Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 820

 

гр. Бургас, 14 юни 2011г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                                  СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 45 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.118 и сл. от КСО.

Жалбоподателят „К енд Б Груп” ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Б.П.П. в качеството на управител е оспорил решение № 150/17.12.2010г. на директора на РУ„СО” гр.Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 2037/10.11.2010г. на ръководителя по контрола на разходите в РУСО гр.Бургас. С потвърденото разпореждане, на основание чл.110, ал.3 от КСО е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет с вх.№ 1/25.10.2010г. от дружеството жалбоподател в размер на общо 787,37лв., от които главница 534,29 лв. и лихва върху нея 253,08 лв., начислена до 25.10.2010г., представляващи причинена щета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете.

Жалбоподателят намира, решението на административния орган за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че административният орган неправилно е приел, че като работодател, не е изискал от майката да декларира дали детето е настанено в детско заведение при разрешаване на отпуска и изплащане на обезщетенията. Иска съда да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответника, директор на РУ „СО” гр.Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

С трудов договор № 171/31.08.2005г., З.А.С. – З. е била назначена на работа в дружеството жалбоподател. Договорът е бил сключен със срок за изпитване до 28.02.2006г. като след изтичане на срока същият е станал безсрочен. Със заповед № 307/26.02.2009г. договорът е бил прекратен, считано от 04.03.2009г.

От 24.07.2006г. до 05.12.2006г. З. е ползвала отпуск поради бременност и раждане. В края на посочения период същата е заявила (л.33) пред работодателя си, че считано от 06.12.2006г. желае да ползва платен отпуск за отглеждане на дете. Към заявлението са приложени 3 бр. декларации (л. 34, 35, 36) и удостоверение за раждане № 05-09-2006 на ТД Приморие, гр.Бургас (л.37).

Със заповед № 637/27.11.2006г., на основание чл.164 от КТ, работодателят „К енд Б Груп” ООД, е разрешил на служителката отпуск за 2006г. в размер на 441 дни за периода от 06.12.2006г. до 03.09.2008г.  

Със заповед №939/08.10.2010г. (л.27) на директора на РУ „СО” гр.Бургас на основание чл.107 от КСО е наредена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на „К енд Б Груп” ООД гр.Бургас за период от 31.08.2005г. до 04.03.2009г. Обект на ревизията са били изплатените чрез дружеството осигурител парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на З.А.С. – З..

От Анализ (л.28,29,30) на органа извършил ревизията, става ясно, че след извършена проверка, се установило, че детето на служителката е настанено в детско заведение на 23.06.2008г. Този факт не се оспорва от жалбоподателят.

Ревизията е приключила с ревизионен акт за начет вх.№ 1/25.10.2010г., според който дружеството неправилно е начислявало и теглило от ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете, които е изплащало на служителката си. Общият размер на неправилно изплатените парични обезщетения е 787.37 лв., от които главница – 534,29 лв. и лихва – 253,08 лв. Към ревизионния акт за начет е приложен анализ (л.28).

Срещу ревизионния акт, до директора на РУ „СО” гр.Бургас, е депозирано възражение (л.19), в което дружеството-жалбоподател е изразило несъгласие с направените в акта констатации.

Възражението е било разгледано от финансов ревизор в РУ „СО” гр.Бургас. Изложеното в него не е било прието и е дадено мотивирано заключение за потвърждаване на установените по ревизионния акт суми.

С разпореждане № 2037/10.11.2010г., ръководителят на контрола на разходите на ДОО гр.Бургас (л.14) на осн. чл.110, ал.3 от КСО е разпоредил внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 1/25.10.2010г. Същото е било обжалвано пред директора на РУ„СО” гр.Бургас, който е постановил процесното решение № 150/17.12.2010г., с което е оставил в сила оспореното пред него разпореждане.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, в предвидената форма и реквизити, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Настоящия състав счита, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма.

Относно съответствието с процесуалноправните и материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

Съгласно чл.164, ал.1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Съгласно ал.4, предл. първо на същата разпоредба, от КСО през време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.

Разпоредби сочи като предпоставка майката (осиновителката) или лицето, което е поело отглеждането на детето да придобие право на парично обезщетение същата да има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, от една страна, а от друга тази отпуска да бъде разрешена от работодателя.

Не се спори между страните по отношение правото на З.А.С. – З. на допълнителен отпуск за отглеждане на първо дете до навършване на 2-годишната му възраст. По време на ревизията е безспорно установено, че майката е ползвала отпуск поради бременност и раждане и, че детето, което отглежда е нейно първо такова.  

Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл.164, ал.1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл.164, ал.3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си, а съгласно ал.2 на същата разпоредба (в редакцията към момента на Заявление от 27.11.2006г. за ползване на отпуск по чл.164 от КТ – ДВ бр.54/15.06.2001г.), когато заявлението по ал. 1 се подава от майката (осиновителката), към нея се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители. Тези разпоредби в конкретният случай са изпълнени. По делото са представени заявление от 27.11.2006г. (л.33), с което служителката С. уведомява работодателя си относно желанието да ползва отпуск по чл.164 от КТ; декларация от 27.11.2006г. относно факта, че детето, което отглежда е нейно (л.34); декларация от 27.11.2006г., с която заявява, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка и в момента лично полага грижи за него (л.35); декларация от 27.11.2006г., с която заявява, че не е давала съгласие за ползването на отпуск по чл.164 от КТ от бащата или родителите на някой от тях (л.36). Видно от заповед № 637/27.11.2006г. (л.32), след като е преценил, че са налице изискуемите, съгласно цитираните текстове доказателства, на основание чл.164 от КТ, работодателят „К енд Б Груп” ООД, е разрешил на служителката отпуск в размер на 441 дни за периода от 06.12.2006г. до 03.09.2008г.

На основание чл.53, ал.1 от КСО, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В ал.4 на същата разпоредба (в редакцията към момента на Заявление от 27.11.2006г. за ползване на отпуск по чл.164 от КТ – ДВ бр.68/22.08.2006г.) се казва, че паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". Изясни се, че към момента на подаване на заявление за отпуск по чл.164, ал.1 от КТ, служителката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и че майката сама полага грижи за него. Следователно към този момент майката е имала право да получава обезщетението по чл.53, ал.1 от КСО.

Максималният срок за допълнителен отпуск за отглеждане на дете и получаване на обезщетение през този срок, съгласно чл.164, ал.1 от КТ и чл.53, ал.1 от КСО, е до навършване на 2 годишна възраст, след което правото на отпуск и обезщетение се прекратява по силата на закона. Този момент за служителката З. е 04.09.2008г. - деня в който детето навършва 2 години – Удостоверение за раждане 05-09-2006г. на ТД „Приморие”, гр.Бургас. 

Органа извършил ревизията в своя анализ посочва, че детето на служителката е настанено в детско заведение на 23.06.2008г., което е установено след извършване на надлежна проверка. Съгласно чл.46, ал.7, т.2 от НРВПО (в редакцията към момента на настаняване на детето в детско заведение - ДВ, бр. 96/28.11.2006г., в сила от 1.01.2007г.), отпускът по чл.164 се прекратява и когато детето бъде настанено в детско заведение.

Съгласно действащата към същия момент редакция на чл.53, ал.4 от КСО (ДВ бр.105/22.12.2006г.), паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".

С съобразно цитираната норма в меродавната редакция от момента на настаняване на детето на служителката в детско заведение - 23.06.2008г., е следвало да бъде прекратен разрешеният по чл.164, ал.1 от КТ отпуск, а едновременно с това същата е загубила правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО (доп. ДВ, бр.1/04.01.2002г.) е предвиждала дължимите от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност да се изплащат чрез осигурителите. С преходната разпоредба на § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр.104/27.12.2005г.) действието на цитираната разпоредба е продължено до 31.12.2006г. От 01.01.2007г. е в сила новата алинея 3 на чл.40 от КСО (ДВ, бр. 38 от 2005г., бр.105 от 2006г., в сила от 01.01.2007г.), съгласно която паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт. По силата на § 22б от ПЗР на КСО (ДВ, бр.105 от 2006г., в сила от 01.01.2007г.) новата алинея 3 не намира приложение по отношение на лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, както и неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, се изплащат по досегашния ред.

         В конкретният случай, от административната преписка на РУСО, безспорно се установява, че допълнителният отпуск по чл.164, ал.1 от КТ, а с това и възникването на правото на парично обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО, за периода на отпуска, е възникнало за служителката З. считано от 06.12.2006г, т.е. изплащането на дължимите от ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете за служителката З. продължава да се извършва по реда, действащ преди 01.01.2007г. – чрез осигурителя- жалбоподател „К енд Б Груп” ООД.

         Видно от оспореното решение е, че ревизиращият орган, след като е установил, че на 23.06.2008г. детето на служителката е било настанено в детско заведение е преценил, че а налице предпоставката по чл.53, ал.4 за неизплащане на паричното обезщетение - настаняване на детето в детски заведения. По тази причина същият е направил извод, че начислените и изплатени на служителката суми за обезщетение от 23.06.2008г. до 04.09.2008г. са неправилно начислявани и изплащани, поради което същите представляват причинена щета на ДОО. С оглед доказателствата по делото, този извод е правилен.

         На основание чл.14, ал.1 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл.11. Обстоятелството, че З.А.С. – З. не е подала пред осигурителя си декларация по чл.14 ал.1, в която да посочи настъпилата промяна не води до обратния извод, за правилно начислени и изплатени суми за обезщетение. Действително, правоимащото лице, в случая С. – З. е задължено по силата на цитираната подзаконова норма да представи на осигурителя декларация по образец, ведно със съответните доказателства към нея при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения в 3– дневен срок от настъпването им. Неизпълнението на това задължение обаче не освобождава дружеството-осигурител от задължението за възстановяване на неправомерно изтеглените суми от ДОО, а е основание за реализиране на регресна отговорност спрямо недобросъвестното лице – служител.

Приложената по делото декларация по чл.46, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отразява релевантните за осигурителното правоотношение юридически факти към заявление от 27.11.2006г. и не изключва задължението на С. – З. да оповести по реда на чл.14 от НИИПОПДОО промяната в обстоятелствата, които имат значение за правото й на обезщетение. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че за периода 23.06.2008г. до 04.09.2008г., в качеството си на осигурител жалбоподателят е начислил, изтеглил и изплатил без правно основание парично обезщетение за отглеждане на малко дете на лицето З.А.С. – З., което следва да възстанови. Нормата на чл.110, ал.1, т.1 на КСО оправомощава контролните органи на НОИ да съставят на физическите и юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. За реализирането на тази имуществена отговорност не се изисква наличието на виновно или недобросъвестно поведение. Тя възниква по силата на изрична правна норма - чл.110, ал.1, т.1 от КСО.

         Поради изложените съображения съдът намира, че решение № 150/17.12.2010г. на директора на РУ „СО” гр.Бургас е издадено от компетентен орган в установената писмена форма при спазване на административнопроизводствените и материалноправни разпоредби. Жалбата подадена срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,

 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „К енд Б Груп” ООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Б.П.П., в качеството на управител против решение № 150/17.12.2010г. на директора на РУ„СО” гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2037/10.11.2010г. на ръководителя по контрола на разходите в РУСО гр.Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: