Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1548             Година 27.07.2018           Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й. Б.

Прокурор Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 463 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от В.К.Б. с ЕГН ********** – лишен от свобода в затворническо общежитие с.Дебелт, общ.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 8 000 лева, за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 20.12.2002г. до 17.11.2017г., ведно със законната лихва от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Неимуществените вреди, се претендират следствие на пренаселени и тесни килии, съставляващо неосигуряване на достатъчно лично пространство, лоши битови условия в спалните помещения, а именно липсата на санитарен възел, липсата на постоянно течаща вода, ползване на 10л. пластмасова кофа за удовлетворяване на естествени нужди, липса на климатизация, засенчване на прекия достъп на дневна светлина, невъзможност за проветряване на помещението, лошо отопление, слабо осветление, както и лошите условия на хранене и хигиената на помещенията, в които се извършва храненето, количеството и качеството на храната и лошата хигиена в баните и тоалетните.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, оспорва исковата молба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за изтекла пет годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, за периода от 20.12.2002г. до 17.11.2012г., а по отношение на останалата част на процесния период, счита исковата молба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява мотивирано становище за частична основателност на исковата молба.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас за периода от 20.12.2002г. до 17.11.2017г.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.  След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.

Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,  се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая са налице всички елементи.

С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при престоя в Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в спалното помещение в която е настанен - под 1 кв.м. разполагаемата площ на човек, поради което е принуден по-голямата част от деня да прекарва в леглото си или в коридора. В килиите са ограничени естественото осветление и чистия въздух и липсва климатизация, както и отопление, тъй като парното се пуска за около 30 минути на ден. Дрехите се перат със студена вода и се оставят да съхнат в спалното помещение. Осветлението в килиите е слабо, като лампите са открити и не са обезопасени, има оголени кабели, които са много опасни. За санитарните условия посочва, че в помещението липсва течаща вода, санитарен възел, а за удовлетворяване на физиологични нужди използва кофа пред очите на другите затворници, поради което се е въздържал от ходене по малка и голяма нужда, като достъпът до течаща вода е осигуряван в едно общо помещение за целия отряд снабдено с три чешми и четири тоалетни за около 180-200 души поради което са застрашени постоянно от бактериални инфекции. Подаването на топла вода за къпане 2 пъти седмично за по 3 часа, което намира за крайно недостатъчно за осъществяване на лична хигиена. Излага оплаквания за ниска и вредна за здравето хигиена в санитарните помещения, за мястото за хранене посочва, че масите  са стари, не се застилат с покривки, а се почистват само с мокър парцал, без препарати за дезинфекция, като във всички помещения е пълно с дървеници и хлебарки, които разнасят зарази, а храната е ниско качествена, недостатъчна и еднообразна, приготвяна в разрез със санитарно-хигиеничните изисквания.

В писмен отговор с рег.№ 168/10.01.2017г. (л.39-л.46 от делото) ответникът изразява становище за частична допустимост на иска, като прави възражение за изтекла пет годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, за периода от 20.12.2002г. до 17.11.2012г. Оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер по отношение на останалата част от процесния период, като сочи, че в исковата молба не е уточнено има ли настъпили увреждания следствие на престоя на ищеца в затвора Бургас и какви са те, ако има такива, съответно, че с исковата молба не са представени за реално претърпени и установени вреди. Твърди, че разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, определяща минималната жилищна площ за едни затворник, влиза в сила от 01.01.2019г. и не е била задължителна през процесния период. Не отрича, че липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, но сочи, че те водят до дискомфорт и неудобства, които не са с такъв интензитет, че да бъдат квалифицирани, като причиняващи страдания и унижаващи достойнството. Счита, че твърденията, изложени в исковата молба не кореспондират с обективната действителност.

В представено по делото становище № 580/15.03.2018г. (л.24-27 от делото) от началника на Затвора Бургас, се конкретизират условията на настаняване и квадратурата на отделните помещения, в които е пребивавал ищецът по време на престоя си в Затвора Бургас. Посочено е, че лишеният от свобода е бил в приемно отделение за периода 18.04.2003г. – 12.05.2003г., като няма конкретни данни относно спалните помещения, които е обитавал Б., но същият е съжителствал с останалите лишени от свобода на приблизителна жилищна площ от 110 кв.м.  Посочено е, че в приемното отделение има санитарен възел с обособени умивалня, тоалетна и баня, като конструктивните особености на сградата не са позволявали наличие на течаща вода и тоалетна във всяко спално помещение. За удовлетворяване на физиологичните нужди за времето от вечерната проверка до ставане от сън са осигурени пластмасови кофи с капак, а ползването на баня е организирано два пъти седмично по утвърден график. На 12.05.2003г. Б. е преразпределен в групата за обвиняеми и подсъдими, като същият е бил настаняван в спални помещения с площ от около 26 кв.м. до около 40 кв.м. и е съжителствал с между 8 и 24 човека в едно спално помещение, а в групата са били настанени около 100 човека, на обща жилищна площ около 165 кв.м. В периода от 04.07.2007г. до 20.08.2007г. лишеният от свобода е бил настанен в I група, където е съжителствал с около 190 човека на обща жилищна площ от около 294 кв.м. Посочено е, не са съхранени конкретни данни по отношение на обитаваните от Б. спални помещения, но същият е бил с около от 10 до 35 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м. Б. престоява в III група до 30.06.2008г., когато същият е преразпределен в IV група, където е пребивавал до 24.04.2009г. и е съжителствал с около 180 човека на обща жилищна площ от около 260 кв.м. Посочено е, не са съхранени конкретни данни по отношение на обитаваните от Б. спални помещения, но същият е бил около от 10 до 22 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м. От 24.04.2009г. до 12.06.2009г. Б. е бил в V група и е съжителствал с около 180 човека на обща жилищна площ от около 260 кв.м., като в спално помещение е бил с около от 12 до 20 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м. Посочено е, че за известен период от престоя си в V група, лишеният от свобода е работил в бригада „Дограма". От 12.06.2009г. до 30.10.2009г. Б. е преразпределен в IX група, като няма съхранени данни, в които да е описано конкретно кои спални помещения е обитавал, но е посочено, че е съжителствал с около 80 лишени от свобода на обща жилищна площ от приблизително 116 кв.м., а също така е обитавал спално помещение с около 8 до 14 човека с площ около 15 кв.м. до 21 кв.м. В периода от 30.10.2009г. до 18.01.2010г. лишеният от свобода е преместен в Затвора Стара Загора. На 18.01.2010г. е върнат в Затвора Бургас и е настанен във II група, като за известно време същият е работил в бригада „Хамути". Посочено е, че няма съхранени данни, от които да се установи кои спални помещения е обитавал лишеният от свобода, но през този период същият е бил настаняван в спални помещения с площ от около 26 кв.м. до около 40 кв.м. и е съжителствал с между 8 и 24 човека в едно спално помещение, а в групата са били настанени около 100 човека, на обща жилищна площ около 165 кв.м. На 06.08.2010г., поради започване на работа, Б. е преразпределен в VII група, където е съжителствал с около 190 човека на обща жилищна площ от около 295 кв.м. Същият е бил настанен в спално помещение № 405, но няма запазени данни, които да посочват колко човека са обитавали същото спално помещение. Посочено е, че капацитетът на спалните помещения е бил от 10 до 35 около човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м.. В периода от 05.01.2011г. до 24.08.2011г., Б. е настанен в VI група, където е съжителствал с около 80 лишени от свобода на обща жилищна площ от приблизително 104 кв.м. и е обитавал спално помещение с около 8 до 17 човека с площ около 15 кв.м. до 21 кв.м. В периода от 24.08.2011г. - 20.01.2015г., лишеният от свобода е преразпределен в VII група, където е съжителствал с около 190 човека на обща жилищна площ от около 295 кв.м., като същият е обитавал спални помещения № 403, 411,413 и е бил с около от 10 до 35 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м. Посочено е, че през 2011г. Б. е бил устроен на работа в бригада „Хамути“, но по собствено желание се отказва от работа. През 2011/2012г. завършва първи клас в училището към Затвора Бургас. През 2012г. е назначен отново на работа към бригада „Хамути“, но е спрян поради извършване на дисциплинарно нарушение. През учебната 2013/2014г., Б. завършва втори клас в училище СУ „Аргира Жечкова“- Затвора Бургас. През 2014г. отново започва работа в бригада „Хамути“, но през септември е спрян от работа поради извършено дисциплинарно нарушение. На 14.07.2015г., лишеният от свобода е преразпределен в III група, където е съжителствал с около 120 човека на обща жилищна площ от около 206 кв.м. Посочено е, че няма съхранени данни, в които да е описано конкретно кои спални помещения е обитавал лишеният от свобода, но същият е бил в спално помещение с около 8 до 20 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 30 кв.м. В периода от 10.11.2015г. до 28.01.2016г., Б. е настанен в VI група, където е съжителствал с около 80 лишени от свобода на обща жилищна площ от приблизително 104 кв.м. и в обитавал спално помещение с около 8 до 17 човека с площ около 15 кв.м. до 21 кв.м. В периода от 28.01.2016г. до 14.04.2016г. е бил разпределен в IX група, където е съжителствал с до около 100 човека на обща жилищна площ от 116,81 кв.м., а в спално помещение е съжителствал с около 7 до 15 човека на площ от 20 кв.м. до 23,46 кв.м. В периода от 14.04.2016г. до 02.08.2016г., лишеният от свобода е преразпределен в VII група, където е съжителствал с около 190 човека на обща жилищна площ от около 295 кв.м. Няма съхранени данни, в които да е описано конкретно кои спални помещения е обитавал Б., но в спално помещение е бил с около от 10 до 35 човека на площ приблизително от 20 кв.м. до 55 кв.м. В периода от 02.08.2016г. до 07.04.2017г., лишеният от свобода е бил настанен в IX група, където е съжителствал с до около 100 човека на обща жилищна площ от около 116,81 кв.м. Посочено е още, че в спално помещение, Б. е съжителствал с около 7 до 15 човека на площ от около 20 кв.м. до 23,46 кв.м. По отношение на всички помещения, в които е бил настаняван Б. е посочено, че конструктивните особености на сградата на затвора не са позволявали наличието на течаща вода и тоалетна във всяко спално помещение. За удовлетворяване на физиологични нужди за времето от вечерна проверка до ставане от сън са били осигурени пластмасови кофи с капак, а ползването на баня е организирано два пъти седмично по утвърден график.

На 07.04.2017г. лишеният от свобода е настанен в затворническо общежитие „Дебелт“, корпус „А“, III група, спално помещение № 303, където същият съжителства с още трима лишени от свобода. Посочено е, че спалното помещение, което обитава лишеният от свобода Б. е с обща жилищна площ 22,80 кв.м., като на един лишен от свобода се пада по 4 кв.м. жилищна площ. В спалното помещение има обособен санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня и непрекъснато се подава течаща вода, а топла - два пъти дневно по утвърден график. Прозорците са с размери 1,90м. ширина и 1,50м. височина, с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветряват по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци. По желание лишените от свобода, обитаващи спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени, за да се повишава естествената вентилация. Сочи се още, че хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода - хигиенисти и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената. В началото на всеки месец получават необходимите материали за поддържане хигиената в помещенията и коридора. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно като във всички спални помещения са монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура. Спалните помещения се отключват от 06.00 часа до 20.30 часа. Подаването на ток за осветителните тела и използването на електрически уреди е до 22.00ч., след което електрозахранването в спалните помещения се прекъсва. Престой на открито се извършва по утвърден график два пъти дневно. Продължителността на престоя на открито е един час. От понеделник до петък лишените от свобода в затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“ посещават фитнес зала, съгласно утвърден график.

От ответника е представена и справка изх.№ 37/2010 от 31.05.2018г. (л.53 от делото), изготвена от началника на Затвора Бургас, в която е посочено, че хигиената в спалните и общите помещения на групите е задължение на лишените от свобода и се поддържа ежедневно от тях и от устроените на доброволен труд хигиенисти, както и от дежурните по поддържане на чистота и хигиената. Хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, настанени в конкретно спално помещение, като дейността се организира и се ръководи от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, отговарящ за групата, като администрацията на Затвора осигурява необходимите материали за поддържане на хигиената в началото на всеки месец. По отношение на храната е посочено, че менюто на лишените от свобода се изготвя от главен готвач, като храната е достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието и утвърдени от Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Представени е и извадка от седмичното меню на лишените от свобода (л.54-58 от делото).

Твърденията на ищеца са в унисон и с констатациите обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещ посещения в България на делегация на КПИ проведени в периода от 04.05.2012г. до 10.05.2012г. и от 24.03.2014г. до 03.05.2014г., които доклади са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Съгласно доклада на КПИ за 2012г., пренаселването е основен проблем за българската система, като делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на затвора, като в този смисъл са дадени препоръки българските власти да удвоят усилията си за борба с пренаселването на затворите. По отношение на материалните условия е посочено, че затвора е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извода, че „Само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка“. Затвора е в напреднал стадии на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък сапун на месец. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.“. В двата затвора с изключение на строго охраняваните и приемните отделения, вратите на килиите са отворени през деня и затворниците могат да се движат свободно из съответните отделения. Лишените от свобода имат две едночасови излизания дневно за упражнения на открито на площадки оборудвани с уреди за физически упражнения и пейки, като всяка седмица имат и достъп по един час за всяка група до площадка, където могат да играят футбол.

Аналогични са данните и от доклада на КПИ за 2014г., като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между които и този в гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м. жилищна площ на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1кв.м. и рядко на разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.

В този смисъл са и ангажираните по делото свидетелски показания на Й.И. и Т. И., които през отделните периоди от време са били в един отряд с В.Б., а именно: килията е с размери около 20 кв.м. и вариращ брой на лишените от свобода лица между 20-27, леглата са на три вишки. В килиите е много тясно не може да се минава, в тях се простира прането, което се пере от лишените от свобода. В килиите има два прозореца с размери 50см. на 80см., които се отварят понякога, като проветряването е при отваряне на вратата. Осветлението е много слабо, има две-три слаби лампи. В килиите няма течаща вода и тоалетна. През деня се ходи в обща тоалетна в коридора, а през нощта килиите са затворени и се ползват кофи. През деня се ползва тоалетната в коридора, като има четири клекала за най-малко 100 човека. В банята влизат по 20 човека, където има два душа, а третият е счупен. Топла вода за къпане има два пъти в седмицата, за по два часа. Банята и тоалетната липсва хигиена, като същите се мият само с маркуча, без препарати. Храненето е в стая, направена като столова с масички и пейки, като липсва всякаква хигиена, поради което се хранят в килиите. В столовата има мишки, готвят затворници и почистването е също от затворници, като има и закачени простори за дрехи. Храната не става за ядене, не се готви качествено. В килиите има хлебарки и дървеници.

По своята същност непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца условията при които  изтърпява наказанието си лишаване от свобода, през процесния период.  В този смисъл е и настъпилата законодателна промяна, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от  Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В този смисъл са и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, а именно:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

В случая следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се твърдяло за нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, пилотно решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

Също така, налице е и практика на Върховен административен съд и Върховен касационен съд (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните по-горе в настоящото решение разпоредби на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Конкретно установените факти по делото относно липсата на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, през процесния период не отговарят на посочените по-горе изисквания. По данни на ответника, помещенията, в които е бил настаняван Б., са с различна квадратура и с вариращ брой на лишените от свобода в тях, които не съответстват на стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице, а следва да се имат предвид и наличните в спалното помещение съответен брой легла, шкафчета и маси.

Този факт сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че ответника, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди, като спане, преобличане и хранене. В случая, не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Действително изискването на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (редакцията действала през процесния период), минималната жилищна площ за един лишен от свобода да не бъде по-малка от 4 кв.м. е в сила от 01.01.2019г., но това обстоятелство не би могло да доведе до извод различен от изложения. Прието е, че тази минимална жилищна площ съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. Както беше посочено, в случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага, поради което е ирелевантно, че през процесния период не е влязла в сила посочената законова разпоредба.

Основателно е и твърдението на ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в помещенията, които са пълни с дървеници, хлебарки и мишки. От ответника не се изразява становище по така изложените обстоятелства, но същите се установяват от ангажираните по делото свидетелски показания.  От свидетеля Й.И., се сочи „Имаше хора, които спят по двама на легло“, „Пикаем, ходим по малка нужда в кофи, които са в килията… има не хлебарки, а едни гадинки, но са много лоши. Те не умират.“. Съответно от свидетеля Т. И. се сочи „Има дървеници и хлебарки, все още ги има.“, „Плъховете долу вървяха, всичко беше едно връз друго.“. В този смисъл са и констатациите обективирани в цитираните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Съгласно доклада на КПИ за 2012г., затворът е в напреднал стадии на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Съответно в доклада на КПИ за 2014г., се сочи, че материалните условия в затвора Бургас, се характеризират с влошаващи се и нехигиенични условия – килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители. Тези нехигиенични условия в помещенията в затвора, се квалифицират като неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, представляващи нечовешко отношение към лицата, които също така водят и до заплаха за здравето на лишените от свобода.

От събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца и останалите лишени от свобода е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода през по-голямата част от денонощието. По данни на ответника, помещенията, в които е бил настаняван ищеца са без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като за облекчаване физиологичните нужди на лишените от свобода са предоставяни пластмасови кофи, които се намират в същото помещение, в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане и хранене. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за тяхното здраве, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение несъответно по площ на броя на обитателите, в което същите са длъжни да спят, да пребивават и да облекчават физиологичните си нужди в кофи, без наличието на течаща вода, посредством, която макар и минимално да хигиенизират. 

В този смисъл, основателна е и твърдението на ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в общите тоалетни и бани, тъй като същите не са се почиствали с препарати, съответно наличните в банята душове не са функционирали. От ответникът не се сочат какви са условията в общата тоалетна и баня, като твърденията на ищеца са в съответствие с ангажираните по делото свидетелски показания. От свидетеля Й.И., се сочи „Нямам думи да опиша чистота на баните и тоалетните. Много е зле. Има си човек, който отговаря за това нещо, но не си гледа работата. Само с вода се чистят тоалетните.“, съответно от свидетеля Т. И. се сочи „Няма хигиена в банята и тоалетната, там само с маркуча се минава. Препарати за тези работи нямаше. От време, на време се даваше хлорна вар и това е.“. Тези неблагоприятни условия за ползване на тоалетните и банята, освен пряко водещи до недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за тяхното здраве, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

Основателна е и твърдението на ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради слабото осветление, което се осъществява от две крушки, които са открити и не са обезопасени, наличието на оголени кабели.  От ответникът не се сочат конкретни твърдения, по така заявеното от ищеца, но то се установява от ангажираните по делото свидетелски показания на свидетеля Й.И., от които се сочи, че „В килиите има по принцип 4 крушки, но обаче коя изгоряла, коя не. Значи аз започвам да страдам от това, няма достатъчно светлина. Очите ми се развалиха от това нещо.“. Лошото осветление безспорно представлява неблагоприятни условия за живеене, което води до нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

Неоснователно е твърдението на ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради липсата на климатизация. От ответника не се сочат колко са прозорците в килиите, съответно каква е тяхната големина и по какъв начин се извършва проветряването и има ли климатизация. От ангажираните по делото свидетелските показания на свидетелите се установява, че в килиите има два прозореца, с размери около 50см. на 80см., като проветряването се осъществява посредством вратата. Съответно от свидетелите, се сочи, че в килията има два прозореца, с по две крила, които се отварят, като климатизация и вентилация няма.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС „Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.“.  Съответно нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Съгласно изискванията на чл.115, ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в затворите по своята същност представляват жилищни помещения макар и разположени в обществена сграда и след като са снабдени с прозорци, за които не се твърди и не са установява да нямат възможност да се отварят, то същите безспорно служат за проветряване, поради което не е налице твърдяното бездействие.

На следващо място, съгласно чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение да бъде осигурена и предоставена храна, отговаряща на посочените изисквания. Ищецът не твърди и не ангажира доказателства, че предоставената му храна не е отговаряла на утвърдената от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен. Същевременно от свидетелските показания на свидетеля Т. И. се установява, че „Храната е много зле. Тя продължава да е същата, не е променена. Некачествена е. Като количество е повече, като качество е никакво. Даже в момента работя в кухненския блок в Дебелт. За 70 човека дават 4кг месо и това по 80 грама на човек трябва да се разпредели, няма как да стане.“.

Свидетелските показания и твърденията на ищеца са в унисон и с констатациите обективирани в цитираните вече доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Съгласно доклада на КПИ от 2012г., делегацията е била засипана от оплаквания за лошото качество и недостатъчно количество на храната, като особена рядкост в менюто са яйцата, млечните продукти и плодовете. Посочено е, че кухните са разнебитени и нехигиенични, със стени и подове покрити с плесен, а течащите и приливащите отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго усещащи се миризми на канализация. Комисията е призовала българските власти да предприемат стъпки за преглед на качеството и количеството на храната в Бургаския и Варненския затвор, както и за основен ремонт на кухните на двете заведения. В доклада на КПИ от 2014г. е отбелязано, че самата делегация е станала свидетел, че сервираната храна обикновено се състои от хляб картофи, фасул, супа или яхния (главно с картофи, домати и лук) и че месото обикновено се състои от мазнини или кокали с малки парченца месо. Българските власти са призовани да предприемат стъпки за преглед на качеството и количеството на храната предоставена на затворниците, като е обърнато специално внимание на затворите в Белене, Бургас и София. Съответно най-лошите условия в кухните и хигиената в тях са наблюдавани в затвора Бургас, където не е изпълнена нито една от дадените през 2012г. препоръки, като властите са призовани незабавно да предприемат мерки напълно да ремонтират кухните в затворите в Белене и Бургас и да се обърне специално и постоянно внимание на осигуряване на подходящо ниво на хигиена във всички кухни.

Съобразно така ангажираните гласни и писмени доказателства следва да се приеме, че дори формално дневното меню на лишените от свобода да отговаря на изискванията за количество и калоричност, с оглед качеството на предлаганата храна и хигиенните условия при които е съхранявана и приготвена е налице противоправно бездействие от страна на затворническата администрация. Това бездействие се изразява и в неосигуряване на нормални от хигиенна гледна точка условия за приготвяне и съхраняване на предоставената храна и води до извода за заплаха на здравето на лишените от свобода.

Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства посредством които да се опровергае, предвидената от законодателя презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се приеме, че тези вреди са претъпени от ищеца, въпреки, че по делото не е установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време на престоя му в Затвора Бургас, следствие на лошите битови условия.

Предвид гореизложеното и след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установения факт, че помещенията, в които се е намирал са с малки размери, недостатъчно осветено, както и че ищецът е имал ограничен достъп до санитарен възел, баня и течаща вода, което ограничение е с оглед на обстоятелството, че в килиите не са оборудвани с такива, а през част от денонощието е бил заключен, а през другото време, лишените от свобода настанени в коридорите са ползвали една тоалетна с четири клекала, съответно баня с недостатъчно работещи душове, където топлата вода се пуска за кратък период от време, два пъти седмично, следва да се направи извода, че той действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Ето защо, въпреки, че не е проведено специално, нарочно доказване на емоционалните възприятия, които условията при които е изтърпявал наказанието си, са произвели у ищеца, съдът счита, че самите факти установени по делото водят до извода, че у всяко психично здраво човешко същество тези условия, не му позволяват спокойно биологично съществуване и те биха произвели негативните, емоционални преживявания, които ищеца твърди, че е преживял и обосновават извод за наличие на унизително отнасяне.

Възраженията на ответника относно изтекла пет годишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, за периода от 20.12.2002г. до 17.11.2012г. са частично основателни. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е момента на тяхното преустановяване. В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, което е започнало на 20.12.2002г.,  като същото е прекъснато с преместването на ищеца от Затвора в Бургас в Затвора Стара Загора на 30.10.2009г., с което фактически се стига до преустановяване на конкретното бездействие. В този смисъл, искът за периода 20.12.2002г.-30.10.2009г. е предявен след изтичането на петгодишен давностен срок от тази дата и следва да се счита за погасен по давност и да бъде отхвърлен.

По отношение на периода 30.10.2009г. -18.01.2010г., в който ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора Стара Загора, исковата претенция е неоснователна. По делото не са налице твърдения относно условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в този затвора, съответно ищецът не твърди, че същите са лоши и че от тях е претърпял неимуществени вреди, съответно не е ангажирал и доказателства в този смисъл. Видно от подадената искова молба, ищецът визира изцяло условията в Затвора Бургас. От изложеното се обосновава извод, че през този период на ищецът не са нанесени неимуществени вреди причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, тъй като той се е намирал в Затвора Стара Загора и исковата претенция, в тази и́ част, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На следващо място, неоснователна е исковата претенция и в частта относно периода 07.04.2017г.-17.11.2017г., тъй като видно от представената по делото справка, Б. *** в затворническо общежитие „Дебелт“ на 07.04.2017г. От събраните по делото доказателства се установява, че условията в общежитието са значително по-добри от условията в Затвора Бургас. Видно от справката, представена от ответника, спалното помещение, което обитава лишеният от свобода Б. е с обща жилищна площ 22,80 кв.м., като на един лишен от свобода се пада по 4 кв.м. жилищна площ. В спалното помещение има обособен санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня и непрекъснато се подава течаща вода, а топла - два пъти дневно по утвърден график. Прозорците са с размери 1,90м. ширина и 1,50м. височина, с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветряват по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци. По желание лишените от свобода, обитаващи спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени, за да се повишава естествената вентилация. Сочи се още, че хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода - хигиенисти и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената. В началото на всеки месец получават необходимите материали за поддържане хигиената в помещенията и коридора. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно като във всички спални помещения са монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични условия и температура. Спалните помещения се отключват от 06.00 часа до 20.30 часа. Подаването на ток за осветителните тела и използването на електрически уреди е до 22.00ч., след което електрозахранването в спалните помещения се прекъсва. Престой на открито се извършва по утвърден график два пъти дневно. Продължителността на престоя на открито е един час. От понеделник до петък лишените от свобода в затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“ посещават фитнес зала, съгласно утвърден график. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Т. И.,*** са по-добри условията. По някой път се пренаселва, но там по рядко.“. От изложеното се обосновава извод, че през този период на ищецът не са нанесени неимуществени вреди причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, тъй като той се е намирал в ЗОЗТ „Дебелт“ и не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Ето защо исковата претенция за този период е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Исковата претенция се явява доказана в останалата ѝ част. Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника, голямата продължителност на изтърпяване на наказанието при установените лоши битови условия, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се твърди и не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, съдът счита, че справедливото обезщетение за периода от 18.01.2010г. до 07.04.2017г. е в размер на 7 200 лева (седем хиляди и двеста лева). Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното и́ изплащане. В останалата част до общия претендиран размер от 8 000 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, поради което следва да му се присъди единствено сумата от 10,00 лева, заплатена държавна такса за образуване на производството. 

Неоснователно е направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на В.К.Б. с ЕГН ********** – лишен от свобода в затворническо общежитие с.Дебелт, общ.Бургас, обезщетение в размер на 7 200 лева (седем хиляди и двеста лева), за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, а именно недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лошите условия при ползването на общите бани и тоалетни, некачествена храна и лошите хигиенни условия при нейното приготвяне и предоставяне, за периода от 18.01.2010г. до 06.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 8 000 лева (осем хиляди лева).

ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.Б. с ЕГН ********** – лишен от свобода срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище град София, в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас за периодите 20.12.2002г.-30.10.2009г., 01.11.2009г.-17.01.2010г. и 07.04.2017г.-17.11.2017г..

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на В.К.Б. с ЕГН ********** – лишен от свобода, понастоящем в Затвора Бургас, разноски по делото в размер на 10,00 лева (десет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: