Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1712/10.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд  - Бургас, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

прокурор Т. С.,

разгледа адм. дело № 464/2018 година

           

Производството е по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и част седма от ЗИНЗС.

Ищецът Т.И.А. с ЕГН ********** и адрес – Бургаски затвор, затворническо общежитие „Дебелт“, е предявил иск с правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение с последно коригиран размер - общо 8 000 (осем хиляди) лева – за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор.

В исковата молба са изложени твърдения за причинено нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. 

Заявява се, че битовите условия, в които е изтърпявано наказанието му, не съответстват на изискванията на законодателството и принципите на хуманност и справедливост. Прави се оплакване от пренаселеност на помещенията за престой на лишените от свобода, от лошо осветление, недостатъчно отопление, липса на санитарен възел и течаща топла вода, занижена хигиена в баните и тоалетните, недостатъчна и некалорична храна.  На второ място – поддържа се, че в затвора не са били създадени условия за опазване на здравето на ищеца. Твърди се, че е имал достъп до медик само веднъж седмично по график и че е имало случаи, когато е записан за преглед, но не е допуснат. При настъпило счупване на ръката на ищеца не е била оказана медицинска помощ в продължение на дни, като е бил обезболяван с „лук и аспирин“. За лошите битови условия и за липсата на адекватни медицински грижи се претендират по 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, т.е. общо 8000 (осем хиляди) лева, съгласно последното изявление на процесуалния представител на ищеца.

Според ищеца противоправното бездействие на ответната администрация се е осъществило през периодите 14.02 – 29.04.2013 година и от 23.09.2014 година до момента на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител. Не оспорва писмените доказателства, представени от ответника.

Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение 

Прокурорът счита, че исковата молба е частично основателна.

След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Към датата на предявяване на исковата молба ищецът Т.А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ с обща продължителност 21 години -  за извършени престъпления по чл. 354 ал.1, чл. 199 ал.1 и чл. 115 от Наказателния кодекс

През периода 14.02 – 12.03.2013 година ищецът е бил настанен в приемното отделение на Бургаски затвор, в различни помещения с други лишени от свобода при средно разполагаема площ около 2 м² на човек.

От 12.03.2013 година до 29.04.2013 година А. е бил настанен в пета група на затвора в помещения със средно разполагаема площ от около 3 м² на човек.

За времето 21.05 – 26.05.2014 година А. отново е бил в приемното отделение, съжителствайки с други лица при разполагаема площ от около максимум 3 м² на човек.

За периода 26.05.2014 – 06.10.2016 година ищецът бил във втора, пета и седма група на Бургаски затвор, както и във второ обособено отделение за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност при площ на човек в интервала 1,30 – 3,01 м².

Във всички спални помещения на затвора - за описаните периоди - не е имало течаща вода и тоалетна, като такива е имало на съответния етаж или в съответното отделение. Физиологичните нужди на лишените от свобода за времето от вечерна проверка до сутрешното ставане от сън са били удовлетворявани в пластмасови кофи с капак, а ползването на баня се е извършвало два пъти седмично по утвърден график.

През периода 06.10.2016 – 17.08.2017 година Т.А. е изтърпявал наказанието си в Ловешки затвор.

От 17.08.2017 година до датата на подаване на исковата молба ищецът е бил настанен в затворническо общежитие „Дебелт“, корпус „А“, трета група, в помещение с площ от 22,80 м², заедно с още трима лишени от свобода. В помещението има обособен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня с непрекъснат достъп до течаща вода и топла вода два пъти на ден по утвърден график.

От момента на постъпването си в Бургаски затвор до 22.01.2015 година ищецът не е имал оплаквания от здравословен характер, налагащи медицински грижи, а при постъпването си в затвора е бил прегледан цялостно. На 22.01.2015 година той е бил изведен от корпуса на затвора  и откаран до шокова зала на УМБАЛ – Бургас за гипсова имобилизация на дясна ръка – поради счупване на метакарпални кости. Гипсът е бил свален след 25 дни.

По делото е прието седмично меню на лишените от свобода за февруари 2016 година (част периода, през който А. е изтърпявал наказанието си в корпуса на Бургаски затвор).

В последното съдебно заседание е разпитан като свидетел П.К. – лишен от свобода, изтърпявал наказанието си с ищеца през втората половина на 2017 година. Свидетелят описва условията на изпълнение на наказанието в затворническото общежитие в село Дебелт, както и условията при които е бил в предходен период – в корпуса на Бургаски затвор (в различни отряди и на различни етажи с ищеца). К. описва лоши битово - хигиенни условия на живот в помещенията на корпуса – липса на санитарни възли и недостатъчно количество топла вода. Заявява, че е поддържал видеовръзка с А. в периода, когато ръката на ищеца е била счупена и е чул оплакване, че никой не обръща внимание на тази травма.

 

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН. Ответникът е със седалище София и съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието, като осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12 ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.

За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е налице противоправно бездействие на администрацията на ГД „ИН“ и че презюмираните от закона неимуществени вреди са в пряка връзка с посочените незаконосъобразни бездействия. 

Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори презумпцията на чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими в процеса.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл.3 ал.2 т.2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

По отношение на частта от иска за обезщетение в резултат на неосигуряване на нормални битови условия на изтърпяване на наказанието съдът приема, че той е частично основателен – за периода от началото на изтърпяване на наказанието до 06.10.2016 година (предвид липсата, от страна на ответника, на възражение за изтекла давност).

Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в силно ограничено пространство, да облекчава физиологичните си нужди в кофа, намираща се в помещението, където спи, пред погледите на останалите затворници, както и от обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван достъпа до адекватен санитарен възел и течаща вода.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Разпоредбата на чл.3 и чл. 43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, заявен от ищеца, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992 година и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

Като част от общата си претенция, ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за това, че в исковия период е бил настанен в помещение, където ежедневно - в конкретен времеви период - всички обитатели на помещенията са били лишени от достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са принудени да облекчават биологичните си нужди в кофа, намиращи се вътре в помещението, където останалите лишени от свобода спят и пребивават денем.

През същият период от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 м², като в помещението, в които е пребивавал, той е разполагал много по – малко пространство, в зависимост от броя на лишените от свобода, настанени в същото помещение през съответния период.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция и чл.29 ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент е развит и в разпоредбите на чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от ЗИНЗС.

Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на част от всяко денонощие и те - в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение. В конкретният случай, данните за намалената площ, при която ищецът е изтърпявал наказанието си, са получени от ответника. В помещенията са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене.

Ищецът, заедно с останалите затворници, е бил принуден да облекчава своите биологични нужди пред погледите на другите затворници. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел – в частта относно лошите битови условия в корпуса на Бургаски затвор за периода, през който А. е изтърпявал наказанието си там. Доказателствената стойност на данните, получени при неговия разпит, не може да бъде разколебана от обстоятелството, че е в приятелски отношения с ищеца. Показанията на К. са еднопосочни, подробни и логически обосновани. Те съответстват на писмените доказателства, събрани в хода на делото -  за пренаселеност на помещенията, в които лишените от свобода изтърпяват наказанията си през исковия период, за липса на основни санитарно - битови удобства, свързани с поддържането на лична хигиена и удовлетворяване на физиологичните нужди на затворниците.

Твърденията на ищеца, че храната, поднасяна на лишените от свобода, е била недостатъчна и с лошо качество, са недоказани. Заявлението, че тя е била с лошо качество има субективен характер и зависи от индивидуалните особености на индивида, от собствените му вкусови предпочитания. От представеното седмично меню на лишението от свобода се установява, че като количество и калории получаваната храна е достатъчна за нормалното съществуване на А.. В този смисъл, съдът не приема доводите на ищеца за настъпили вреди от лошо хранене в затвора, през периода на изтърпяване на наказанието.

От 06.10.2016 година до 17.08.2017 година А. е бил настанен в Ловешки затвор, като за условията на пребиваване в това място за лишаване от свобода не е изложил никакви твърдения. От 17.08.2017 година той е настанен в затворническото общежитие в село Дебелт, в което – съгласно представената справка и показанията на разпитания свидетел -  на ищеца са осигурени нормални условия за изтърпяване на наказанието: достатъчно жилищно пространство, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, храна и възможност за физически упражнения на открито. Предвид установените факти, в тази си част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Що се отнася до тази част от исковата молба, в която се претендира обезщетение в резултат на неизпълнение на задълженията за предоставяне на адекватно медицинско обслужване, съдът прима следното.

В конкретния случай по делото от ищеца се поддържа, че е бил лишен от медицинско обслужване за заболяването си и е бил принуден да се лекува с аспирин и компреси от лук.

От събраните доказателства по делото, съдът прави извод, че това твърдение е недоказано.

На 22.01.2015 година А. е бил изведен от корпуса на затвора, в болницата е установено счупване на дясната му ръка и е получил съответно лечение – обстоятелства, удостоверени в здравния му картон в Медицинския център, приет по делото без оспорване. Ищецът сочи, че не е бил лекуван но не заявява конкретна дата на травмата си, различна от отразената в картона. Не изтъква и конкретни данни за заявен от него преглед или подаден сигнал, че има спешна необходимост от лечение, а такова не му е оказано.

Съдът не кредитира твърденията на свидетеля за липса на медицинско обслужване на ищеца по повод счупването на ръката. Те са фрагментарни, и повърхностни. К. не споделя свои лични впечатления, а предава изявления на ищеца, които е получил при контакт през интернет, без да сочи конкретна дата (или период) на осъществената връзка, за да бъде съпоставена с данните от здравния картон на А..

В тази си част исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна до размер от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, а за разликата над тази сума – до пълния размер на претендираното обезщетение – е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по заплатената държавна такса в размер на 10 (десет) лева (лист 12). По делото няма данни ищецът да е заплащал адвокатско възнаграждение на процесуалните си представители.

 

С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, да заплати на