РЕШЕНИЕ

 

             715                        дата 17 април 2015 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 02 април 2015 год.,

 в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                           2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галя Маринова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 468 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П.В.Д. *** против Решение № 88/28.01.2015г., постановено по НАХД № 5659/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0769-003121/30.07.2014г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с което, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Твърди, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и АУАН е съставен, а НП издадено в противоречие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото му на защита. Оспорва съставомерността на вмененото му деяние, като твърди, че правната квалификация на същото не е достатъчно конкретизирана в относимото предложение от нормата. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба  и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Д. е санкциониран за това, че на 05.07.2014г. в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ срещу бл.7, посока газстанция „Милениум“, управлява МПС с рег.№ А0059ВР, във видимо нетрезво състояние, с мирис на алкохол и след спиране за проверка от контролни длъжностни лица при сектор „ПП“, ОД на МВР - Бургас е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал талон за кръвна проба, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице на соченото основание, наложените административни наказания е намерил за правилно определени в посочения абсолютен размер, не е установил наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от сочените от касатора пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е подробно описана и не е необходимо нейното възпроизвеждане. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. В случая безспорно се установява, че на 05.07.2014г. Д., отказвайки да бъде тестван с техническо средство и да получи талон за кръвна проба, е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно показанията на актосъставителя Д. дадени в с.з. пред районния съд, касаторът е бил поканен до служебния автомобил, за да бъде тестван с техническо средство „Дрегер“, но водачът е отказал и изобщо не е направил опит да даде проба т.е., по същество, проверка с техническото средство не е извършена. На водача е обяснено, че може да даде кръв за анализ, за което е издаден талон за медицинско изследване № 0001459, но на посочения в талона час касаторът Д. *** за даване на кръвна проба и медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му не е извършвано. Тези факти не се оспорват от касационния жалбоподател, като по отношение на тях се въвежда единствено доводът, че съставляват отделен състав на нарушение и дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието по чл.174, ал3 от ЗДвП не е коректно определена. Това становище не може да бъде споделено, тъй като независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана и отговорността на водача. В случая той е отказал както да бъде тестван за  алкохол с техническо средство, така и даде кръв за анализ, тъй като не се е явил в медицинското заведение, поради което възраженията му за недоказаност на нарушението не почиват нито на установените по делото факти, нито на приложимия материален  закон.

Институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай не може да намери приложение и на това основание да отпадне отговорността на водача, предвид обстоятелството, че при управление на МПС след употреба на алкохол, в опасност се поставя не само водачът, но и всички други участници в движението, предвид повишения риск от настъпване на ПТП.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/28.01.2015г., постановено по НАХД № 5659/2014г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: