Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 780     /20.04.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                               В. Енчев

 

при секретар Кристина Линова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 467/2018 година

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от началник на група „АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР против решение № 66/15.01.2018 година по н.а.х.д. № 4879/2017 година на Районен съд – Бургас (РС) в частта, в която е изменено наказателно постановление № 17-1769-002475/29.07.2017 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

            С НП на Н.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.150а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева.  РС е приел, че извършеното нарушение е по чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП и е изменил НП – в тази част, като е определил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

            Касаторът оспорва решението с доводи за незаконосъобразност на извършената преквалификация от РС. Твърди, че въпреки направените опити за изземване на СУМПС от М., водачът не е предал свидетелството си, след което е бил установен да управлява МПС при условие, че вече е лишен от това право, а това е обусловило наказването му по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

            Иска решението да бъде отменено като бъде потвърдено НП.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

            Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

            Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            С обжалваната част от НП Н.М. е наказан за това, че на 25.05.2017 година, около 15:35 часа, в град Бургас, на улица „Копривщица“, управлява лек автомобил с регистрационен № А 4000 КВ, след като е лишен от право да управлява МПС.

            За да постанови решението си, съдът е приел, че на М. е било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, влязло в сила на 23.11.2016 година, но до датата на извършване на настоящото нарушение това наказание не е било изпълнено от органите на МВР. Като е тълкувал нормите на чл. 82 ал.1 б.“б“ от ЗАНН и чл. 190 ал.2 от ЗДвП, РС е счел, че на 25.05.2017 година възможността за изпълнение на предходно наложеното наказание е била погасена по давност.

            Решението е правилно.

            Фактическата обстановка по делото е изяснена от РС. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че правната квалификация на нарушението, извършено от М., следва да бъде променена. Тези доводи на РС се споделят от настоящия съдебен състав.

            Н.М. е бил наказан с наказание „лишаване от право да управлява МПС“, считано от 23.11.2016 година (датата на постановеното решение на АдмС – Бургас по к.н.а.х.д. № 1899/2016 година). До 25.05.2017 година това наказание не е било изпълнено от органите на МВР – М. не е открит, а законосъобразно върнатото му СУМПС (в хода на административнонаказателното производство) не е отнето – вече за да бъде изтърпяно наказанието в съответствие с нормата на чл. 190 ал.2 от НК. Така, М. е представил като доказателство ксерокопие от собственото си СУМПС, намиращо се у него, и е обосновал тезата си, че не е управлявал автомобила си в условията на ефективно лишаване от това право (в периода на изпълнение на наказанието), а в хипотезата на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Затова и РС обосновано е изменил правната квалификация на нарушението.

            С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/15.01.2018 година по н.а.х.д. № 4879/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

            Решението е окончателно.

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: