Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер             602              31 март 2015  година         град  Бургас

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                              

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. Златина Бъчварова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административно дело номер 469 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.А.Г. *** против решение № 174 от 19.02.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 125/2015г., по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 10142 от 10.09.2014 г. на заместник кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 184, ал. 3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 20.00 лева.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и твърди, че решението на районния съд е неправилно. Моли за неговата отмяна. Не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – заместник кмет на Община Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Бургас да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за основателна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение № 174 от 19.02.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 125/2015г., по описа на Районен съд -Бургас, е потвърдил наказателно постановление 10142 от 10.09.2014 г. на заместник кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 184, ал. 3 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 20.00 лева.

За да постанови решението, районният съд е приел, че отговорността на М.А.Г. е била правилно ангажирана на основание чл. чл. 189, ал. 12 и чл. 184, ал. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, а именно за това, че на 4.09.2014г. в 16,10 часа в гр. Бургас, на ул.„Иван Вазов” до № 2, като пешеходец е пресичал платното за движение, без да ползва намиращата се в близост маркирана пешеходна пътека. Изложил е мотиви, че представените от страна на жалбоподателя епикризи, касаещи неговото психично здраве, не доказват, че към датата на процесното деяние Г. е бил в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Посочено е, че от тях се установява, че  Г. е бил настанен за лечение няколко седмици след датата на извършване на деянието по повод първи пристъп на шизофрения, като преди това въобще не е постъпвал в психиатрично заведение. Според съда не може да се приеме, че наличието на психично разстройство у дадено лице, a priori означава, че състоянието на това лице е недекватно, респ., че същото не може да носи отговорност за действието си. С тези мотиви съдът е обосновал извода си, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН.  

Санкцията е наложена на М.А.Г. за това, че пресичал платното за движение като пешеходец, без да ползва намиращата се в близост маркирана пешеходна пътека. На касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 060706/4.09.2014г., а въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

 Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. При правилно установена фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящия касационен състав, районният съд е приложил неправилно материалния закон.

Съдът споделя извода на районния съд, че по делото липсват доказателства  към датата на извършеното нарушение Г. да не е бил в невъзможност да разбира свойството и значението на осъщественото от него. В тази връзка,  настоящият касационен състав намира за безспорно установено, че извършвайки деянието, описано в АУАН и наказателното постановление М.А.Г. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.113, ал.1 ЗДвП. В случая, обаче, районният съд неправилно е приравнил липса на доказателства Г. да е действал в състояние на невменяемост на липса на предпоставки за квалифициране на извършеното нарушение като маловажен случай и за приложението на чл.28 ЗАНН. Невменяемостта води до невъзможност да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено от него деяние, поради това, че деецът не е  осъществил елемент от субективната страна на състава на административното нарушение, именно поради неспособността му да формира субективно отношение към осъщественото от него, тоест вина. Хипотезата на чл.28 ЗАНН предвижда отпадане на административнонаказателната отговорност на лице за осъществен от него състав на административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, което, обаче нарушение представлява маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 НК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По делото са налице данни именно за наличието на такива смекчаващи обстоятелства. Независимо, че Г. е бил принудително хоспитализиран  и постъпил за лечение за първи път на 26.09.2014, първите симптоми на психотично разстройство и параноидна шизофрения той проявил около датата на извършване на нарушението по думи на баща му. Данни за това се съдържат в приложените по делото епикризи, където при снемането на анамнеза и описването на повода за хоспитализация е посочено, че след като Г. бил съкратен от работа, станал неспокоен, започнал да буйства, да става агресивен и да отправя закани към родителите си, саморазговарял,  скитал и не се прибирал с дни. Във връзка с това от значение е и наследствената обремененост на лицето, тъй като майка му е с поставена диагноза и лекувана от шизофрения, видно от данните, съдържащи се в епикризите. С оглед посочените обстоятелства извършеното от Г. нарушение е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което обуславя квалифицирането му като маловажен случай, предпоставя приложението на чл.28 ЗАНН и отмяна на оспореното пред районния съд наказателно постановление.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. второ АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение 174 от 19.02.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 125/2015г., по описа на Районен съд –Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление №10142 от 10.09.2014 г. на заместник кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 184, ал. 3 ЗДвП, на М.А.Г. *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 20.00 лева.

Решението е окончателно.

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.