Р Е Ш Е Н И Е  1484

 

Град Бургас, 10.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                    2. ЧАВДАР Д.

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 466 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Д.К., ЕГН **********, против решение № 2890/11.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4221 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 335/10.10.2011 г., издадено от Началник група в сектор „ПП” в ОД МВР – Бургас, упълномощен с МЗ № Із-1687 от 02.08.2010 г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал. 4, т. 7 предложение първо от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба № ­І-1959 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

Касаторът твърди, че оспореното решение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му. Моли съдът да го отмени и да реши спора по същество, като отмени  наказателно постановление № 335/10.10.2011 г., издадено от Началник група в сектор „ПП” в ОД МВР – Бургас. В съдебно заседание поддържа жалбата и искането от съда. 

Ответникът по касация - началник група в сектор „ПП” в ОД МВР – Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на АУАН № 952186/15.09.2011г., съставен от полицай при V-то РУП-Бургас на И.Д.К. за това, че на 15.09.2011 г., около 20,40 часа, в гр.Бургас, по ул.„Д.Димов”, до стадион „Лазур”, посока към бензиностанция „Шел”, управлява лек автомобил марка „Нисан" с рег. №  А 28 94 КС, като по време на управлението не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил окомплектован.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно доказано, че И.К. е извършил виновно деянието, описано в АУАН, с което е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран с процесното наказателно постановление. Счел е, че законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото в наказателното постановление основание. Обосновал е извод, че при издаване на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и че двата акта съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка, описана в мотивите на решението и съответстваща на изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, районният съд е извел правилни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които съответстват на материалния закон. По делото е безспорно доказано, че И.Д.К. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като в качеството си на водач на МПС и адресат на посочената императивна разпоредба не е изпълнил установеното с нея задължение да  използва обезопасителния колан, с който моторното превозно средство е оборудвано, когато е в движение. Налице е съставомерно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, посочен в НП.

Касаторът не е ангажирал доказателства в  първоинстанционното производство в подкрепа на твърденията си, че е бил с колан в момента, когато е бил спрян за проверка, но актосъставителят не го е видял. Недоказано е и възражението му, че свидетелят по установяване на нарушението не е могъл да го възприеме лично, тъй като е бил в полицейската кола в момента на проверката. По отношение твърденията му, че незаконосъобразно е бил спрян на автобусна спирка, съдът намира същите за неотносими към предмета на спора в настоящото производство, който касае въпросът дали касаторът е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която установява задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени категории да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, когато са в движение.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционното решение относно правилната правна квалификация на установеното административно нарушение и санкционна разпоредба, и правилно определения във фиксирания от закона размер – 50 лева, на наложената глоба. В производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на нарушителя, които да обуславят отмяната му на самостоятелно основание.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения и при постановяване на първоинстанционното решение. Не са налице доказателства  в подкрепа на възраженията на касатора, че в качеството си на жалбоподател той и водения от него свидетел А.М.М. са се явили, но не са били изслушани от районния съд в съдебно заседание. Видно от протокола от проведеното на 23.12.2011г. съдебното заседание по н.а.х.д. № 4221/2011г. по описа на БРС, И.К. е бил редовно призован в качеството си на жалбоподател по делото, но не се е явил на обявените дата и час за провеждане на съдебното заседание, нито е посочил причина за неявяването си.

С оглед изложеното като е потвърдил като законосъобразно процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационната жалба за неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2890/11.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4221 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                       2./