Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 642

 

гр. Бургас, 20 март  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Росица Дапчева, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 462/2013г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, чрез Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, представлявана от директора И.И., против Решение № 4/17.01.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 485 по описа за 2012 година на Районен съд – гр. Царево. С решението е изменено Наказателно постановление № 202002388/27.09.2012 година, издадено от Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Деница 2008” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намалил размера на наказанието на 1500,00 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като иска оспореният съдебен акт да бъде отменен поради това, че не е обоснован. Подчертава се липсата на мотиви, които да обосноват определяне размера на наказанието на предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба не се явява  и не изпраща процесуаленпредставител. намира същата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за законосъобразно, а касационната жалба като неоснователна счита, че следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал всички възможни доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено, осъществяването на административното нарушение по чл.62, ал.1 КТ и неговото авторство, като предвид обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, въпросът за вината не е изследван. По така направените констатации страните не спорят.

Предмет на спор се явява единствено размера на наказанието, намален от първоинстанционния съд на минимума, предвиден в КТ. Възраженията на касатора са за това, че  едновременно с процесното нарушение били констатирани още две идентични такива, допуснати от нарушителя, което обосновавало извод за по-високата степен на обществена вредност на поведението на това дружество. Доказателства в подкрепа на това обстоятелство касаторът не сочи.

 Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Т.е. изрично определените от законодателя фактори касаят единствено и само конкретното нарушение. Разбира се, те не са лимитативно изброени като от значение на следващо място и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, но изтъкнатите от касатора такива не попадат сред релевантните за индивидуализация на наказанието. На първо място липсват доказателства изобщо за други допуснати от нарушителя адм. нарушения на трудовото законодателство, но дори да са налице подобни констатации, липсват данни за ангажиране на адм. наказателната отговорност на нарушителя за тях с влязъл в сила акт. В същото време Съдът констатира, че АНО не е изследвал финансовото състояние на дружеството /т.нар. от законодателя “имотно състояние” на нарушителя/. Същото е съществен фактор, при определяне размера на наказанието, доколкото определянето му в значителен размер може да окаже влияние изобщо на съществуването на дружеството. Този фактор е още по-значителен в състояние на световна икономическа криза.

Настоящия съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, както и изложеното по-горе, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, определеното адм. наказание имуществена санкция на минималния размер, предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – 1 500 лева, е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция, поради което се явява законосъобразен.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІІІ състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/17.01.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 485 по описа за 2012 година на Районен съд – гр. Царево, с което е изменено Наказателно постановление № 202002388/27.09.2012 година, издадено от Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Деница 2008” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намален размера на наказанието на 1500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

                                             2.