Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    693               /12.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 461/2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Т.В.С. ***, чрез адвокат В.А. и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 12/12.01.2016г. постановено по АНД 1494/2015г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № ДАИ-0000131/08.09.2015г. издадено от началник отдел АНД в ГД „АИ” гр.София. С наказателното постановление за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира оспореното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Правилно районният съд е приел, че наказаното лице е извършило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Задължението регламентирано в чл.38, предл.1 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници изисква при наемане на автомобил водачът задължително да включва таксиметровия апарат, което означава, че таксиметровия апарат се включва след като пътниците се качат в автомобила, но преди той да потегли.

В процесният случай по делото е установено по категоричен начин, а и самото наказано лице не го отрича, че таксиметровия апарат е бил включен едва когато контролните органи са дали сигнал за спиране на автомобила с цел проверка. Именно това действие на наказаното лице обосновава извода, че нарушението правилно е квалифицирано. Не може да се приеме в случая, че не е налице нарушение на тази разпоредба, ако и да е налице и нарушение на чл.46, ал.1 от същата Наредба, според който при преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила „Не работи” и сваля или закрива с калъф знака „Такси”. Последното се твърди от касатора в касационната жалба, с оглед събраните гласни доказателства от показанията на двама от свидетелите, които твърдят, че те са били пътниците в автомобила, но водачът ги е возил на приятелски начала, а не като осъществяване на таксиметров превоз. Ако тази хипотеза беше вярна, то водачът на автомобила щеше да е освободен от задължението да включва таксиметровия апарат и не би следвало при подаване на сигнал от контролните органи, той да извършва именно такова действие. За това правилно наказващия орган е приел, че в случая се осъществява таксиметров превоз на пътници и водачът на автомобила не е изпълнил задължението си да включи таксиметровия апарат веднага след наемането на автомобила.

В условията на евентуалност е наведено възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай не са налице основания да се приеме, че случаят е маловажен. Деянието е формално, на простото извършване, няма съставомерен вредоносен резултат, поради което твърдения, че от него не са настъпили вреди не могат да доведат до извод за маловажност. Конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия вид.

Следва да се подчертае, че административното наказание освен предупредителна функция има и превъзпитателна такава – чл.12 от ЗАНН. За да бъдат осъществени тези функции е необходимо изтърпяване на наказание, а не предупреждение по смисъла на чл. 28, б.а от ЗАНН.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/12.01.2016г. постановено по АНД 1494/2015г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: