Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  611                                        10.04.2017 г.                                  гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 45 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Агрозем АВ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Межда, обл. Ямбол, представлявано от управителя А.Д.Ч., против Ревизионен акт № Р-02002816000485-092-001/23.08.2016 г., издаден от М.Х.М.-Б. на длъжност началник на сектор и К.П.К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 299/20.12.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт, поради некомпетентност на неговия издател. Развити са също доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Изложено е, че актът е издаден след изтичане на установения в закона 14-дневен срок. Оспорват се констатациите на приходния орган за наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като пречка за преотстъпване на корпоративен данък съгласно чл. 167 от ЗКПО. Твърди се, че публичните задължения на търговското дружество към 31.12.2013 г. не са били предмет на принудително изпълнение. Поддържа се, че в чл. 167 от ЗКПО са поставени изисквания, каквито не са предвидени в Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001 г., поради което ограниченията в чл. 167 от ЗКПО не следва да се прилагат. По същество се иска отмяна на ревизионния акт.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя. Не са ангажирани нови доказателства. С писмена молба жалбата се поддържа и е заявено становище по същество. Претендират се разноски.

Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С издадения срещу „Агрозем АВ“ ООД ревизионен акт № Р-02002816000485-092-001/23.08.2016 г. в обжалваната му част са установени публични задължения на търговското дружество, както следва: 1) задължение по ЗКПО в размер на 43 835.77 лева- главница и лихва за просрочие от 10 684.81 лева; 2) задължения по ЗДДС: за периода 01.02.2013 г. - 28.02.2013 г. в размер на 13.34 лева- главница; за периода 01.03.2013 г. - 31.03.2013 г. в размер на 21.00 лева- главница и 7.05 лева- лихва за просрочие; за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2013 г. в размер на 26.07 лева- главница и 12.91 лева- лихва за просрочие; за периода 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 8.34 лева- главница и 2.19 лева- лихва; за периода 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г. в размер на 5.83 лева- главница и 1.43 лева лихва; за периода 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. в размер на 30.00 лева- главница и 6.01 лева лихва; за периода 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г. в размер на 26.68 лева- главница и 5.14 лева- лихва; 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. в размер на 19.83 лева- главница и 3.08 лева лихва; за периода 01.01.2015 г. - 31.01.2015 г. в размер на 16.54 лева главница и 2.43 лева лихва; за периода 01.02.2015 г. - 28.02.2015 г. в размер на 10 лева и 1.42 лева лихва; за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. в размер на 24.93 лева главница и 3.14 лева лихва; за периода 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. в размер на 6.66 лева главница и 0.78 лева лихва; за периода 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. в размер на 14.17 лева главница и 1.40 лева лихва; за периода 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г. в размер на 13.25 лева главница и 1.10 лева лихва; за периода 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. в размер на 5.41 лева главница и 0.39 лева- лихва; за периода 01.11.2015 г. - 30.11.2015 г. в размер на 6.67 лева главница и 0.41 лева лихва.

В хода на ревизионното производство е установено, че „Агрозем АВ“ ООД е регистрирано като земеделски производител и е осъществявало през ревизирания период производство и търговия с непреработена селскостопанска продукция в обект- зърнобаза в с. Межда, общ. Тунджа- Ямбол. Установено е също, че като земеделски производител търговското дружество е ползвало на основание чл.189б от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък в размер на 43 835.77 лева по ГДД за 2013 г. Констатирано е, че през 2014 г. търговското дружество е закупило дълготрайни материални активи, както следва: 1) косачка роторна с инв. №143          по фактура № 2586/06.03.14г., издадена от ЕТ „Демирев- АД-А.Д.“, на стойност 1650.00 лева; 2) кабина пулт за управление на силозно стопанство 150х200 см. по фактура № 3119/25.04.14г. , издадена от „Топ Хаус“ ООД, на стойност 2100.00 лева; 3) Навигационна система с автопилот JOHN DEERE ъбгрейд на стойност 17700.26 лева и 4) навигационна система с автопилот JOHN DEERE ъбгрейд на стойност 17700.26 лева, двете доставени с фактура № 0100004256/30.04.2014г., издадена от „Мегатрон“ ЕАД; 5) Мотофреза к-т по фактура № 2629/22.04.14г., издадена от ЕТ „Демирев- АД-А.Д.“, на стойност 725.00 лева; 6) Плуг обръщателен MADARA PLR4 на стойност 9780.00 лева и 7) плуг обръщателен MADARA PLR4T на стойност 9780.00 лева, двата доставени с фактура № 816/04.07.14 г., издадена от „Мадара arpo“ ЕООД; 8) ремарке за трактор 10 т. на стойност 14346.96 лева по фактура № 10808/02.07.14г., издадена от „Елийс машинери“ Англия и фактура № 164/01.09.14г. от „ГНН трейдинг“ Англия (за транспорт); 9) тракторна косачка JOHN DEERE X 135R на стойност 6450.32 лева по фактура № 0100004690/01.10.14г.; № 0100004653/21.08.14г. от „Мегатрон“ ЕАД; 10) Дискова брана БД-3 на стойност 10200.00 лева по фактура № 2696/18.12.14 г., издадена от „Агроремпроект 98“ АД. Въз основа на тези данни органът е счел, че са изпълнени изискванията на чл.189б, ал. 2 от ЗКПО, а именно: преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника; машините са закупени до края на 2014г. и подпомагат дейността; придобити са при пазарни условия от несвързани лица; дейността на земеделския производител продължава да се осъществява за период от поне три години, след годината на преотстъпване на корпоративния данък; активите не заместват съществуващи активи; преотстъпеният данък не превишава 50% от стойността на активите; за активите земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от посочените в чл. 189б, ал.2, т.9 от ЗКПО помощи. Независимо от това, приходният орган е счел, че не са налице условията за преотстъпване на данъка, поради неизпълнение на общите изисквания, установени с нормата на чл.167 от ЗКПО. В тази връзка е посочил, че търговското дружество е декларирало за месец ноември 2013 г. с декларация обр.6 по  Наредба № Н-8 от 29.12. 2005 г., подадена с вх. № 280021307340106 от 27.12.2013 г., задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО в УнПФ и ЗО в НЗОК в общ размер на 2 455.94 лева, подробно описани в РД, ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 2.58 лева. Констатирал е, че посочените суми не са невнесени в регламентирания срок и са дължими към 31.12.2013 г. При тези констатации е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., поради което с оспорения ревизионен акт е отказал преотстъпване на корпоративен данък и е определил за довнасяне данък за посочения период, ведно със съответните лихви за просрочие.

При извършване на ревизията е установено също така, че за ревизирания период „АГРОЗЕМ АВ“ ООД е ползвало данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, предназначени за експлоатация на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № У 9427 АН, с брой места 4+1, в общ размер 248.72 лева, съгласно фактури, както следва: 1) № 1035025391 от 19.01.2013 г., № 1078026324 от 11.03.2013 г., № 1004140394 от 29.01.2014 г., № 1004180600 от 14.10.2014 г., № ********** от 03.01.2015 г., № ********** от 29.12.2014 г., № 1117115244 от 26.12.2014 г., № 1004208224 от 31.03.2015 г., № 1004212747 от 03.05.2015 г., № 1117133127 от 03.06.2015 г. и № 1117149109 от 01.11.2015 г., с предмет доставка на гориво, издадени от „ОМВ България“ ООД; 2) № 1007094 от 31.01.2013 г. с предмет доставка на резервни части, издадена от „Фуго“ ООД; 3) № 1915065042 от 27.12.2013 г., № 1908100693 от 21.06.2014 г. и № 1908115151 от 11.02.2015 г., с предмет доставка на гориво, издадени от „Еко България“ ЕАД; 4) № 310011230 от 25.02.2014 г. с предмет доставка на гориво, издадена от „Ромпетрол България“ ЕАД; 5) № 60307033 от 01.09.2015 г. с предмет доставка на гориво, издадена от „Лукойл България“ ЕООД; 6) № 1000008665 от 28.08.2015 г. с предмет доставка на гориво, издадена от „Гранит-М“ ООД. Прието е, че в за доставките по горните фактури не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл.74 от същия закон, доколкото стоките, предмет на доставките, са предназначени за поддръжка, ремонт, подобрение и експлоатация на лек автомобил по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В съставения на основание чл. 117 от ДОПК ревизионен доклад е посочено, че не са налице изключенията, предвидени в нормата на чл. 70, ал.2 от ЗДДС, тъй като дружеството осъществява дейност по производство и търговия с непреработена селскостопанска продукция, зърнени растения и маслодайни семена, за което има регистрация като земеделски производител и не е установено да е извършвало някоя от дейностите, посочени в разпоредбата.

