О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Бургас,  № 1972 /17.08.2018г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                         

като разгледа адм.д.№ 460 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Производството е образувано по искова молба на П. И.П., с постоянен адрес ***, чрез адвокат Г.С. с адрес на адвокатска кантора, гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ ***, против ОД на МВР Бургас, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпени неимуществени вреди причинени вследствие неправомерни и некомпетентни действия от страна на служители на ответника. В исковата молба искът е квалифициран като такъв по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 27.06.2017г. около 01:20 ч. управлявал собствения си автомобил Opel Corsa с рег.№ ****в к.к. Слънчев бряг, когато бил спрян за проверка от органите на МВР. Извършена му била проверка за алкохол, като дрегерът отчел нула промила, след което проверяващите служители поискали да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Ищецът твърди, че не е отказал, но им заявил, че спортува редовно и не употребява наркотици. Служителите на МВР накарали ищеца четири-пет пъти да натърка тампон на венците си и накрая казали, че пробата показва употреба на амфетамин. Свалили табелата с регистрационния номер на автомобила и му иззели свидетелството за управление на МПС. Той поискал да му бъде взета кръвна проба за анализ, но въпреки това бил задържан за 24 часа в РУ МВР Несебър. Всичко това се случва пред двама свидетели, с които заедно пътувал. Срещу него било образувано досъдебно производство № 304ЗМ781/2017 по описа на РУ МВР Несебър, вх. № 1129/2017г. по описа на Районна прокуратура Несебър за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. От изготвената в хода на досъдебното производство съдебнохимична-токсилогична експертиза от ВМА София се установило, че той не е употребявал наркотици и алкохол към датата, когато е бил спрян за извършване на проверката. Вследствие на това той в продължение на 3 месеца бил лишен от правото да управлява собственото си МПС, а докато чакал през тези месеци резултата от кръвната проба, бил подложен на голямо психическо напрежение и това се отразило върху качеството на изпълнение на възложените му задачи на работното място. През тези месеци той бил принуден да използва обществения транспорт за да ходи на работа, а много пъти, поради късните часове на приключване на работния ден, изминавал разстоянието от обекта, където работел до квартирата пеша. Наред с всички тези неудобства се налагало да отговаря и на неудобни въпроси от страна на неговите колеги и началници, къде му е колата и защо са й свалени номерата. Досъдебното производство е било прекратено с постановление от прокурор при Районна прокуратура Несебър от 27.09.2017г. поради това, че липсват данни за извършване на престъпление от общ характер.

По-късно ищецът уточнил, че незаконните действия извършени от служителите на ОД МВР Бургас се изразяват в некомпетентно извършен тест за наркотични и упойващи вещества и последващите от това сваляне на табелите с регистрационни номера и изземване на СУМПС.

Исковата молба е заведена пред Районен съд Несебър, който с определение № 48/2018г. по гр.д.№1184/2017г. е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас с мотива, че ищецът претендира обезщетение от осъществените спрямо него комплекс от действия, които са приключили с налагането на две принудителни административни мерки – сваляне на табелите с регистрационните номера на МПС и изземване на СУМПС. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП и е приел, че всички действия извършени от служителите на МВР, от които се претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ са насочени към приключване на процедура по налагане на ПАМ с мотивирана заповед по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, а действията представляват, според съда, предварително изпълнение на тази ПАМ. За това районният съд е направил извод, че се претендира обезщетение за вреди претърпени от една цялостна административна дейност на контролните органи насочена към приключване на процедура с издаване на административен акт – принудителна административна мярка по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, за това е намерил, че описаните от ищеца вреди попадат в обхвата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С тези мотиви районният съд е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на районния съд по следните съображения.

При образуване на делото пред Административен съд Бургас съдебният състав остави исковата молба без движение, като указа на ищеца да посочи има ли издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, за това че на 27.06.2017г. при извършена му проверка служители на сектор ПП при ОД МВР Бургас са приели, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Ако има издадена заповед, е указано ищецът да я представи, както и да посочи дали тя е била оспорена по отношение на нейната законосъобразност. В отговор с молба от процесуалния представител с вх. № 4075/2018г. е посочено, че при извършване на проверката на 27.06.2017г. от служители на ПП при ОД МВР Бургас е издаден единствено АУАН № 029422 от същата дата. Заповед за налагане на ПАМ по ЗДвП не е издавана и поради това не е обжалвана. При освобождаване на П.П. след 24 часово задържане в РУ МВР Несебър също не му е връчена заповед, издадена на основание чл.72 от ЗМВР, а му е връчен единствено и само посочения АУАН.

Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура и съд при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

При анализ на всички възражения, изложени в исковата молба, следва да се направи извод, че ищецът претендира обезщетение за вреди причинени от разследващите органи, поради това, че е бил обвинен в извършването на престъпление, след като образуваното наказателно производство е било прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. По делото няма никакви данни, а и ищецът изрично посочва, че няма наложена принудителна административна мярка по ЗДвП, която да се отнася до изземването на регистрационните табели на автомобила и до изземване на СУМПС. Няма и ПАМ, наложена по ЗМВР за 24 часовото му задържане. След като няма наложени ПАМ, не може да се твърди, че фактическите действия представляват предварително изпълнение на такива ПАМ.

Отнемането на СУМПС е извършено със съставяне на АУАН по реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство обаче не се е развило поради наличие към този момент на данни за извършено престъпление. За това е било образувано и досъдебно производство № 304ЗМ781/2017 по описа на РУ МВР Несебър. Всички действия на служителите на ОД на МВР Бургас, от които се оплаква ищеца и които счита, че са причина за нанесените му вреди, представляват действия на разследващ орган, а не действия на административен орган, както е приел районния съд. При правната квалификация на иска следва да се изхожда от всички твърдения и възражения, изложени в исковата молба и в допълнителното уточнение, както и от събраните доказателства, а не от извадени от контекста изявления на ищеца.

Правната квалификация на исковата молба, дадена от самия ищец не обвързва съда. Ищецът е посочил, че искът му е с основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, която препраща към чл.5, §2-4 от ЕКЗПЧОС (държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при нарушаване на права, защитени от чл.5, §2-4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). Според тези норми от Конвенцията

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

В исковата молба не се съдържат факти и възражения, относими към тези защитени от Конвенцията права, но за сметка на това се твърди, че всички действия на органите на МВР, които са сложили начало на досъдебното производство и са причина за неговото образуване са неправомерни, извършени в противоречие със закона и водят до настъпили за ищеца неимуществени вреди. Тези твърдения, наред с факта, че твърдените действия действително са послужили за образуване на досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено, могат да обосноват само извод, че ищецът претендира вреди причинени му от разследващите органи при обвинение в извършено престъпление, след като образуваното по този повод наказателно производство е било прекратено, поради това, че липсва престъпно деяние, т.е. правната квалификация на иска е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ исковете по ал.1 и ал.2 се разглеждат по реда установен в ГПК. Това означава, че компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд Бургас с оглед седалището на ответника, цитираната разпоредба от ЗОДОВ, както и нормата на чл.103 вр. чл.104, т.4 от ГПК, която регламентира родовата подсъдност на искове в размер на 2 000 лв.

Предвид изложеното Административен съд Бургас счита, че разглеждането на спора образуван по искова молба на П.Й.П. против ОД на МВР Бургас с правна квалификация чл.2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие неправомерни действия на служители на ОД МВР Бургас сложили началото на образувано срещу ищеца наказателно производство, изпратен от Районен съд Бургас не му е подсъден и е налице спор за подсъдност между общ и административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал.5, във вр. с ал.4 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 460/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Районен съд Бургас по повод искова молба на П.Й.П. против ОД на МВР Бургас с правна квалификация чл.2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв.

ИЗПРАЩА делото на смесен петчленен състав, образуван от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  Съдия: