Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер   761        20 април 2016  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито  заседание на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

 

Секретар К.Л.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 467 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. АПК.

         Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, Югоизточен район против решение от 08.02.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5386/2015г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Б-8-ЮИР-16 от 28.08.2015 г., издадено от началника на РДНСК, Югоизточен район, с което за нарушение на чл. 143, ал.1, т. 5 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, на основание чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ, на Д.Т.Е. *** като началник отдел „КРА” при Община Бургас, е наложена „глоба” в размер на 1 000.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и да потвърди наказателното постановление.

 Ответникът по касационната жалба - Д.Т.Е., редовно уведомена, се явява лично и оспорва касационната жалба. Поддържа депозираното от нея писмено възражение. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението Районен съд-Бургас като неправилно да се отмени.

 Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение от 08.02.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5386/2015г. по описа на съда, е отменил наказателно постановление № Б-8-ЮИР-16 от 28.08.2015 г. на , началника на РДНСК, Югоизточен район, с което за нарушение на чл. 143, ал.1, т. 5 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ, на Д.Т.Е. като началник отдел „КРА” при Община Бургас, е наложена „глоба” в размер на 1 000.00 лева.

За да постанови решението, районният съд е обосновал извод, че както АУАН, така и НП са издадени от органи, които не са разполагали с материална компетентност за това.

         Санкцията е наложена на Д.Т.Е. за това, че  в качеството й на длъжностно лице - началник отдел „КРА” при Община Бургас, одобрила на 22.05.2015 г. инвестиционни проекти за строеж на Неделно училище, находящо се в уригулиран поземлен имот /УПИ/ II, кв.19, по плана на ж.к.”Братя Миладинови”, гр. Бургас, с идентификатор 07079.620.330, издадено на името на Църковно настоятелство при храм „Свети Иван Рилски” – Бургас,  в който попада историческо място – гроб на Александър Георгиев, което е паметник от местно значение, видно от писмо №4217/05.08.1986 г. от главен Директор на Национален институт на паметниците на културата /НИПК/, с приложен списък на допълнително регистрирани паметници от националноосвободителните борби в гр.Бургас, без да съгласува това с Министерството на културата в нарушение на чл.143, ал.1 т.5 ЗУТ. За установеното нарушение на Д.Т.Е. е съставен АУАН № №Б-8/21.07.2015г. от П.Б.Б. - инспектор в РО „НСК”-Бургас, РДНСК, Югоизточен Район към датата на съставяне на акта,  въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление. 

Основните възражения на касатора са, че актосъставителят П.Б.Б., заемащ длъжността инспектор РО НСК Бургас при РДНСК, ЮИР, е бил компетентен да състави АУАН, съгласно чл.238, ал.2, т.2 ЗУТ, както и че административнонаказващият орган - началник на РДНСК- Югоизточен район е бил компетентен да издаде наказателното постановление, съгласно чл.239, ал.1 ЗУТ и представените му за това правомощия, съгласно заповед на началника на ДНСК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

            Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че строежът,  във връзка с който е извършено описаното в АУАН и в НП нарушение на чл.143, ал.1, т.5 ЗУТ е пета категория. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, т.5 ЗУТ/ДВ, бр. 53/2014 г./, компетентни да установяват други нарушения на този закон, извън посочените в т.1 и т.2 на чл.223, ал.2 ЗУТ, и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, свързани със строежите от четвърта, пета и шеста категория, са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община /район/. В случая вместо от служител на община Бургас, нарушението  е установено от инспектор в РО „НСК”-Бургас, РДНСК, Югоизточен Район, който, към датата на извършване на нарушението, е  разполагал с правомощия да констатира нарушения при издаването на строителни книжа и на други нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, но единствено за строежи от първа, втора и трета категория, аргумент от чл.222, ал.2, т.3 и т.7 от ЗУТ в приложимата редакция на разпоредбата / ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г./. В тази връзка, доколкото последната разпоредба лимитира случаите, в които служители на ДНСК могат да констатират нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, то тя е специална по отношение на чл.238, ал.2, т.2 ЗУТ и като такава дерогира нейното приложение. С оглед изложеното, правилен е изводът на районния съд, че  АУАН №Б-8/21.07.2015г., въз основа на който е било издадено оспореното наказателно постановление, е съставен от служител, който не е разполагал с правомощия за това. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и опорочава административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на издаденото впоследствие наказателно постановление като незаконосъобразно на самостоятелно основание.
            Освен това НП е издадено от  началника на РДНСК, Югоизточен район, който не е притежавал материална компетентност на административнонаказващ орган за нарушения, свързани със строежи от пета категория, аргумент от чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ, в приложимата  редакция на разпоредбата към датата на извършване на нарушението / ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г./  В нея е предвидено, че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице може да налага предвидените в този закон санкции, но единствено за строежите от първа, втора и трета категория, което лимитира случаите, в които той разполага с компетентност на административнонаказващ орган.  Ето защо, и тази разпоредба е специална по отношение общата разпоредба на чл.239, ал.1, т.2 ЗУТ и дерогира нейното приложение. Аргумент в тази насока е текстът на чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ, след последното му изменение /ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г./, в който вече е изрично предвидено, че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице да може да налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи. 
            Към датата на извършване на нарушението, обаче, компетентен да налага предвидените по този закон глоби и имуществени санкции за нарушения от четвърта, пета и шеста категория е бил единствено кметът на съответната община, аргумент от чл.223, ал.1, т.11 ЗУТ. С оглед изложеното, правилен е изводът на районния съд, че  оспореното наказателно постановление е издадено от орган, който не е разполагал с материална компетентност за това, което обуславя отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

            С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.02.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5386/2015г. по описа на Районен съд - Бургас.

    Решението е окончателно.

 

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.