Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 27 април  2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осми април, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 46 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл. 7 ал.9 от ЗКВВООБ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г.Ж.Б. против Заповед № 122/ 17.10.2008г. на внд Началник на Първо  РПУ гр. Бургас, с която на осн. чл. 16 ал.1 т.4 от ЗКВВООБ, е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на лицето Г.Ж.Б.  .

С жалбата се иска отмяна на Заповедта. Навеждат се доводи за материално правна незаконосъобразност на акта. Твърди се, че нормата на закона е приложена казуистично и едностранчиво.

Жалбоподателят в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа становището си за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че доверителят му е представил доказателства, които несъмнено обосновават необходимостта му от огнестрелно оръжие.

Ответникът - Началник на Първо  РПУ гр. Бургас не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

От фактическа и правна страна приема следното:

На 9.09.2008г. Г.Б., подал искане на осн. чл. 41 от ППЗКВВООБ до Началника на Първо РПУ гр. Бургас за издаване на разрешение за придобиване, пренасяне, носене и съхранение на един брой късо огнестрелно оръжие. Към искането е приложил документи, удостоверяващи липсата на висящи наказателни дела, липса на присъди, липса на психични заболявания. В хода на извършената по подаденото искане проверка, служебно е установено, че Б. не е лекуван за употреба на наркотични вещества и не е констатирана злоупотреба с алкохол.

С административната преписка е представена и молба от Б. от 4.09.2008г., в която се сочат мотиви за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие: семеен бизнес, свързан с търговия и транспорт на петролни продукти, предполагащ значителни обеми на плащания в брой и пренос на инкасо.

Административния орган, след извършена проверка при която е установил, че срещу личността на Б. не са констатирани физически посегателства, е намерил искането за неоснователно, тъй като не е доказана необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие и издал оспорената заповед.

В настоящото производство жалбоподателят представя значителен брой писмени доказателства, които според него обосновават необходимост от огнестрелно оръжие за самоотбрана и отбрана на членове на семейството му.

 Съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ , за издаване на разрешенията по чл. 41, ал. 1 от Правилника , лицата подават искане, в което се обосновава необходимостта от издаването му и се посочва начинът на придобиване на ООБ, видът и броят на оръжията и боеприпасите, мястото и условията, при които ще се съхраняват. Цитираната норма от ППЗКВВООБ вменява в задължение на лицата, искащи разрешение за придобиване и носене на оръжие, да обосноват необходимостта от придобиването. Пред административния орган, отделно от искането, е било наведено твърдение, че във връзка с извършваната търговска дейност от него и съпругата му, пътуванията и разплащането със значителни суми, е необходимо оръжие за осъществяване на самоохрана. Тези твърдения не са били подкрепени с доказателства, нито са ангажирани такива от които да се направи дори предположение, че във връзка с осъществяваната търговска дейност е застрашен живота или здравето на жалбоподателя или тези на членове на семейството му. Ето защо, отказът на посоченото основание - недоказана необходимост, е правилен.

По делото се представят доказателства за търговската дейност на жалбоподателя и съпругата му. Въпреки това, от същите не става ясно каква е необходимостта от придобиването и носене на късо огнестрелно оръжие. Търговската дейност на жалбоподателя и съпругата му, посочена в жалбата, е легална такава, което предполага отношенията между търговците да се развиват единствено в разрешените закона рамки. Разплащанията между търговците следва да се осъществяват по предвидените в закона начини. Липсват данни върху личността на жалбоподателя да е осъществявано посегателство, което да обоснове необходимостта от самоохрана.

Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни, събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие.

От друга страна, представените доказателства пред съда, че оръжието му е необходимо, за охрана на пренасяни пари в брой и пренасяне на инкасо, сочат на служебна необходимост (служебни цели). Придобиването на огнестрелно оръжие за служебни цели се разрешава на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. Към заявлението на жалбоподателя до административния орган не са били представени изискуемите документи за получаване на разрешение по реда на чл. 40, ал. 1 ППЗКВВООБ, поради което настоящият състав счита, че липсват основания за отмяна на направения отказ.

По изложените съображения, съдът, намира оспорената заповед за законосъобразна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Г.Ж.Б. против Заповед № 122/ 17.10.2008г. на внд Началник на Първо  РПУ гр. Бургас, с която на осн. чл. 16 ал.1 т.4 от ЗКВВООБ, е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на лицето Г.Ж.Б.  .

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                            СЪДИЯ: