ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018, 23.04.                                                                          град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,           ХХ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На  двадесет и трети април                            две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

 

 

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Т.С.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Христов

Административно дело номер 462 по описа за 2018 година

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ А.А.Щ.,  редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на съдебната охрана, както и с процесуален представител адв.Р., с представено пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА  НАКАЗАНИЯТА“СОФИЯ, редовно уведомен,  не изпраща процесуален представител.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС се явява прокурор С..

Явява се свидетелят Т.Ж.И., доведен от органите на съдебната охрана.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ.Р.:Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР С.: Да се даде ход на делото.

 

Предвид обстоятелството, че не са налице  процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва, че по делото е постъпила молба 4117-11.04.18 година от призования като свидетел Т.Ж.И., в която същия заявява, че не желае да свидетелства.

АДВ.Р.: Поддържам искането за разпит  на свидетеля.Той е призован и считам, че следва да даде показания.

ПРОКУРОР С.: Искането е основателно, след като не желае да даде показания и няма отношение към ищеца и престоя му в Затвора.

АДВ.Р.: Във връзка с  изказването на  прокурора.  Свидетелят има отношение, те в крайна сметка са били в една килия.

 

Съдът намира,че исканета на свидетеля Т.Ж.И. да не бъде разпитван е неоснователно, тъй като не са налице условията на чл.166 от ГПК вр. с пар.1 от ЗОДОВ, поради което

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, на когото  сне самоличността, както следва:

Т.Ж.И.:  ЕГН**********,българин, български граждани,  понастоящем в Затвора Бургас        -ЗО - Дебелт, основно образование, без родство или отношение с ищеца по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Обещава да говори истината.

 

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: Бихте ли ни обяснили в кой период сте  бил с ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ И.:  От 2012г., 31.05. до 2017г., 16.06. бяхме заедно в един отряд и една килия  в корпуса на Затвора. В момента аз съм в открит тип и ме водят в съда като маймуна. Като квадратура килията е на 22 кв.м. за 27 човека- 405-та килия. Нямаше място как да слезем от вишките, които бяха на три етажа. Прозорците са ш.50-д.70 см,  има решетка и зад решетката мрежа. Най фрапиращото- прането, докато нямаше перално отделение ние си ги перяхме и простирахме вътре. Всички тези изпарения ние ги гълтахме. Аз се разболях и една година бях в Ловеч. Столовата-  масите мръсни, не се чистеха с никакава препарати, бяха целите с ръжда и там трябваше да ядем. Банята – канала винаги беше запушен, защото останките от храната се изхвърляха в банята. Къпехме се вторник и четвъртък, за два часа -  всички от двата отряда.  Хлебарки, дървеници имаше, болестите  се разнасяха от тях.

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: В килията имахте ли тоалетна?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Не, от 7:30ч. вечерта  до 6.00ч. сутринта сме заключени и се изхождахме в кофи- 27 човека използвахме кофи.

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: Храната достатъчна ли беше?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Две филийки хляб, на кой ще стигнат, храната не беше достатъчна,  нито качествена.

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: През зимния период имахте ли парно?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Пускаха парно по един час сутрин и вечер от 20.00 до 21.00 ч.,  завивахме се и се обличахме. Щ.  се разболяваше, но от стационара даваха парацетамол или аналгин.

ВЪПРОС НА АДВ.Р.: Той какво споделяше с Вас?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Че се чувства унижен, той имаше вид, че страда. Споделял е, че условията се нечовешки,  че се чувства поставен в неблагоприятни условия за живеене.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР С.: За хигиената в кухнята кой  е длъжен да се грижи?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Който е отговорен по салон, лишен от свобода, назчначен от Затвора. Не даваха препарати, ако някой от нас имаше от външния свят, ние си осигурявахме препарати за дезинфекция, нямаше график за почистването, ние се разбирахме в клията, кой да чисти и кога. Беше  по желание на затворника.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР С.: В кухнята работил ли сте?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: В кухнята или в столовата?

