О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  411              от  21.02.2013г.,      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 463 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от “СЕРЕС” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителните директори Д.Г.А. и Е.И.О. със съдебен адрес гр. ***против мълчалив отказ на Кмета на Община Средец по молба, вх. № 6995/16.01.2013 год. С цитираната молба, дружеството жалбоподател е сезирало Кмета на Община Средец с искане за издаване на заповед по реда и при условията на чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която да задължи незаконните ползватели на собствени на дружеството земеделски земи, находящи се в землището на с. Момина църква, общ. Средец, в тридневен срок от постановяване на заповедта да внесат по сметка на дружеството сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване.

Съгласно § 19, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на АПК, обнародван в ДВ, бр. 39/20.05.2011г., индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, като постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. В случая е предвиден специален ред за съдебно обжалване на издадените по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ индивидуалните административни актове и отказите за издаването им, който е различен от общия ред предвиден в чл. 132 от АПК.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и той е длъжен като я констатира да се отведе поради липса на материална компетентност и да изпрати делото на родово компетентния съд, в случая Районен съд гр. Средец. Постановеното решение при липса на родова подсъдност е недопустимо и подлежи на обезсилване. Ето защо производството пред Административен съд гр.Бургас следва да бъде прекратено, а жалбата да се изпрати по компетентност на Районен съд гр. Средец. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135 ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 463 от 2013 година, по описа на Административен съд гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Средец за разглеждане на жалбата на “СЕРЕС” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителните директори Д.Г.А. и Е.И.О. със съдебен адрес гр. ***против мълчалив отказ на Кмета на Община Средец по молба, вх. № 6995/16.01.2013 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: