РЕШЕНИЕ

 

Номер  347                          27.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер  45 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба от „Я.- Б.“ ООД, с ЕИК ****, представлявано от управителя Н.Д.Б., чрез адв. С. Т., с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет.1 против Решение №1777/15.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 4828/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 43077/11.08.2017г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ гр.Бургас, към Комисия за защита на потребителите, с което на касатора за нарушение на чл.77, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.216 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмЯ.на решението и отмЯ.на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Бургас, редовно призована не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 43077/11.08.2017г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ гр.Бургас, е ангажирана отговорността на дружеството, за това, че при извършена на 16.01.2017г. проверка, в магазин за домашни потреби, находящ се в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 42 е установено, че в търговския обект са изложени за продажба стоки имитиращи храни – картофи -10 бр., тикви – 8 бр., чушки 17 бр., краставици – 3 бр., патладжан-5 бр., манго – 4 бр., круши – 4 бр., банани – 5 бр., фъстъци - 6 бр., ягоди – 5 бр., лимони -6 бр., праскови-6 бр., като за тези стоки е имало поставен общ етикет със следната информация: „цена 4,62 лв., арт.№ 081274, НН-връзки зеленчуци – големи“. Посочено е, че с излагането на описаните стоки имитиращи храна търговецът е нарушил разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗЗП.

         За установеното има съставени констативни протоколи и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, които са връчени на представители на санкционираното дружество. Въз основа на тях е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, РС-Бургас е приел, че при образуването и провеждането на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Както НП, така и АУАН са издадени от компетентен орган, в предвидени срокове.

         По същество съдът намира, че нарушението, за което Дружеството е санкционирано е безспорно установено и доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният състав приема, че е нарушена разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗЗП от страна  на дружеството, като отговорността му е безвиновна. Наложената санкция е в минималния размер от 1000 лева, поради което същата не може да се редуцира. Намира, че не е налице маловажност на административното нарушение, тъй като нарушената правна норма е предвидена с цел защита на живота и здравето на децата, поради което всяко нейно нарушение може да ги застраши.

         Така постановеното решение е правилно.

         Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че аминистративнонаказващият орган се е произнесъл по преписката след срока по чл.52 от ЗАНН.

         Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. В случая е установено, че това е станало след този срок. Произнасянето на административнонаказващия орган след изтичане на едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като уреденият в  чл.52, ал.1 от ЗАНН  срок е инструктивен. Същият не следва да се приравнява на преклузивните срокове, каквото са тези за издаване на наказателното постановление предвидени в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Според тях образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.  В настоящия случай този срок е спазен, поради което не са допуснати процесуални нарушения при издаване на оспореното наказателно постановление.

         Неоснователни са и възраженията, че НП е издадено без да е влязла в сила Заповед № 325/06.04.2017г., издадена от Д. М. – Председател на КЗП. Както правилно е приел Районен съд – Бургас, производството по обжалване на самата Заповед е различно от настоящото производство, а заповедта на основание чл. 60, ал.1 от АПК,  подлежи на предварително изпълнение и следователно правилно административно-наказващия орган е счел, че след като към момента Заповедта е действаща, може да се ангажира отговорността на нарушителя.

         В хода на първоинстанционното и административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмЯ.на съдебния акт респ. на НП. По същество, подробно описаните в постановлението стоки, безспорно не отговарят на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредбата за стоките, имитиращи храни. Безспорно е установено и че същите са били изложени за продажба. Тези обстоятелства не се отричат от санкционираното лице нито пред настоящата, нито пред предходната съдебна инстанция. С оглед на това, изцяло се споделят изложените от Районен съд – Бургас мотиви, според които е налице извършено от дружеството нарушение и че следва издаденото за това НП да се потвърди. Правилно е и изложеното, че в настоящият случай, деянието не съставлява маловажен случай и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1777/15.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 4828/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.