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР С.: Казахте за банята, където се изхвърлят отпадъците от кухнята! Вие работил ли сте там?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Кухнята е отделена, долу в подземие, а ние имаме столова, където се раздава яденето. Не, не съм работил. Нямаше друга баня. В отряда има една баня  и тоалетна с три клекала.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР С.: Тази баня от къде знаете, че е запушена с хранителни отпадъци?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: На всички етажи бяха така.

ВЪПРОС НА ПРОКУРОР С.: По правилник имате ли право да държите хранителни продукти?

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Да, които ни носят на свиждане и ако си закупим от лафката.

ПРОКУРОР С.: Нямам други въпроси към свидетеля.

АДВ.Р.: Няма да сочим други доказаталества.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля И..

ПРОКУРОР С.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на делото по същество.

АДВ Р.: Няма да представям писмена защита. Искам да уточня правната квалификация в исковата молба- чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.203 от АПК и вр.чл.284 ал.1 и чл.3 от ЗИНЗС. При постановяване на решението да вземете предвид подробния доклад на Европейската комисия,  изготвен въз основа на подробен оглед в корпуса на Затвора, от който са видни констатациите на тази комисия. Моля за постановяване на решение, с което да уважите исковата претенция по основание и размер.

ПРОКУРОР С.: За да са налице имуществени и неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква на първо място незаконосъобразен акт на действие или бездействие на административен  орган,  наличието на вреди имуществени и неимуществени вреди и пряка и  причинно-следствена връзка межда тях. Считам, че иска е неоснователен. За периода от 16.04.2015 година до 11.02.2016 година ищецът е бил настанен в затвор от открит тип „Строител“, където условията  не са  като в Затвора Бургас. За част от претендирания  период е изтекла общата погасителна давност и в тази част исковата молба е недопустима.  Налице са противоречия на показанията на сведетелите. Първият свидетел  е  посочил, че храната е добра и достатъчна и няма проблем с използването на банята, а относно хигиената е посочил, че са раздавани препарати  всеки месец. Освен това  относно площта, съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС минималната площ не може да бъде по-малка от 4 кв.м., но съгласно  § 13 от ПЗР на ЗИНЗС  тази разпоредба на ЗИНЗС следва да се прилага от 01.01.2019 година. Относно нормата на чл.20, ал.3 ППЗИЗС ,  същата съгласно параграф 6 от ПЗР от ППЗИНЗС,  влиза в сила 3 години след приемането на програмата по параграфа 11 от ПРЗ на ЗИНЗС. През този период административният орган  в лицето на Затвора Бургас не е имал задължение да осигури 4 кв.м. жилищна площ и постоянен достъп до течаща вода. Считам, че административният орган  не е проявил бездействие, тъй като е длъжен да се съобразява с волята на законодателя. В решение №569/16.01.2014 година на ВАС по адм.дело №7207/ 2013г., на ІІІ отделение се сочи, че това не са основателни причини за уважането на подобен иск, тъй като липсва един от трите изискващи комулативни елемента, а именно наличието на вреди, това което е претърпял ищеца представлява дискомфорт.

АДВ.Р.: Моля да се изслуша ищеца.

ИЩЕЦЪТ Щ.- Всичко, което каза  свидетелят е вярно, също така прокурорката каза нещо, което не е вярно. Считам, че исковата молба е основателна. За тези пет години бях лишен от човешки права, всякакви човешки отношения спрямо мен, не само от ръководството на Затвора, а и от по нисшата класа- председателите на отрядите. Ръководството, когато не си е свършило нещата, на 27 човека две кофи за тоалетна. Много пъти се разболявах, ходих на лекар, който ми казваше едно и също „няма ти нищо“,  с години наред макар,  че в моята килия беше болно момче от туберкулоза. Аз бях подложен на нечовешки отношения да живеят с мен в една килия. Не ни се обърна внимание.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14:27 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: