Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1272           Година  12.07.2012           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четиринадесети юни  две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 468 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ЕТ „Д.Б.”, гр.Бургас с ЕИК *** представляван от Д.И.Б. срещу решение № 110/31.01.2012г. постановено по н.а.х.д. № 4487 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е изменил наказателно постановление № 360/03.06.2011г., издадено от Директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение  по чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството и на основа ние чл.46, ал.1 от с.з. на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като е намален размера на санкцията на 300 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентните за това органи и съдържат всички законоустановени реквизити в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочено е, че не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. По същество съдът е намерил, че нарушението е безспорно установено, като липсата на документална обоснованост за извършените на 15.03.2011г. стопански операции за сумата от 739,79 лева, сочи на извършено нарушение по  чл.4, ал.3 от ЗСч., с оглед на което административнонаказателната отговорност на търговеца е правилно и законосъобразно ангажирана на основание чл.46, ал.1 от ЗСч.. Наложената имуществена санкция в максимален размер от 500 лева, съдът е намерил за завишена и несъразмерна на извършеното нарушение и доколкото същото е извършено за първи път, не са налице данни за други допуснати нарушения на счетоводното, данъчното или осигурителното законодателство е преценил, че следва да се намали до минималния предвиден в санкционната норма размер от 300 лева.

Решението не е обжалвано от наказващия орган по отношение на постановеното намаление на размера на наложеното наказание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Установява се по делото, че на 15.03.2011 год. при извършена проверка на обект – склад за пакетирани стоки находящ се в гр.Бургас, складова база „Немцов”, стопанисван от касатора е констатирана разлика в касовата наличност от 739,79 лева.  Разчетената касова наличност от фискалното устройство е 120,01 лева, фактическата наличност - 859,80 лева. Установената разлика от 739,79 лева, търговецът е обяснил като „пари за разплащане на стока”, като за същата липсва документална обоснованост.

Правната норма на чл.4, ал.3 от ЗСч. предвижда предприятията да осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите, съгласно действащото законодателство. От анализа на цитираната разпоредба следва извода, че  търговецът има задължение да отразява всяко изменение на стопанските операции, свързани с документалната обоснованост.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че сумата от 739,79 лева са били парични средства с нужната документална обоснованост, което да ги разграничи от установената касова наличност. Касовата наличност се формира от средствата, с които е започната работата в началото на деня, средствата които са постъпили от продажбата за съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на деня в касовата книга се отбелязва сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще се използва през работния ден.

Следва да се има предвид и нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като по аргумент от ал.2 „За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването и с точност до минута”. Цитираната разпоредба е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В този смисъл Нареждането-разписка от 15.03.2011г. за сумата от 5 000 лева, фактура № 556/15.03.2011г. и квитанцията към ПКО № 708, на които касаторът се позовава не могат да обосноват разликата между установената касова наличност по фискално устройство и фактическата такава. Със същите е документирано единствено теглене от банковата сметка на търговеца, като впечатление прави часът на издаване на касовия бон към горепосочената фактура – 19,31 ч., т.е доста по-късно след извършената проверка. Дори и да се приемат доводите на жалбоподателя, че паричната разлика е била установена в обекта поради планирано разплащате с доставчици, следва изводът, че сумата е следвало да се отрази като начална сума в книгата за дневните финансови отчети. Това свое задължение търговецът не е изпълнил, поради което с деянието си е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.4, ал.3 от ЗСч.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.БУРГАС,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/31.01.2012г. постановено по н.а.х.д. № 4487 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

           

 

 

                                                                    2.