С решение 299/20.12.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в обжалваната част. Решаващият орган е счел, че за дружеството не е възникнало право на преотстъпване на корпоративния данък за 2013 г., тъй като не са изпълнени общите условия на чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ДОПК. Относно задължението по ЗДДС е посочил, че доставките на стоки са във връзка с експлоатацията на лек автомобил по смисъла на  § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и доколкото не се установява автомобилът да се използва във връзка с основната дейност на дружеството, не е налице основание за приспадане на данъчен кредит.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК. Издаден е в резултат на ревизия, възложена и проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на ревизия № Р02002816000485-020-001 от 26.01.2016 г. (изм. със заповеди № Р02002816000485-020-002, № Р02002816000485-020-003 и № Р02002816000485-020-004) на началника на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Бургас, оправомощен за това със Заповед № РД-8/14.01.2016 г. на директора на ТД на НАП- Бургас. Ревизията обхваща данъчни задължения по вид и за период, съответстващи на определените със заповедта.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в неспазване на установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за издаване на ревизионния доклад, доколкото срокът не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства (в този смисъл Решение № 2331 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2014 г., VIII о., Решение № 14012 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 73/2015 г., I о., Решение № 10566 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2013 г., I о., Решение № 5668 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2012 г., I о. и др.).

Страните не спорят относно размера на начисления корпоративен данък. Не се спори също така, че към 31.12.2013 г. са били налице непогасени задължения на жалбоподателя „Агрозем АВ“ ООД за осигурителни вноски в общ размер 2455.94 лева и лихва за забава от 2.58 лева. Според жалбоподателя, тяхното наличие не е пречка за преотстъпване на данъка, тъй като към посочената дата не е започнало принудително изпълнение. В тази връзка същият сочи, че за да започне принудително изпълнение е необходимо: 1) публично задължение, определено по основание и размер; 2) длъжникът да е изпаднал в забава- т.е. да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение; 3) вземането да не е отсрочено или разсрочено и да е изпратена покана за доброволно изпълнение. Твърди, че осигурителните вноски в общ размер 2458.52 лева са декларирани и доброволно заплатени на 06.01.2014 г., а към 31.12.2013 г. няма образувано производство за събиране на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

Съдът намира тези доводи за неоснователни. Условие за преотстъпване на данъка съгласно чл. 167 от ЗКПО е липсата към 31.12 на съответната година на подлежащи на принудително събиране публични задължения (т.1), наложени санкции с влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения (т.2) и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения (т. 3). Публичните задължения подлежат на принудително изпълнение, когато са изискуеми и ликвидни (определени по основание и по размер), и не са изпълнени доброволно от задълженото лице. В нормата на чл. 209, ал.2 от ДОПК са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудително изпълнение- ревизионен акт, независимо дали е обжалван (т.1); декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски (т.2), актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани (т.3) и др. В случая от данните по делото е видно, че задълженията за осигурителни вноски за м.ноември 2013 г. са определени въз основа на подадена от търговеца декларация и следователно за тях е налице изпълнително основание, съгласно нормата на чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК.

Доколкото установените задължения от 2458.52 лева, ведно със съответните лихви, са изискуеми и определени по размер, съдът приема, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. С оглед доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че нормата на чл. 167, ал.1, т.1 от ДОПК не съдържа изискване за започнала процедура по принудително изпълнение и предприети действия по чл. 182 от ДОПК. Дали са предприети или не действия по принудителното събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл. 167 от ЗКПО- в този смисъл решение № 10329/07.10.2015 г. по адм. д. № 5031/2015 г.; решение № 5855 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2015 г., решение № 5622 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2015 г., решение № 5921 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2016 г., решение № 11976 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2015 г., решение № 13375 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2015 г. Наличието към 31.12.2013 г. на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение съставлява пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО, независимо от наличието на останалите условия, предвидени в нормата. Ето защо съдът приема, че с оспорения акт законосъобразно са определени допълнителни задължения на жалбоподателя в посочения размер, ведно със съответните лихви за просрочие, поради което в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

В жалбата се сочи, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения може да бъде основание за отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези задължения идентифицират земеделския производител като „предприятие в затруднение“ по смисъла на чл. 2, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 г., и с оглед на това въведените с чл.167 от ЗКПО ограничения надхвърлят предвидените в регламента. Тези доводи са неоснователни, доколкото с регламента е предоставено на държавите-членки да определят какви държавни помощи да предоставят, за което следва да уведомят Комисията, а и земеделско стопанство, което не изпълнява публичните си задължения е в очевидно затруднение (в този смисъл Решение № 53 от 04.01.2017 г. по адм.дело № 290/2016 на ВАС).

Неоснователни са също доводите на жалбоподателя относно издадения във връзка със същото задължение акт за прихващане или възстановяване по чл. 92, ал.11 от ЗДДС. АПВ е издаден на 24.02.2016 г. по искане на търговското дружество, направено след образуване на ревизионното производство. Същият е обжалван пред съда и с решение от 26.09.2016 г. по адм.дело № 1096/2016 г. по описа на Административен съд- Бургас (необжалвано и влязло в сила) е отменен. С оглед на това съдът приема, че не съществува пречка задълженията да бъдат установени с ревизионен акт. Такава не би съществувала и при друг резултат от оспорването на АПВ, доколкото ревизионният акт е издаден преди влизане в сила на съдебното решение и са изпълнени изискванията, предвидени в нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК.

По ЗДДС.

Според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В чл. 70, ал.1, т.5 от ЗДДС е предвидено ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит, досежно стоките или услугите, предназначени за поддръжка, ремонт, подобрение и експлоатация на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Това ограничение не се прилага в случаите, посочени в ал.2 на чл.70 от ЗДДС- когато превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба (т.1); превозните средства са предназначени единствено за препродажба, (т.2); стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба, включително след преработка (т.3); стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1 (т.4); превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето (т.5). В конкретния случай се касае за доставки на стоки във връзка с експлоатацията на лек автомобил по смисъла на  § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Не са налице хипотезите на чл.70, ал.2 от ЗДДС, предвид основната дейност на ревизираното дружество- производство и търговия с непреработена селскостопанска продукция зърнени растения и маслодайни семена. Следователно, на основание чл. 70, ал.1, т.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо от изпълнението на условията, предвидени в чл. 69 от същия закон. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.3 от АПК следва да се присъдят на ответника направените разноски по делото в размер на 2 174 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агрозем АВ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Межда, обл. Ямбол, представлявано от управителя А.Д.Ч., против Ревизионен акт № Р-02002816000485-092-001/23.08.2016 г., издаден от М.Х.М.-Б. на длъжност началник на сектор и К.П.К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 299/20.12.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Агрозем АВ“ ООД с ЕИК *** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 2174.00 (две хиляди сто седемдесет и четири) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: