редът за обжалването на която е изчерпан, е задължителна за лицето, по отношение на което е наложена, и неизпълнението й е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че за процесното нарушение следва да бъде санкционирано физическото лице – изпълнителен директор на дружеството, а не самото дружество. Субект на нарушението на чл.415, ал.1 е работодателят, който е и адресат на предписанието, а не представляващото го лице.

Касаторът твърди, че част от трудовите възнаграждения са изплатени и този факт трябва да се отчете при определяне размера на наказанието. В конкретния случай наложената на касатора имуществена санкция е в размер на законоустановения минимум, който не може да бъде редуциран. Отделно от това, по делото не се твърди и не се установява изпълнение на предписанието, обективирано в т.33 на протокол № 3023/26.11.2012г., а именно – изплащане на трудовото възнаграждение на С. С. за месец септември 2012г. Поради това, възражението се явява неоснователно и не следва да се уважава.

            Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2537/12.12.2013г., постановено по НАХД № 2823/2013г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-02023779 от 25.03.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………………..

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1………………………………

 

 

                                                                                          2…………………….................